„Безбог“ спечели и Голямата награда за откритие в Копенхаген 07.11.2016, 04:13 | синефиш.бг
Наградата за откритие, която се връчва в рамките на Международния филмов фестивал в Копенхаген CPH PIX, бе връчена на Ралица Петрова за филма й „Безбог“. Призът се връчва на дебютен филм и се развява на 10 000 евро.
Журито се състоя от режисьора Филип Грандрийо, продуцентът Ерика Васерман и операторът Мануел Алберто Кларо. Според тримата, режисьорката „е погледнала на света чрез възможностите на киното и го е пресъздала с неговите средства, като същевременно е поканила зрителя да участва в този процес.
В подобен тип кино няма йерархия – всяка сцена е заснета с еднакъв интензитет.“ Тази година CPH PIX вече се провежда през есента вместо през пролетта както досега.
„Безбог“ на Ралица Петрова с Голямата награда от Рейкявик 10.10.2016, 04:34 | синефиш.бг
„Безбог“ на Ралица Петрова спечели Голямата награда на фестивала в Рейкявик – „Златен тупик“. Журито на 13-ото издание на исландския кинофорум се състоеше от артистичният директор на фестивала в Гьотеборг – Йонас Холмберг, режисьорът Гримур Хаконарсон (“Овни“) и бестселъровия исландски писател Ирса Сигурадотир.
Българо-датско-френската копродукция вече спечели „Златен леопард“ в Локарно и Специалната награда на журито и „Сърце на Сараево“ за най-добра актриса (Ирена Иванова) в Сараево. „Безбог“ е носител и на пет национални награди „Златна роза“.
Special Jury Mention и „Сърцето на Сараево” за най-добър актьор бяха връчени на „Кучета” на режисьора Богдан Мирика - копродукция между Франция, Румъния, България (Арго Филм – Стефан Командарев, Катя Тричкова) и Катар
„БЕЗБОГ” (България-Дания-Франция) на Ралица Петрова продължава да покорява фестивалната публика в Европа. На току-що завършилия фестивал в САРАЕВО филмът спечели Специалната награда на журито и „Сърцето на Сараево” за най-добра актриса – Ирена Иванова. Само преди седмица филмът, стартирал като проект на СОФИЯ МИЙТИНГС, беше удостоен със „Златен Леопард” – престижното най-високо отличие в Локарно, наградата за най-добра актриса, присъдена на Ирена Иванова, както и още две награди.
В конкурсната програма на 22-ото издание на филмовия фестивал в Сараево участваше и „КУЧЕТА” на Богдан Мирика, копродукция между Франция, Румъния, България (Арго Филм – Стефан Командарев, Катя Тричкова) и Катар. Филмът получи Special Jury Mention и приза „Сърцето на Сараево” за най-добър актьор, присъден на Георге Вису.
Заглавията са "Безбог" на Ралица Петрова, който пожъна невероятен успех на фестивала в Локарно, спечелвайки Златния леопард; "Кучета" на режисьора Богдан Мирика, копродукция между Франция, Румъния, България и Катар, който участва в секцията "Особен поглед" в Кан, по-рано тази година и документалният филм на Мина Милева и Весела Казакова "Звярът е още жив".
Павел Веснаков и неговият "Спасителят в прахта" е избран за участие в раздела за развитие на копродукционния пазар CineLink.
Филмовият фестивал на Сараево е създаден като "проява на съпротива" по време на обсадата на Сараево (1992-1995 г.) преди да се наложи на Балканите с годишна посещаемост от над 100 000 души.
Международни отзиви за филма "Безбог" на Ралица Петрова 17.08.2016, 10:10 | синефиш.бг
Филмът "Безбог" на режисьорката Ралица Петрова спечели престижната награда Златен леопард, преди броени дни. Това предизвика обширен отзвук в чуждестранните медии. Швейцарския вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг” казва:
"Безбог: с тази мощна и същевременно безнадеждна дума българската режисьорката Ралица Петрова описва обществения упадък в своята родина във великолепния си едноименен филм.”
Немските информационни агенции са категорични:
„Златният леопард” беше присъден на един вълнуващ филм, който обединява напрегнато действие, художествена взискателност и социална критика.” Агенцията отбелязва още, че наградата за най-добра женска роля е била присъдена на Ирена Иванова: „Тя беше наградена за прецизната си интерпретация на образа на главната героиня в „Безбог”.
От друга страна германската КНА заявява, че филмът заслужено е получил и награда на фестивала в Локарно:
„Безбог” разказва историята на млада жена, която се грижи за възрастни хора в един български град и краде документите им. Тя живее в едно несправедливо общество, в един студен свят без съпричастие и любов. Филмът звучи като зов за помощ, идещ от дълбините на тежка беда. „Безбог” поставя въпроса дали този зов ще бъде чут и какъв е спасителният път в едно разрушително и корумпирано общество."
Немският всекидневник „Фанкфуртер Рундшау” пише:
„Българският филм, който спечели „Златния леопард”, дори не позволява на зрителите да се просълзят. Ралица Петрова, която от живописта е преминала към киното и е следвала филмово изкуство в Лондон, в своя първи пълнометражен филм ни отвежда в една България, където социалният упадък, корупцията и престъпността са тясно преплетени.”
Кинокритиците се вглеждат по-внимателно в наградения български филм:
„Петрова показва една постсъветска действителност, от която сякаш са изтрити всички цветове на живота. Общата безнадеждна картина изцяло отговаря на заглавието. Действащите лица в „Безбог” мислят единствено за собствената си изгода и крачат през трупове – в буквалния смисъл. Такава е и Гана, която краде документите на своите дементни пациенти, за да ги продава на черния пазар. И когато неин съучастник убива един от възрастните хора, това е просто някакво досадно усложнение. Гана пребивава в морфиново опиянение, което бързо разсейва както евентуалните ѝ скрупули, така и всички останали човешки вълнения. Крехък кълн надежда се появява, когато Гана се запознава с пациент, чието хубаво пеене я изважда от жестоката рутина. Но спасение просто не може да има.”
Берлинския вестник „Тагесшпигел” от своя страна казва:
„Гана е някак безжизнена, тя почти механично върши работата си по гледането на възрастни хора. Лицето ѝ е затворено, изражението ѝ – мрачно. „Безбог” ни отвежда в една България на безотрадните панелни квартали, потопени в мижавата светлина на зимата, която сякаш никога не свършва. Заедно с Гана ние влизаме в занемарени жилища, където зарязани мъже и жени седят пред чиния рядка чорбица на масата. Ралица Петрова ни показва млада жена, чието тяло е закалено от битките в едно безпощадно общество. Гана изглежда като бронирана, тя се самоупоява срещу болката с лекарствата за своите пациенти. Ирена Иванова, получава с пълно основание наградата за най-добра женска роля.”
Пълнометражният дебют на Ралица Петрова „Безбог” - с награда от фестивала в Сараево 24.08.2015, 02:29 | синефиш.бг Журито на специалната секция „Проекти в развитие / Work in Progress” на филмовия фестивал в Сараево присъди наградата „Restart” на дебютния филм „Безбог” на младата българска режисьорка Ралица Петрова, копродуциран от Росица Вълканова – „Клас Филм” и „Alactraz Films” – Лоранс Клер и Оливие Тери Лапине.
Пред журито бе представена част от филма, който е в работна фаза, а наградата е в размер на 20 000 евро в постпродукционни услуги, осигурени от филмовата лаборатория „Restart” в Любляна, Словения.
Сценарист и режисьор на проекта е Ралица Петрова. Тя завършва визуално изкуство в Лондонския университет за изкуства, след което специализира филмова режисура в британската Национална школа за кино и телевизия. Носителка е на наградата Prix UIP, за най-добър европейски късометражен филм на Берлинале и е номинирана за Европейските филмови награди.
Дипломният й филм „По божията воля” e в официална селекция на фестивала в Кан и разпространяван на DVD от Британския филмов институт, галерията Тейт и Центъра за съвременно изкуство в Лондон.
Със сценария на „Безбог”, Ралица участва в програмите Creative England’s Elevator Programme 2013, CineLink, Le Groupe Ouest 2013 и TorinoFilmLab’s FrameWork 2013, където печели една от големите награди за производство. Филмът е подкрепен от Националния филмов център и от Eurimages.
„Безбог” е история за падението на един обикновен човек, принуден да действа против съвестта си. – споделя Ралица Петрова. - Двадесет и пет години по-късно, последиците на комунизма продължават да взимат своите жертви, в една реалност, в която унижението и гаврата са оправдани средства на стремежа към власт. Чрез моралните дилеми на едно поколение израснало без вяра в доброто, искам да изследвам крехката връзка между бруталност и съпричастие...”
“Един свят без любов, без грижа, без прошка, без Бог. Свят, в който една безчувствена медицинска сестра обгрижва възрастни с деменция, докато пласира личните им карти на черния пазар. По нейна вина единственият пациент, към когото изпитва нещо, влиза в затвора. Тогава за първи път тя се решава да стори каквото е редно, но се оказва че добрите й намерения я водят към саможертва”.