„Рицари на справедливостта“ на сценариста и режисьор Андерс Томас Йенсен не разчита само на силното, авторитетно присъствие на всеобщия любимец Мадс Микелсен. Историята представлява наситен с емоционална дълбочина трилър на отмъщението, като сюжетът се концентрира върху разследване на причините за един пътен инцидент. Когато един от оцелелите споделя с героя на Микелсен, че според него и статистическите данни не става дума за случаен взрив във влака, при който загива съпругата на бившия военен на служба в Афганистан, те обединяват усилията си, за да разкрият истината и да бъде въздадена справедливост. Филмът получава високи оценки от страна на киноспециалистите и получава четири датски филмови награди от общо 15 номинации. Международната му премиера е в Ротердам през 2021, а след това обикаля филмови форуми буквално в цял свят. Зареждащо с особено напрежение е очакването да видим майсторството на Микелсен в ролята на суров и безскрупулен отмъстител.
9 април * събота * 18:00 часа
Най-новият филм на Радивое Андрич„Как се научих да летя“ е съвместна продукция между Sense Production (Сърбия), Kinorama (Хърватия), Арт Фест (България) и Silverart (Словакия), по награждавания роман на известната детска писателка Ясминка Петрович, представен в развитие на София Мийтингс 2018. Една привидно скучна ваканция с две възрастни дами на идиличния средиземноморски остров Хвар се превръща в сериозно събитие за 12-годишната София – тя получава първата си целувка, среща се отново с отдавна разделеното си семейство и осъзнава преходността на живота…
Радивое Андрич е добре познат на българските зрители с хитовете „Когато порасна, ще стана Кенгуру“ и „Светкавици“ и беше гост на 26-ия София Филм Фест като член на Международното жури на фестивала, като представи лично „Как се научих да летя“ на премиерна прожекция в София през март. Във филма има сериозно българско участие – в актьорския екип е Стефан Щерев, звукорежисьор е Момчил Божков, в екипа са и художник-гримьорите Петя Симеонова и Атанас Темнилов. Продукцията си партнира с „Maison de Mitko Damov“ и медицинска лаборатория „Бодимед“. Част от звуковата постпродукция е реализирана в Доли медиа студио. Арт Фест (Мира Сталева и Стефан Китанов) е миноритарен копродуцент на проекта, реализиран в партньорство с Доли медия студио (Добромир Чочов), с финансовата подкрепа на ИА „Национален филмов център“ България, националните филмови институции на държавите-копродуценти, Програма Творческа Европа МЕДИА, Югоизточно-европейска филмова мрежа и паневропейския фонд Евроимаж.
10 април * неделя * 18:00 часа
Сръбският режисьор Душан Милич е добре познат на българската публика – от времето на неговия пълнометражен дебют „Ягода в супермаркета“ филмите му са представяни в различни програми на София Филм Фест и са предлагани в разпространение у нас. Представен като проект на София Мийтингс, най-новият му филм „Мрак“ впечатлява международните филмови специалисти, като към копродукцията между Сърбия, Дания и България се присъединяват и продуценти от Италия и Гърция. Резултатът е въздействащ психологически трилър, като историята е директно свързана с последиците от войната в Косово, но със своята условност и метафоричност разказът придобива универсално звучене.
Някъде в планините на Косово, в имот, заобиколен от гъста гора, живее Милица, заедно с майка си и дядо си. Когато слънцето залезе, семейството се барикадира в къщата, уплашено от ужасите, които се чуват в гората. Дали страхът в обсадената къща е отглас от времето на войната или е плод на въображението на обитателите, въпреки присъствието на международните сили за сигурност в региона? Няма физически доказателства, че се случва нещо лошо, но с всяка следваща нощ страхът отново ги обзема...
Душан Милич е автор на сценария на „Мрак“ и всичките си игрални филми, както и на сценария на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, носител на 30 международни и национални награди и представен на над 90 фестивала по целия свят. Български копродуцент на „Мрак“ е „РФФ Интернешънъл“ (Стефан Китанов и Мира Сталева) с подкрепата на Националния филмов център. Визията е от изключително значение за създаване на атмосферата във филма и тук блести с уменията си българският оператор Кирил Проданов („Блаженият“, „Ирина“, „Живи комини“, „Радиограмофон“), който представя най-амбициозната си работа досега. Гримьорката Петя Симеонова, асистент-операторът и екипът осветители допълват българското участие в продукцията. Милич е поверил ролите на Славко Щимац (познат от филмите на Кустурица), Даница Чурчич, Миона Илов, Флавио Паренти, Иван Зербинати и други; композитор е Кристиян Айднес Андерсен.
11 април * понеделник * 18:00 часа
Австрийско-германската копродукция „Великата свобода“ (2021) на режисьора Себастиан Мейзе е един от филмите, номинирани за Наградата на публиката LUX за 2022 година, за които всички зрители могат да ГЛАСУВАТ ТУК. Филмовият разказ отвежда зрителите в следвоенна Германия, където освобождението от съюзниците не означава свобода за всички. Ханс многократно попада в затвора по параграф 175, който криминализира хомосексуалността. В три преплитащи се времеви линии, героят на Франц Роговски непрестанно се озовава в един и същ строго охраняван затвор за поредица от хомосексуални обвинения. Повтарящата се фигура във всяка историческа епоха – 1945, 1957 и 1968 (година преди декриминализацията) е своеобразен печат на времето – Виктор (великолепният австрийски актьор Георг Фридрих) излежава доживотна присъда за убийство и в същото време е убеден хомофоб… „Великата свобода“ е удостоен с Европейски филмови награди за операторско майсторство и за музика.
12 април * вторник * 18:00 часа
Номинираният за „Златен лъв“ най-нов филм на Пол Шрейдър „Комарджията“ разчита на актьорските умения на великолепен актьорски екип – Оскар Айзък, Уилям Дефо, Тай Шеридън, Тифани Хадиш. Изпълненият с напрежение разказ запознава зрителите с Уилям Тел – бивш военен следовател, който живее под прикритие като дребен комарджия. Подреденият му живот се обърква, когато се среща с Кърк – млад мъж, който иска да отмъсти на общ враг. С помощта на загадъчнaта финансистка Ла Линда, Тел въвежда Кърк в хазартните среди, за да го отклони от целта, но скоро открива, че призраците от миналото няма да го напуснат толкова лесно…
13 април * сряда * 18:00 часа
В специалната априлска фестивална програма на Cine Grand е включена най-новата творба на грузинския режисьор Леван Когуашвили„Брайтън 4“. Филмът разказва за баща, бивш състезател по борба, който изминава пътя от Тбилиси до Брайтън Бийч в Ню Йорк, за да помогне на сина си, забъркал се в проблемни ситуации със заеми и мафиоти. Това е историята на баща и син, които постепенно преоткриват истини един за друг и попадат в странния микрокосмос на Брайтън Бийч в Бруклин, където ще опознаят живота на емигрантите и „истинската Америка“. Оператор на филма е един от най-големите майстори зад камерата в Холивуд - Федон Папамайкъл. В главните роли са Леван Тадиашвили (двукратен олимпийски и петкратен световен шампион по свободна борба, с първа световна титла в София през 1971), Гиорги Табидзе и Надежда Михалкова. Звукорежисьор е Светлозар Георгиев, а художник по костюмите – Ека Бичинашвили. Филмът е копродукция между Грузия, Русия, България и САЩ с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Арт Фест (Стефан Китанов и Мира Сталева).
14 април * четвъртък * 18:00 часа
„Спенсър“ на Пабло Ларейн, удостоен с номинация за „Златен лъв“ във Венеция, с номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра актриса в главна роля (Кристен Стюарт) е своеобразен поглед към миналото и към една легенда. Бракът на принцеса Даяна и принц Чарлз отдавна е охладнял. Въпреки че слуховете за изневери и развод стават все повече, за коледните празници в имението на кралицата в Сандрингъм е обявено примирие. Всички ядат, пият и стрелят по време на лов. Това не е изнанада за Даяна, но тази година нещата ще бъдат много по-различни. Тя си представя какво можеше да се случи през тези няколко съдбоносни дни… „За да изградим образа на Даяна, искахме чрез средствата на киното да създадем вътрешен свят, който да постигне правилния баланс между загадъчността и деликатността на нейния характер“, споделя режисьорът на филма Ларейн.
* * *
София Филм Фест се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община и Министерство на културата.
„Брайтън 4“ на Леван Когуашвили и Грузия отвъд Атлантика 11.03.2022, 11:38 | синефиш.бг
Един от големите приятели на СФФ – грузинският режисьор Леван Когуашвили, носител сред множеството международни отличия и на Голямата награда на София Филм Фест за „Срещи на сляпо“ (2013), отново пристига у нас, само половин година след участието си на есенното издание на фестивала през септември 2021, когато представи най-новия си игрален шедьовър „Брайтън 4“ (с български копродуцент „Арт Фест“).
На 26-ия София Филм Фест Леван е член на журито на Документалния конкурс, като по този повод ще можем да гледаме и един негов по-ранен документален филм – „Новият живот на Гогита“ (2016), копродукция на Грузия с Хърватия, Русия и Украйна (от времената когато отношенията между Русия и Украйна бяха на ниво копродукция), както и „Брайтън 4“, който има цели 13 прожекции в София в рамките на тазгодишното издание (включително и в програмата „Кино за незрящи“).
Г-н Когуашвили, нека започнем с това, че Вие правите едно ново, съвременно, говорещо за днешния човек кино, но винаги е много приятно, когато откриваме и някои класически мотиви от старото грузинско кино, с което всички сме израснали… Вашите грузинци пеят и в Бруклин, както се чува.
Песни, музика, разбира се. Не мога да кажа, че преди да стана на 17-18 съм бил кой знае какъв почитател на сериозното кино. По онова време обаче гледах много грузински комедии, а в тях винаги е имало много музика и песни. Много добри композитори са писали музика за грузински комедии. После, разбира се, започнах да гледам и филмите на по-сериозни режисьори като Йоселиани. Но това беше по-късно…
Вие представяте едно много интересно микрообщество на грузинската емиграция в Щатите, но това общество не е само грузинско. Има и узбек. Има и един казахстанец, за когото ще кажем няколко думи по-нататък… Но мястото, където живеят всички тези хора, много напомня на картина от един роман отпреди двайсетина години – „Прекрасните творения небесни“ на Динау Менгесту, въпреки че там той показва своето си, етиопското емигрантско микрообщество в Северна Америка…
Този хостел в „Брайтън 4“ е и една от основните причини да реша да направя филма – исках да покажа това място и как живеят хората там и всъщност – да се завърти целият този калейдоскоп от сцени…
…който показва една малка Грузия или дори един малък пост-Съветски съюз на американска територия. Много интересни са отношенията – особено с „чужденците, които не са чужденци“. Ето, дори казахският измамник идва накрая с бутилка водка и пее песни заедно с грузинците…
Да, самият Брайтън Бийч е умален модел на бившия Съветски съюз, което е нещо доста любопитно за изследване. Всичко там е смешно, но и тъжно, носталгично. И именно това малко огледало на нашето минало ни помага да покажем изключително голямото разнообразие на тази толкова колоритна среда, тъй благодатна за написване на сценарий.
Във филма последната си роля изигра големият грузински актьор Кахи Кавсадзе, който ни напусна през 2021 на 85-годишна възраст. Какво можете да ни разкажете за работата си с него?
Кахи Кавсадзе беше легенда, един от последните представители на онова велико поколение актьори в грузинското кино и театър от времената на СССР. Да припомним например блестящата му роля на злодея в „Бялото слънце на пустинята“… Работих с него в два от филмите си и много се радвам, че имах тази възможност, защото той беше изключителен човек.
Ролите му в „Срещи на сляпо“ и в „Брайтън 4“ са много различни една от друга, но сякаш откриваме и общото – пред нас е човек, който изглежда спокоен, но всеки момент може да избухне. Това като че ли е твърде характерно за хората от нашия географски регион, как смятате?
Да, това прави героите му и в моите филми интересни. Но той си беше такъв и в реалния живот – много емоционален и едновременно с това уравновесен. И това беше изключително качество. В работата с повечето актьори режисьорът се опитва да пообере тяхната енергия, да ги пообуздае. А Кахи Кавсадзе имаше рядкото качество да бъде крайно експресивен и същевременно точен, прецизен и правдив. Това го няма при много актьори и именно поради този факт беше толкова вдъхновяващо да се работи с него – той можеше да избухне и едновременно с това да остане правдоподобен в това си избухване.
Не по-малко вдъхновяваща е работата Ви с двукратния олимпийски и петкратен световен шампион по свободна борба Леван Тедиашвили в главната роля в „Брайтън 4“. Нека припомним обаче, че това не е първата му роля в киното…
Да, през 80-те той се снима в един „грузински уестърн“ за двама вагабонти през ХIX век, нещо като грузинските Сънданс Кид и Бъч Касиди, и благодарение на тази си роля, на единия от злодеите, той стана много популярен и в киното. Това обаче беше в средата на 80-те…
И оттогава не е участвал в друг филм? Чак до „Брайтън 4“?
Не, но това е защото беше активен в много други области. Влезе в политиката. После беше бизнесмен. Би се в Абхазката война, където отиде заедно със сина си и където загуби сина си. Той е човек, постигнал много победи, но и преживял много трагедии в живота си. Човек с интересен и криволичещ път и легенда – когато сравняват успехите и уменията му в спорта, обикновено го поставят до личности като Мохамед Али. И всичко това е изписано на лицето му – победите, загубите, трагедиите…
Във филма той изглежда като дзен учител с това спокойствие, което излъчва в този луд, агресивен и неспокоен свят. Това той самият ли е, или героят му?
Впечатлението на спокойствие, което създава, е частично заради здравословното му състояние. Той има проблеми със слуха и съответно не беше много лесно да му бъдат поставяни задачи. Когато започнеш да му обясняваш прекалено много работи, той се изнервя и не може да работи толкова добре, поради което решихме да превърнем недостатъка в ефект, създавайки този изключително спокоен персонаж, чието присъствие говори повече от думите. И до голяма степен това се получи, защото той самият е много изразителен. Ето един добър пример как на терен физическото затруднение може да доведе до добро творческо решение.
Във филма биографиите на спортиста Леван Тедиашвили и на героя на филма в един момент сякаш се сливат. Поздравления за използваните истински документални кадри отпреди половин век, които показват… в крайна сметка и двамата.
Да, съществуват няколко документални филма за него като спортист, снимани през 70-те. И решихме, че ако ги използваме, те биха добавили автентичност и към образа на героя. Така че да, това беше една допълнителна възможност, която ние веднага прегърнахме и приложихме, мисля, по много подходящ начин.
Първите прожекции на „Брайтън 4“ в рамките на 26-ия София Филм Фест са ДНЕС – на 11 март, петък, от 20:45 ч. в Културен център G8 и УТРЕ – на 12 март, събота, от 15:00 ч. в „Евро Синема“.