Един от големите приятели на СФФ – грузинският режисьор Леван Когуашвили, носител сред множеството международни отличия и на Голямата награда на София Филм Фест за „Срещи на сляпо“ (2013), отново пристига у нас, само половин година след участието си на есенното издание на фестивала през септември 2021, когато представи най-новия си игрален шедьовър „Брайтън 4“ (с български копродуцент „Арт Фест“).
На 26-ия София Филм Фест Леван е член на журито на Документалния конкурс, като по този повод ще можем да гледаме и един негов по-ранен документален филм – „Новият живот на Гогита“ (2016), копродукция на Грузия с Хърватия, Русия и Украйна (от времената когато отношенията между Русия и Украйна бяха на ниво копродукция), както и „Брайтън 4“, който има цели 13 прожекции в София в рамките на тазгодишното издание (включително и в програмата „Кино за незрящи“).
Г-н Когуашвили, нека започнем с това, че Вие правите едно ново, съвременно, говорещо за днешния човек кино, но винаги е много приятно, когато откриваме и някои класически мотиви от старото грузинско кино, с което всички сме израснали… Вашите грузинци пеят и в Бруклин, както се чува.
Песни, музика, разбира се. Не мога да кажа, че преди да стана на 17-18 съм бил кой знае какъв почитател на сериозното кино. По онова време обаче гледах много грузински комедии, а в тях винаги е имало много музика и песни. Много добри композитори са писали музика за грузински комедии. После, разбира се, започнах да гледам и филмите на по-сериозни режисьори като Йоселиани. Но това беше по-късно…
Вие представяте едно много интересно микрообщество на грузинската емиграция в Щатите, но това общество не е само грузинско. Има и узбек. Има и един казахстанец, за когото ще кажем няколко думи по-нататък… Но мястото, където живеят всички тези хора, много напомня на картина от един роман отпреди двайсетина години – „Прекрасните творения небесни“ на Динау Менгесту, въпреки че там той показва своето си, етиопското емигрантско микрообщество в Северна Америка…
Този хостел в „Брайтън 4“ е и една от основните причини да реша да направя филма – исках да покажа това място и как живеят хората там и всъщност – да се завърти целият този калейдоскоп от сцени…
…който показва една малка Грузия или дори един малък пост-Съветски съюз на американска територия. Много интересни са отношенията – особено с „чужденците, които не са чужденци“. Ето, дори казахският измамник идва накрая с бутилка водка и пее песни заедно с грузинците…
Да, самият Брайтън Бийч е умален модел на бившия Съветски съюз, което е нещо доста любопитно за изследване. Всичко там е смешно, но и тъжно, носталгично. И именно това малко огледало на нашето минало ни помага да покажем изключително голямото разнообразие на тази толкова колоритна среда, тъй благодатна за написване на сценарий.
Във филма последната си роля изигра големият грузински актьор Кахи Кавсадзе, който ни напусна през 2021 на 85-годишна възраст. Какво можете да ни разкажете за работата си с него?
Кахи Кавсадзе беше легенда, един от последните представители на онова велико поколение актьори в грузинското кино и театър от времената на СССР. Да припомним например блестящата му роля на злодея в „Бялото слънце на пустинята“… Работих с него в два от филмите си и много се радвам, че имах тази възможност, защото той беше изключителен човек.
Ролите му в „Срещи на сляпо“ и в „Брайтън 4“ са много различни една от друга, но сякаш откриваме и общото – пред нас е човек, който изглежда спокоен, но всеки момент може да избухне. Това като че ли е твърде характерно за хората от нашия географски регион, как смятате?
Да, това прави героите му и в моите филми интересни. Но той си беше такъв и в реалния живот – много емоционален и едновременно с това уравновесен. И това беше изключително качество. В работата с повечето актьори режисьорът се опитва да пообере тяхната енергия, да ги пообуздае. А Кахи Кавсадзе имаше рядкото качество да бъде крайно експресивен и същевременно точен, прецизен и правдив. Това го няма при много актьори и именно поради този факт беше толкова вдъхновяващо да се работи с него – той можеше да избухне и едновременно с това да остане правдоподобен в това си избухване.
Не по-малко вдъхновяваща е работата Ви с двукратния олимпийски и петкратен световен шампион по свободна борба Леван Тедиашвили в главната роля в „Брайтън 4“. Нека припомним обаче, че това не е първата му роля в киното…
Да, през 80-те той се снима в един „грузински уестърн“ за двама вагабонти през ХIX век, нещо като грузинските Сънданс Кид и Бъч Касиди, и благодарение на тази си роля, на единия от злодеите, той стана много популярен и в киното. Това обаче беше в средата на 80-те…
И оттогава не е участвал в друг филм? Чак до „Брайтън 4“?
Не, но това е защото беше активен в много други области. Влезе в политиката. После беше бизнесмен. Би се в Абхазката война, където отиде заедно със сина си и където загуби сина си. Той е човек, постигнал много победи, но и преживял много трагедии в живота си. Човек с интересен и криволичещ път и легенда – когато сравняват успехите и уменията му в спорта, обикновено го поставят до личности като Мохамед Али. И всичко това е изписано на лицето му – победите, загубите, трагедиите…
Във филма той изглежда като дзен учител с това спокойствие, което излъчва в този луд, агресивен и неспокоен свят. Това той самият ли е, или героят му?
Впечатлението на спокойствие, което създава, е частично заради здравословното му състояние. Той има проблеми със слуха и съответно не беше много лесно да му бъдат поставяни задачи. Когато започнеш да му обясняваш прекалено много работи, той се изнервя и не може да работи толкова добре, поради което решихме да превърнем недостатъка в ефект, създавайки този изключително спокоен персонаж, чието присъствие говори повече от думите. И до голяма степен това се получи, защото той самият е много изразителен. Ето един добър пример как на терен физическото затруднение може да доведе до добро творческо решение.
Във филма биографиите на спортиста Леван Тедиашвили и на героя на филма в един момент сякаш се сливат. Поздравления за използваните истински документални кадри отпреди половин век, които показват… в крайна сметка и двамата.
Да, съществуват няколко документални филма за него като спортист, снимани през 70-те. И решихме, че ако ги използваме, те биха добавили автентичност и към образа на героя. Така че да, това беше една допълнителна възможност, която ние веднага прегърнахме и приложихме, мисля, по много подходящ начин.
Първите прожекции на „Брайтън 4“ в рамките на 26-ия София Филм Фест са ДНЕС – на 11 март, петък, от 20:45 ч. в Културен център G8 и УТРЕ – на 12 март, събота, от 15:00 ч. в „Евро Синема“.