Филмът "Безбог" на режисьорката Ралица Петрова спечели престижната награда Златен леопард, преди броени дни. Това предизвика обширен отзвук в чуждестранните медии. Швейцарския вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг” казва:
"Безбог: с тази мощна и същевременно безнадеждна дума българската режисьорката Ралица Петрова описва обществения упадък в своята родина във великолепния си едноименен филм.”
Немските информационни агенции са категорични:
„Златният леопард” беше присъден на един вълнуващ филм, който обединява напрегнато действие, художествена взискателност и социална критика.” Агенцията отбелязва още, че наградата за най-добра женска роля е била присъдена на Ирена Иванова: „Тя беше наградена за прецизната си интерпретация на образа на главната героиня в „Безбог”.
От друга страна германската КНА заявява, че филмът заслужено е получил и награда на фестивала в Локарно:
„Безбог” разказва историята на млада жена, която се грижи за възрастни хора в един български град и краде документите им. Тя живее в едно несправедливо общество, в един студен свят без съпричастие и любов. Филмът звучи като зов за помощ, идещ от дълбините на тежка беда. „Безбог” поставя въпроса дали този зов ще бъде чут и какъв е спасителният път в едно разрушително и корумпирано общество."
Немският всекидневник „Фанкфуртер Рундшау” пише:
„Българският филм, който спечели „Златния леопард”, дори не позволява на зрителите да се просълзят. Ралица Петрова, която от живописта е преминала към киното и е следвала филмово изкуство в Лондон, в своя първи пълнометражен филм ни отвежда в една България, където социалният упадък, корупцията и престъпността са тясно преплетени.”
Кинокритиците се вглеждат по-внимателно в наградения български филм:
„Петрова показва една постсъветска действителност, от която сякаш са изтрити всички цветове на живота. Общата безнадеждна картина изцяло отговаря на заглавието. Действащите лица в „Безбог” мислят единствено за собствената си изгода и крачат през трупове – в буквалния смисъл. Такава е и Гана, която краде документите на своите дементни пациенти, за да ги продава на черния пазар. И когато неин съучастник убива един от възрастните хора, това е просто някакво досадно усложнение. Гана пребивава в морфиново опиянение, което бързо разсейва както евентуалните ѝ скрупули, така и всички останали човешки вълнения. Крехък кълн надежда се появява, когато Гана се запознава с пациент, чието хубаво пеене я изважда от жестоката рутина. Но спасение просто не може да има.”
Берлинския вестник „Тагесшпигел” от своя страна казва:
„Гана е някак безжизнена, тя почти механично върши работата си по гледането на възрастни хора. Лицето ѝ е затворено, изражението ѝ – мрачно. „Безбог” ни отвежда в една България на безотрадните панелни квартали, потопени в мижавата светлина на зимата, която сякаш никога не свършва. Заедно с Гана ние влизаме в занемарени жилища, където зарязани мъже и жени седят пред чиния рядка чорбица на масата. Ралица Петрова ни показва млада жена, чието тяло е закалено от битките в едно безпощадно общество. Гана изглежда като бронирана, тя се самоупоява срещу болката с лекарствата за своите пациенти. Ирена Иванова, получава с пълно основание наградата за най-добра женска роля.”
