Успехи на българското кино през първото десетилетие на 21 век

На фокус: „Летете с Росинант”

2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.

Представяме на вашето внимание „Летете с Росинант” на Джеки Стоев. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.

„Летете с Росинант” – филмът

Българска оперна трупа е на турне в Европа. Поради липса на пари пътуват със стар, почти негоден автобус, наречен “Росинант”. Когато шофьорът се напива от радост, че му се е родил син, кормилото поема възрастният диригент - лош шофьор, който вярва в своята непогрешимост.



По време на пътуването новият член на оркестъра – разсеяният тимпанист Теди, неусетно се влюбва в младата Мария. Тяхната зараждаща се връзка се следи от целия състав на операта и скоро двамата са въвлечени в сложна плетеница от бившите любови и настояща завист между членовото на трупата. Докато километрите летят, в автобуса се развихря купон, музикантите свирят и пеят – празнуват раждането на сина на шофьора.

Във вакханалното смесване на оперни мотиви и народни ритми от Балканите маестрото открива отражение на собствените си търсения и създава мечтаната от него опера.

В концертната зала музикантите постигат бляскав успех, вдъхновено дирижирани от щастливия маестро. Сякаш на всички са им поникнали ангелски крила. Дори автобусът, старият “Росинант”, литва в облаците. И понеже рейсът е български, от небето на оперната сцена пада едното му колело. Но за какво са им колела - нали със силата на любовта и музиката – могат да летят!

Режисьор на филма е Георги Стоев - Джеки, сценарият е дело негово и на Светослав Овчаров. Оператор е Пламен Гелинов, музиката е дело на Горан Брегович („Циганско време”, „Аризонска мечта”, „Ъндърграунд”). Ролите са поверени на Кръстю Лафазанов, Ицко Финци, Стефания Колева, Мая Новоселска, Дидо Мачев, Татяна Лолова, Жанет Иванова, Георги Мамалев, Венци Такев, Нона Йотова, Васил Денев, Ана и Боряна Шехтови. Със специалното участие на Симеон Щерев, Венци Такев, Иво Папазов – Ибряма и танцьори от ансамбъл “Българе”. Продуценти са Диана Дамянова и Александър Методиев.



Филмът е ко-продукция между България, Сърбия и Австрия - копродуценти от българска страна са Д&Д Агенция и Радиовижън Плюс, от австрийска - Амур Фу, а от сръбска - Комуна, известна като продуцент на филмите „Ъндърграунд” и „Черна котка, бял котарак”; с финансовото съдействие на НФЦ и БНТ. Разпространяван е у нас и в Австрия, Германия, Швейцария, Сърбия и Черна гора.

Режисьорът за филма
Смятам да обявя конкурс за най-смешен филм, правен в последните години по света. И ще го спечеля! Готов съм да хвана бас с всеки, който се съмнява. Нека ми намери филм, по-смешен от моя. Сигурен съм, че няма да може…

- Идеята във филма е за пречистващата сила на изкуството, което може да помири и най-непримиримите врагове. Толкова ли си наивен, че вярваш в това?  
-- Естествено, че съм наивен - иначе защо ще правя кино. Бях в Полша преди години. Влязох в една католическа катедрала. В същия момент ме обгърна звукът на органа. Кюрето запя, запяха и всички хора. Седях отстрани и гледах лицата им. Имаше лица на интелигенти, на простаци, на истински добри хора, на откровени мошеници и на бандити. Всички лица обаче в момента бяха озарени от вяра в доброто. Сигурно след час или два мошеникът щеше да измами някого, а бандитът да пребие този-онзи. Но в този момент всички те - сигурен съм - бяха добри и почтени хора. Е, берекет версин. Същото се отнася и за киното.
Джеки Стоев пред Борислав Колев, „Капитал Light”, ноември 2007

Обикновено ме питат за идеята на филма и аз отговарям. Той е без идея и разказва по свой начин за любовта и музиката, и за мъртвец, който възкръсва. Аз съм си поставил мото на филма – още по време на първия снимачен ден: „Изкуството иска жертви, изкуството иска жертви, но те не трябва да са за сметка на публиката!” Заедно със сценариста Светослав Овчаров искахме да направим филм, който да се отличава от всички останали, създадени до днес, за които се казва, че са тягостни. Публиката се убеди в това и ние всички получихме тяхната награда – признанието им и нестихващите аплодисменти.
 „Бургас днес и утре”, януари 2008



Горан Брегович за филма
Светът на музиката, който се разкрива в този филм ми е близък и понятен. И аз се опитвам да обединя фолклора и класиката, да ги споя в единна форма. „Летете с Росинант” е предизвикателство за всеки филмов композитор и с удоволствие го приемам. С продуцентите искаме да представим света на Балканите във всичката му пъстрота и прелест пред очите на хората от Европа.



Критиката за филма
„Летете с Росинант” е нещо важно за българското кино. Той е първият смешен наш филм след 1989-а. Откак родната кинематография се посъбуди - след тройнокритичния си период в зората на демокрацията, - тя роди няколко прилични драматични ленти. Но от малкото опити в комедийния жанр лъхаше само пошлост и скука. А именно той приютява любимите ни заглавия от миналите десетилетия: от „Оркестър без име” и „Опасен чар” до „Любимец 13” и „Топло”.  
Джеки Стоев слага край на тази криворазбрана „сериозност” и режисира филм смешен, непретенциозен, музикален, буфонаден. В него има от всичко - и кич, провинциален комплекс, и купонджийски дух, и големи актьори, и истински талант, и усет за ситуация (за диалог - недотам, но то пък пълно щастие няма). „Музикален филм с елементи на опера и нямо кино”, така самият режисьор определя „Летете с Росинант”…
Анита Димитрова, „Сега”, ноември 2007

Фестивални участия и награди
2007
6-ти Международен фестивал на европейските усмивки, Млада Болеслав
Награда на директора на фестивала (Георги Стоев-Джеки)
2008
Фестивал на европейското кино в Торонто
2010
Месец на българската култура в Берлин, програма на Българския културен институт
Фестивал на българското кино в Рим