Вместо с деца на море, с децата на екран …или да се снимаш във филмите на известните си родители 05.07.2016, 11:01 | синефиш.бг
Лятото е време за море, а и за снимане на филми. Много от големите актьори в Холивуд, вместо да осигурят на децата си слънчева ваканция на някой бутиков курорт, те ги водят със себе си на снимачната площадка. И за да не скучаят по цял ден в караваните на продукцията, те често им издействат по някоя малка, епизодична роля, в която да се изявят. За повечето от тези малчугани, това е забавление, а за други – началото на актьорска кариера в киното…
Анжелина Джоли и Джон Войт в Lookin' to Get Out (1982)
Всички знаят, че техните взаимоотношения са сложно нещо, но едно време нещата не са били толкова комплицирани. Шест годишната Джоли изиграва в малка роля дъщерята на Войт във филма „Lookin' to Get Out“. Това всъщност е дебютът на една от най-големите звезди в киното. От сега нататък само времето ще покаже дали и тя ще покани някое от деца си да й партнира в нейните кино приключения.
Шайло Джоли Пит и Брад Пит в Странният случай с Бенджамин Бътън (2008)
Всъщност Брад Пит е този, който се появява на екран с едно от децата на Джоли, по простата причина, че то е и негово. Участието на Шайло в лентата е за съвсем кратко време, но пък присъствието на този малък талисман може би е причината тази роля на татко му да бъде номинирана за Оскар. Всъщност идеята за баща, който младее, вместо да старее, държейки собственото си дете в ръцете, е достатъчно шантава за поне някакъв тип награда.
Джейдън Смит и Уил Смит в Преследване на щастието (2006)
Джейдън Смит има някаква форма на кино кариера в Холивуд, все пак той беше звездата на филма „The Karate Kid от 2010 г. Много преди това, публиката и критиката го забеляза в поредния боксофис хит на баща му – „Преследване на щастието“. Изпълнението на Джейдън беше така завладяващо, че и то донесе на татко му номинация за Оскар. Дали обаче той ще достигне звездния статус на баща си? Засега няма много хитове кариерата си.
Уилоу Смит и Уил Смит в Аз съм легенда (2007)
Оказва се, че цялото семейство Смит е обсебено от киното. Много преди дъщерята на Смит да размята косата си нагоре надолу, както се пее в дебютния й сингъл, тя спечели сърцата ни с малката си роля в кинохита на баща й – „Аз съм легенда“. Въпреки големите очаквания, до този момент обаче нито кариерата й в киното, нито въжделенията й за пробив в музикалния бизнес се случват. Дали децата на суперзвездите са прокълнати да не достигат славата на известните си родители?
Ръмър Уилис и Деми Мур в Сега и преди (1995) (както и в Стриптийз, 1996, Bandits, 2001)
И трите дъщери на Брус Уилис и Деми Мур са заставали редом до известните си родители на големия екран. Най-вече това се отнася до Ръмър. Когато тя е само на седем години, партнира на майка си в класическата история за израстването – „Сега и преди“. Година след това тя отново е екранна дъщеря на майка си в скандалния „Стриптийз“.
Мод и Айрис Апатау и родителите им Джъд Апатау и Лесли Ман в Позабременяла, 2009 (както и в Смешни хора, 2009, Така е на 40, 2012)
Филмите на Апатау лесно могат да бъдат сбъркани с домашни видеоклипове. Съпругата му от реалния живот Лесли Ман често се снима в неговите смешни филми, заедно с двете им дъщери - Мод и Айрис. Техният дебют в киното е в истерично забавната комедия „Позабременяла“ от 2009 г., в която Пол Ръд е техен баща. Момичетата участват и в неформалното продължение на филма от 2012 г. - „Така е на 40“.
Ела Траволта и Джон Траволта в Old Dogs (2009)
Филмът всъщност изследва стария лаф, че дъртите кучета винаги имат нови трикове, но това което никога не се променя явно е любовта на старото куче Джон Траволта към тогавашната му осем годишна дъщеря, която много искала да се снима с татко си в тази семейна комедия с Робин Уилямс.
Лорейн Никълсън и Джак Никълсън в Невъзможно твой (2003)
Нейната първа по-значима роля е във филма „Soul Surfer“ от 2011 г., но осем години преди това тринайсет годишната Лорейн била много щастлива да участва в хитовия филм на баща си – „Невъзможно твой“. Тя била доволна и от факта, че е само статистка, изписана в надписите като „момиче в супермаркет“.
Джуди Гарланд и Лайза Минели в In the Good Old Summertime (1949)
И двете са икони в американския шоубизнес. На снимката три годишната Минели е на снимачната площадка на тази романтична комедия с известната си майка. Появявайки се за малко само в последната сцена на филма, Лайза Минели завладява сърцата на публиката и така слага началото на дългата си успешна кариера, която ще й донесе Оскар, Еми, Тони и почетна награда Грами. Ева Амури и Сюзън Сарандън в The Banger Sisters (2002)
Тези известни в реалния живот майка и дъщеря изиграват в тази комедия познайте какво – майка и дъщеря! Във филма се разказва за две жени –неуморни групита, които вече са застаряващи. Това не е първия път, в който седемнайсет годишната Ева се появява на екран с майка си. Тя има некредитирано участие с нея в драмата „Втората майка“ от 1998 г., както и появяване редом със Сарандън в епизодичното й участие в сериала „Приятели“.
Култовият сериал "Изгубени" води тазгодишните номинации за телевизионни филми в 11 категории.
Следва го "Герои" с номинации в 6 категории. "Бойна звезда галактика" и "Терминатор: Хрониките на Сара Конър" получиха по 4 номинации.
Годишните награди "Сатурн" са учредени през 1972 г. Носителите им ще бъдат обявени на 25 юни. БТА ... още »
Критиците за „Странният случай с Бенджамин Бътън” 24.02.2009, 09:45 | синефиш.бг
„Филмът на Дейвид Финчър като че ли е създаден за „Оскар”. Въпреки това в „Странният случай с Бенджамин Бътън” няма нито една самоцелна сцена или кадър, който не е на мястото си, или излишен мелодраматичен момент. С играта си на човек, за когото времето тече на обратно, Брад Пит затвърди статуса си на един от най-добрите актьори на своето поколение.” Михаил Чипилов, Монитор
„Странният случай с Бенджамин Бътън” оставя впечатлението, че е създаден, за да печели награди – може би именно затова повечето досега му се изплъзват.” Емил Динчев, Дума
„Да ме прощават тълпите фенки, но г-н Джоли далеч не е най-удачният избор за ролята на многострадалния Бен. „Чувствителен”? „С невероятен финес”? Задължителен „Оскар”? Хора, вие гледахте ли другите кандидати? Виж, Кейт Бланшет – да; но тя пък не е номинирана изобщо.” Иван Хадживеликов, Експрес
„Трябва да кажем, че историята на Бенджамин Бътън е симпатична, тъжна, сърдечна и много истинска въпреки фантастичния си сюжет.” Неда Ковачева, Сега
„Лентата на Дейвид Финчър с участието на Брад Пит и Кейт Бланшет не може да се сравни с нищо, което сме гледали досега. Всеки опит за сравнение пропада, когато човек осъзнае колко различна, странна и оригинална гледна точка са избрали създателите на филма.” Димитър Николов, Новинар
”Костюмите са като учебник по история на модата, а сценографията е мислена детайлно както в интериора, така и в екстериорните пространства. Сепията придава уют на обстановката и сякаш се опитва да стоп(л)и различията между Бенджамин Бътън и останалия свят.” Мариана Иванова, cinefish.bg
„Трябва да възприемете филма като вълшебна приказка, за да го харесате. В по-голямата си част тя е с високо качество.” Джеймс Берардинели, ReelViews
„Урокът, на който ни учи “Странният случай на Бенджамин Бътън” е, че не бива да се хвърляме да работим голям филм, преди да знаем как да го направим приемливо добър. Стремежът към величието носи рискове мрачната меланхолия може да се вземе за сериозност, мащабните форми да останат без съдържание, а напомпаната височина може да рухне с трясък. Това се е случило с “Бенджамин Бътън”. Мик Ласал, San Francisco Chronicle
„Филмът е почти трогателен - усърдно изработена механична птица, която изглежда като истинска и почти полита.” Стефани Закарек, Salon.com
„Дълъг е, като живота. Но също като живота, постоянно очарова.” Шон Леви, Portland Oregonian ... още »
Наградените с „Оскар” 2009 23.02.2009, 09:30 | синефиш.бг
Вчера - 22 февруари в Кодак Тиътър в Лос Анжелис бяха раздадени наградите на Американската академия за филмово изкуство. Съвсем очаквано и напълно заслужено „Беднякът милионер” спечели 8 златни статуетки. Изненади почти нямаше с изключение на категорията оригинален сценарий. Наградата бе присъдена на „Милк”, чийто текст е написан въз основа на автобиографични материали на Харви Милк и би могло да се поспори дали е точно оригинален. Но затова пък „Оскарът” , който отиде при Шон Пен, предизвика радост у тези, които така и не успяха на оценят най - големия му претендент Мики Рурк, номиниран за ролята си „Кечистът”.
Кога се радваме на Холивуд, че го има и забравяме затова, че той е една бизнес машина, създадена да бълва филми всякакви - малки, големи, ефектни, смешни, глупави, сълзливи, сериозни. Когато една фантастична и неправдоподобна идея от една новела, може да се превърне във филм, който да я обогати и развие до степен, в която престава да бъде текст и става кино.
Точно така е направил Дейвид Финчър – от 60-те страници на Франсис Скот Фицджералд със заглавие „Странният случай с Бенджамин Бътън” той оформя в 166 минути една съдба, изживяна от края към началото. От книгата режисьорът взима основата, върху която построява своя интерпретация на необикновената история.
Филмът на Финчър има наистина много достойнства. Прецизността си личи във всеки кадър, който е като отделна картина – оцветена, подредена, разграфена. В лентата може да се видят всички десетилетия от живота на стареца-пеленаче. С всичко, което се случва в тях – игрите, разделите, любовите, бръчките и тъгите. Костюмите са като учебник по история на модата, а сценографията е мислена детайлно както в интериора, така и в екстериорните пространства. Сепията придава уют на обстановката и сякаш се опитва да стоп(л)и различията между Бенджамин Бътън и останалия свят.
Не можем да отречем и наистина професионалната актьорска игра в двете главни роли. Ще видим дали най-престижните номинации ще се превърнат в награди за Брад Пит и Кейт Бланшет в нощта на 22 февруари. Колкото и да се твърди обратното, Брад Пит отдавна е доказал, че може да играе добре. Да си го припомним в „Калифорния” (1993) „12 маймуни” (1995) и „Боен клуб” (1999). Просто е красив, а в „Странният случай с Бенджамин Бътън” отново е красив. Е, на 70 не чак толкова.
Но не той е хубавецът във филма, а тя. Мисля, че Кейт Бланшет няма да има по-хубава героиня от Дейзи. Благодарение на невероятния грим можем да познаем двамата актьори единствено по очите. Защото играят дори и с гласовете си, които звучат възрастно като на истински баба и дядо.
След „Бенджамин Бътън” вече знаем, че Финчър с каквото и да се захване го подрежда така, че всичко да си е на мястото. И жанрът не е от значение, досега бяхме свикнали да е автор предимно на трилъри - „Седем” (1995), „Играта” (1997), „Боен клуб” (1999), „Зодиак” (2007). Е, вече доказа, че може да създаде и филм, който няма нищо общо с предишните - спокоен, романтичен, безкръвен (в добрия смисъл), малко фантастичен. И по холивудски блестящ.
Случвало ли ви се е да ви гризе червея на съмнението, че нещо ви е познато, но не можете да се сетите откъде? Подобно чувство ме преследва през целите приближаващи три часа на "Странният случай с Бенджамин Бътън", докато най-сетне не се добрах до премъдрото информационно пространство и - естествено - се плеснах по челото. Защото този великолепен филм е не друго, а адаптация на един от може би най-хубавите разкази на предтечата на модерната американска проза, вдъхновил автори като Йейтс или Селинджър, а именно Франсис Скот Фитцджералд.
Странната история на Бенджамин - човекът, роден старец, за да умре пеленаче - е драма, разцъфтяваща в букет от усещания и емоции, пуснала филизи в почти всеки аспект на човешката личност, на която героят се явява всъщност наблюдател и изследовател. При това от една специфична позиция, и в един процес на развитие, обогатяване и осъзнаване, доста различен от този, който намираме за обикновен. И въпреки че някои аспекти от оригиналната история липсват - което е някак неизбежно при екранизациите - други са леко видоизменени, и малко повече набляга върху дълбоко романтичната жилка, ефектът, получен при последния за момента филм на Дейвид Финчър и Ерик Рот е все така впечатляващ.
Може би защото е една от най-романтичните със странността, с отдалечеността си от модерната представа за любов като "натискане по кушетките", подобна история създавана някога. Могат да се кажат изключително добри думи за всеки един участник тук - от сценариста и режисьора, през актьорския състав, до звуковото оформление и ефектите. Наистина голямата звезда в "Странният случай с Бенджамин Бътън" обаче остава Брад Пит, който съумява с невероятен финес - на какъвто, честно казано, никога не съм бил сигурен, че е способен - да се превъплъти в ролята от всеки един етап от живота на героя, изключая разбира се късните детски години.
Остават броени дни, за да разберем дали „Беднякът милионер” ще отнесе като летен индийски мусон конкурентите и ще спечели мечтания от всички „Оскар”. Филмът на Дани Бойл вече триумфира на церемониите при раздаването на „Златните глобуси” и наградите „БАФТА”, така че е основен фаворит и при статуетките на Американската академия.
И докато тръпнем в очакване дали „Беднякът милионер” ще бъде обявен за най-добрия филм за 2008-ма, ето 10 звезди от Индия, които имат сериозен принос към популяризирането на своята родина.
Шекар Капур
Стартирал като актьор в продукциите на Боливуд в средата на 70-те, през 1998-ма целият свят го познава като режисьора на „Елизабет”. Номиниран е за „Златен глобус” и „БАФТА”. По-късно снима „Четирите пера” с Хийт Леджър, Кейт Хъдсън и Уес Бентли. Скоро ще видим и късометражната му новела, част от проекта „Ню Йорк, обичам те”
Мира Наир
През 1988г. “Salaam Bombay!” e един от фаворитите на фестивала в Кан и филмът на Мира Наир си тръгва с две награди – „Златна камера” и Наградата на публиката. Оттогава най-известната индийска режисьорка властва из световните екрани. През 1995г. режисира холивудската продукция „Семейство Перез” с Мариса Томей, Анджелика Хюстън и Алфред Молина, а година по-късно „Кама Сутра”, с който Наир става известна и у нас. Следват „Сватба в сезона на мусоните”, „Панаир на суетата” и „Името”. Очакваме късометражните й новели в „Ню Йорк, обичам те” и „8”.
Най-актуалната боливудска актриса може да бъде видяна и по българските екрани в продължението на „Розовата пантера”. През 1994-та Рай печели титлата „Мис Свят” и оттогава е най-търсената индийка, както в света на киното, така и в модния свят.
Ом Пури
Ом Пури е един от водещите актьори на Боливуд, с повече от 190 роли в 30-годишната си филмова кариера. През 2000г. е номиниран за наградата „БАФТА” за участието си в “East is East”.
Вече знаем номинираните за най-очакваната статуетка в света на киното. Трима от актьорите номинирани за главна мъжка роля, попадат в списъка на претендентите за първи път – Ричард Дженкинс, Франк Лангела и Мики Рурк. Сред номинираните за поддържаща мъжка роля двама са дебютантите в надпреварата за наградите – Джош Бролин и Майкъл Шанън.
Ето подробна информация за „Оскар”- преживяванията на номинираните актьори:
Най-добра главна мъжка роля
Ричард Дженкинс - „The Visitor” Първа номинация за „Оскар” за участието в „The Visitor”. Ричард Дженкинс е в ролята на университетски преподавател, който открива млада двойка самонастанила се в апартамента му.
Франк Лангела - „Фрост/ Никсън” Ролята на американския президент Ричард Никсън във „Фрост/ Никсън” донесе първа номинация на Франк Лангела.
Шон Пен – “Milk” През 2004-та Шон Пен печели наградата за главна мъжка роля за участието си в трилъра на Клинт Истууд „Реката на тайните”. Първата му номинация е през 1996-та за главната роля в „Осъденият на смърт идва”, през 2000-та отново е номиниран за „Сладък и гаден”. Третата му номинация е за „Аз съм Сам” през 2002-ра. Тази година е номиниран за ролята на първия официално избран гей политик в Калифорния – Харви Милк.
Мики Рурк – „Кечистът” Първа номинация за Мики Рурк. Голямото завръщане тази година на един от най-талантливите актьори от 80-те. За ролята на професионален кечист Рурк спечели „Златен глобус” за главна мъжка роля в драма.
Най-добра поддържаща мъжка роля
Джош Бролин - “Milk” Първа номинация за Джош Бролин за ролята на Дан Уайт, убиецът на първия официално избран гей политик Харви Милк.
Ф. Скот Фицджералд (1896-1940) още с първите произведения става любимец на Холивуд. Много от неговите разкази са филмирани още през 20-те и 30-те години на 20 век. А към романите „Великият Гетсби” и „Нежна е нощта” посягат някои от най-добрите световни режисьори.
Скот Фицджералд написва „Странният случай с Бенджамин Бътън” през 1922 г. Авторът отбелязва, че е бил вдъхновен от ироничната забележка на Марк Твен за това, колко жалко е, че най-приятната част от живота е в началото му, а краят е толкова отчайващ. Историята проследява съдбата на Бенджамин Бътън, роден със странна "болест".Той се ражда старец, който с времето започва да младее и умира като бебе.
Дали Кейт Уинслет най-сетне ще получи заветната статуетка е големият въпрос при актрисите? От номинираните пет в категорията за главна роля, две ще се борят за наградата за първи път – Ан Хатауей и Мелиса Лео. При поддържащите роли дебютантки в номинациите са Виола Дейвис и Тараджи Хенсън.
Ето подробна информация за „Оскар”- преживяванията на номинираните в категориите за най-добра главна и поддържаща женска роля:
Най-добра главна женска роля
Ан Хатауей – „Рейчъл се омъжва” Първа номинация за Ан Хатауей за ролята на жена, прекарвала 10 години от живота си в рехабилитационни клиники, която се завръща при семейството си за сватбата на своята сестра.
Мелиса Лео – „Замръзнала река” Мелиса Лео за първи път попада в списъка на номинираните за „Оскар” за ролята си на трафикант на хора в „Замръзнала река”.
Мерил Стрийп – „Съмнения” Истинска легенда в историята на „Оскар”-ите. Носителка на две награди – за най-добра поддържаща роля в „Крамър срещу Крамър” през 1980-та и за главна роля в „Изборът на Софи” през 1983-та. А ето и списъкът с номинациите й: 1979 – най-добра поддържаща роля в „Ловецът на елени” 1982 – най-добра главна роля в „Жената на френския лейтенант” 1984 – най-добра главна роля в „Силкууд” 1986 – най-добра главна роля в „Отвъд Африка” 1988 – най-добра главна роля в „Диворасляк” 1989 – най-добра главна роля в “Evil Angels” 1991 – най-добра главна роля в „Поздрави от Холивуд” 1996 – най-добра главна роля в „Мостовете на Медисън” 1999 – най-добра главна роля в „Нещо истинско” 2000 – най-добра главна роля в „Музиката на сърцето” 2003 – най-добра поддържаща роля в „Адаптация” 2007 – най-добра главна роля в „Дяволът носи Прада” Тази година е номинирана за ролята си на мнителна монахиня в „Съмнения”.