Едуард Реган Мърфи се ражда на 3 април 1961 г. в Бруклин (Ню Йорк), в семейството на полицай. Бащата умира, когато момчето е на 8 години, но на Еди му провървява с втори баща, който зад обичайните детски смешни физиономии и кривене на лицето вижда таланта и не пречи на осиновеното момче да се реализира. На 15 години Еди вече разсмива публиката в клубовете, на 19 сключва контракт с NBC да води популярното ТВ шоу „Saturday Night Live”, а след още две години дебютира в първата си полицейска комедия „48 часа", в която играе крадец. След това с „Размяна на местата" (1983) става "Ченгето от Бевърли Хилс" (1984) и в основни линии с това се занимава и до днес.
Независимо дали играе добри или лоши момчета (или някое Магаре), винаги е ясно, че дълбоко в душата си той е невинен като гълъбче и по-далеч от дребни измами никога няма да отиде, а като защитник на закона може да си разбие главата, но ще постигне справедливост. Шефовете на студиото „Paramount” не вярвали, че от чернокожи актьори може да се печели, а режисьорът Мартин Брест дълго ги уговарял да вземат Мърфи за ролята на Аксел Фоули. Това е детективът от Детройт, който пристига в Калифорния, за да намери убиеца на своя приятел, открива го в шикозния Бевърли Хилс, а покрай него разбива и цяла мрежа търговци на наркотици. "Ченгето от Бевърли Хилс" става най-касовата комедия и влиза в десетката на най-успешните филми на всички времена.
"Златното дете", където Еди отново играе полицай, търсещ изчезнали деца, влиза в петицата на най-горещите хитове на 1986 година. Актьорът създава своя компания, Eddie Murphy productions, която се занимава със соловите му записи. По негова идея се снима "Завръщане в Америка" (1988), където вече играе не обикновено ченге, а африкански принц.
На върха на славата си Еди Мърфи се опита да изпробва силите си от другата страна на камерата. Но режисьорският му опит с "Нощи в Харлем" (1989) спечели само две награди – „Златна малинка” за най-лош сценарий (Еди Мърфи) и най-лош режисьор (пак той). В началото на 90-те Еди сякаш бе позабравен и все не можеше да си намери подходящ за таланта си сценария. Но към края на десетилетието се събуди и изигра няколко съвсем различни роли. Той бе главният герой в „Доктор Дулитъл” (1998), екранизация на класическата детска книга на Хю Лофтинг за доктора, който изведнъж започва да разбира езика на животните, а те започват да се трупат на тълпи около него, за да споделят проблемите си.
През 1999 Еди Мърфи изигра дребен чиновник, натикан в затвора за престъпление, което не е извършил, в трагикомедията "До живот". След това отново удиви зрителите с двойна роля в „Боуфингър”, но какво са две роли в един филм за актьора, който изигра девет съвсем различни персонажи в „Смахнатият професор”!? Сред последните му филми, освен (засега) трите филма за Шрек, можем да споменем: „Шоуто започва”, „Плуто Наш”, „Аз, шпионинът”, „Таткова градина”, „Привидения в замъка”, „Мечтателки” (с номинация за „Оскар”) и „Норбит”. А това, което трябва да очакваме с интерес, е… „Ченгето от Бевърли Хилс 4”!
|
