Собственикът му Омар ван Мюлер взел трудното решение след като състоянието на четириногия любимец от порода Джак Ръсел териер се влошило. Кариерата на Уги в киното започва след като ван Мюлер го спасява. Уги има участие в кино- и телевизионни проекти в продължение на цяло десетилетие, сред които е ключовата му роля в „Артистът”.
За нея Уги спечели „Палма за куче” на фестивала в Кан. Сред другите роли на Уги са тези във „Вода за слонове”, „Кампанията”. Уги е и първото куче, оставило отпечатъци в Алеята на славата пред Китайския театър в Холивуд.
Кучето Уги, което игра една от централните роли в удостоения с "Оскар" чернобял ням филм "Артистът", е вече на 10 години и ще сложи край на кариерата си в киностудиите на Холивуд, съобщи неговият стопанин и дресьор.
"Това момче не може да стане по-младо. То не е на прага на смъртта, но е работило през целия си живот.
Дало ми е толкова много и мисля, че е време да спре с дългите часове на снимачната площадка", обясни Омар фон Мюлер.
В неделя, в нощта на "Оскарите", при получаването на заветната статуетка френският режисьор на "Артистът" Мишел Aзанависиюс благодари на много хора, но не забрави и Уги. "Той, разбира се, пет пари не дава за това, едва ли ме разбира", заяви режисьорът.
Три дни преди официалното връчване на известните по цял свят награди „Оскар” на голям екран в България най-сетне излизат три от филмите, които участват в борбата за разпределение на престижните златни статуетки.
След пренебрежимо малкия интерес от страна на родната публика към „Южнячки“, „Моята седмица с Мерилин“ и „Боен кон“, ето че дойде момент да разберем колко зрители ще съберат в киносалоните безспорният фаворит за 2011 година „Артистът“ и две от заглавията за изминалите 12 месеца, в които може да видите накуп по-голямата част от бележитите имена в сферата на Седмото изкуство – „Дама, поп, асо, шпионин“ и „Маската на властта“.
България, разбира се, е страна, в която хората се борят със зъби и нокти да не им бъде отнето нещо безплатно (а не примерно срещу растящите цени на бензина, огромните сметки за парно или престъпното здравеопазване), така че достъпът до елитните филмови заглавия посредством онлайн порталите за файлово споделяне е безпроблемен и хората се възползват максималлно от това благо, докато си допушват кутията цигари от 5 лева и посръбват уиски за 20-30 лева бутилката.
Все пак на тяхна страна е железния довод, че това са филми без впечатляващи специални ефекти и по-добре да си похарчат парите за поредните трансфомъри или карибски пирати при посещение на най-близкия мол. Чест прави на родните киноразпространители, че все още проявяват мазохистични и самоубийствени уклони да вкарват легално филмите, които ще зарадват малцината ценители, държащи все още на магията на кинопоказа.
По този начин те упорито продължават да удържат последната линия на отбрана, която старите традиции са изградили пред напора на съвременните технологии. Случайно или не, сблъсъкът на старото и новото присъства осезаемо и в трите премиерни заглавия, като всеки сам може да си направи изводите кое е морално и кое не в отделните истории.
За „Артистът“ в световен мащаб вече се изговори и изписа много. Това, разбира се, далеч не означава, че българските зрители са разбрали за този филм, който със своята простичка формула предизвика умиление в киносредите по цял свят и е на път да обере и болшинството награди "Оскар", след като стори същото на повечето предхождащи церемонии.
За незапознатите „Артистът“ е черно-бял, ням филм, в който холивудска звезда от ерата на безмълвното кино изпада в трета глуха, защото отказва да модернизира своето изкуство и да започне да се снима във филми, които печелят публика благодарение добавянето на звук към мърдащите картинки.
Гордостта на някогашното величие не му позволява да пристъпи в новата ера за кинопроизводството и е на път да доведе Джордж Валентин (симпатичния Жан Дюжарден) до прага на физическо заличаване.
Новата и ярко грееща звезда на озвученото кино, някога протежираната от Валентин Пепи Милър (невинно изглеждащата и по детински чаровна Беренис Бежо, която незаслужено биде засилена в номинациите за второстепенна, а не главна роля), обаче има око и най-вече сърце за харизмата на своя предшественик и неговото изкуство, което я кара да стори всичко по силите си, за да го издърпа от блатото на самосъжалението и да му вдъхне нов живот.
Носталгията и любовта към миналото очевидно е и в основата на успеха на „Артистът“, чийто създател Мишел Азанависиюс чисто и просто решава да изтупа прахта от историята на киното и да припомни на днешната публика, че киното е преди всичко изкуство и е съществувало далеч преди номинациите за звук, звукови и визуални ефекти, които в днешно време се разпределят между т.нар попкорн филми, в които светът неминуемо е изправен пред прага на поголовно унищожение.
„Артистът“ не предлага някакви революционни и нечувани идеи – той просто разказва една човешка и топла история, която звучи силно обнадеждаващо в годините на глобална икномическа криза, и вероятно малко или много е засрамил доайените на киноиндустрията, че не са сетили по-рано да се върнат към ранните години на филмово производство и да им отдадат необходимата почит. Сега всички се надпреварват да отрупат „Артистът“ с награди, за да компенсират пропуска си. Показателно е, че зад филма стои ядро от френски творци и артисти, които бият отрезвителен шут в гъза на закостенелия Холивуд, чиито сценаристи искат да лапат тлъсти хонорари, но мозъкът им е с размера на орех, в който има място за максимум две циклично повтарящи се идеи.
„Дама, поп, асо, шпионин“ от своя страна е поредното доказателство, че САЩ може да са извоювали своята политическа независимост от Великобритания преди малко повече от два века, но в културно отношение има да дишат прахта на поданиците на английската корона още дълги години. Екранизацията по бестселъра на Джон льо Каре събира пред камерата цвета на английското актьорско съсловие – от младите и обещаващи Том Харди и Бенедикт Къмбърбач до опитните ветерани Колин Фърт, Джон Хърт, Киърън Хайндс, Тоби Джоунс и Марк Стронг. Над всички обаче се извисява Гари Олдман, който по всеобщо признание прави ролята на кариерата си, като влиза в образа на пенсионирания шпионин от ерата на Студената война Джордж Смайли, който е призван да прекъсне почивката си, за да се впусне в издирване на съветска къртица в редиците на английските тайни служби.
Противопоставянето между Великобритания и СССР по време на Студената война е често застъпено в поредицата за Джеймс Бонд през десетилетията на Желязната завеса. В „Дама, поп, асо, шпионин“ обаче няма шеметни преследвания, бурни престрелки и пищни коктейли. Това е филм за самотната професия на шпионина, който трябва да се лиши от всякакви емоции и обвързаност, ако иска да оцелее в непрестанното надлъгване с врага, чиито пипала се разпростират по-близко отколкото мнозина допускат. Това е и филм за противопоставянето между опита на годините и алчността за изява на по-младите лъвове, които често бъркат физическата доминация с безапелационна победа.
Това е филм за смъртта на идеалите след сблъсъка им с реалността и в същото време е филм за триумфа на постоянството и мисълта над преходната демонстрация на сила и глупава самонадеяност.
Шведският режисьор Томас Алфредсън умело дирижира армията си от първокласни британски актьори и композира една сложна симфония, чиито скокове напред-назад във времето могат да създадат вътрешен дискомфорт у зрителите, които са привикнали да гледат основно американска конвейерна конфекция. Незакърнелите умове обаче ще бъдат възнаградени за търпението си да дочакат появата на филма легално на голям екран, който освен с превъзходните актьорски превъплащения може да се похвали и с брилянтните музикални композиции на Алберто Иглесиас, които съвсем резонно бяха отличени с номинация за награда "Оскар".
Адаптирането на подобна комплексна история за големия екран несъмнено също заслужава поне номинация от академиците на Холивуд и именно в тази категория „Дама, поп, асо, шпионин“ се съревнова с последната престижна седмична премиера – „Маската на властта“.
Поредният режисьорски проект на Джордж Клуни дебютира още миналия септември на фестивала във Венеция и със сигурност се нарежда сред най-стойностните филмови произведения за изминалата година. Разрезът на една типично американска предизборна кампания не бива да плаши българските зрители, защото в основата си това е история за сбъсъка на поколения, за сблъсъка на морални устои и пречупването на идеализма дори у хората с благородни подбуди.
„Маската на властта“ е базиран на едноименната пиеса и определено носи усещането за брилянтна сценична постановка. Ако някога сте съжалявали, че Бродуей е прекалено далеч, то това определено е вашият шанс да му се насладите в удобството на киносалона и в компанията на първокласни актьори от ранга на самия Джордж Клуни, който поема една от двете централни роли, а също и носителите на "Оскар" Пол Джамати, Филип Сиймур Хофман и Мариса Томей. Над всички обаче се откроява безспорно най-обещаващият млад актьор в Холивуд – Райън Гослинг.
31-годишният канадец прави втора уникална роля в рамките на една календарна година след превъплащението си в Шофьора от “Drive: Живот на скорост“ и само политическите игрички зад кулисите на лъскавата холивудска фасада може да са основание името му да не присъства сред номинираните за главна мъжка роля. Ще ме прощава Жан Дюжарден, който е ясно, че ще спечели златното отличие, но той има още много хляб да изяде преди да стигне нивото на мистър Гослинг.
Но проблемът не е само при отсъствието на номинация за Райън Гослинг. Проблемът е, че един модерен шедьовър беше престъпно пренебрегнат вероятно, защото разкрива грозната истина за съвременния свят, докато видните холивудски академици искат да награждават жизнеутвърждаващи филми, в които доброто триумфира под една или друга форма.
Номинацията за адаптиран сценарий е като че ли просто от лицемерие спрямо мистър Клуни и демонстрира именно проблемите, които „Маската на властта“ разглежда, а именно – постоянното залитане в една или друга посока в зависимост от това накъде духа вятъра в момента и удобно навеждане пред актуалните тенденции, а не лоялност към едни константни принципи и стандарти.
Защото, ако и всички през 2011 да решиха вкупом, че „Артистът“ е филмът, който връща светлината на прожекторите към актьорската игра и изразни средства като основна движеща сила зад успеха на даден филм, то „Маската на властта“ прави същото по още по-безапелационен начин. Изражението на Клуни, Гослинг, Джамати, Хофман, Томей и останалите им колеги са техните специални ефекти; думите им отекват дълбоко в съзнанието на мислещите и създават повече съспенс, от което и да било преследване с коли; а сблъсъкът на характери е наистина титаничен, макар и да няма нищо общо с гръцката митология.
Техният максимално разгърнат талант е подкрепен от чудесната музика на все по-актуалния Александър Деспла („Речта на краля“, „Хари Потър и даровете на смъртта: част 2“) и вещо запечатан от оператора Федон Папамайкъл („Хотел за милион долара“, „Преследване на щастието“), които допълват картината на аудио-визуален триумф, какъвто несъмнено е „Маската на властта“.
Без значение кой от трите филма ще изберете да гледате легално на кино няма да сбъркате, защото всеки има своите достойнства и оправдава категоризирането на киното като изкуство. Оскарите отдавна вече не са това, което бяха като стойност и се превърнаха повече в маркетингов трик за генериране на повече интерес към определени заглавия. В България обаче този трик едва ли има такова огромно значение и към представените 3 премиери ще проявят интерес лимитирано количество зрители, които все по-рядко могат да дават парите си за култура, въпреки вродената им потребност от такава.
За тези последни мохикани в редиците на истинските киномани родните дистрибутори трябва да основат връчването на специална награда, която ще има по-голямо значение от който и да било "Оскар". Защото без публика изкуството се превръща в самоцел, а без интелектуално провокиращо изкуство хората се превръщат в безлична маса. Направете смело своя избор и приятно гледане. ... още »
Номинираният за десет награди "Оскар" френски филм "Артистът" на Мишел Aзанависиюс триумфира с най-много и най-ценните отличия на Британската филмова академия за 2012 г., спечелвайки седем награди BAFTA, включително за "Най-добър филм" и "Най-добра режисура".
Голямата звезда в "Артистът", Жан Дюжарден, остави с празни ръце холивудските си колеги Брад Пит, Гари Олдман, Джордж Клуни и Майкъл Фасбендер, който бе номиниран за играта си в "Срам", докато изпълняващата главната женска роля във филма съпруга на Aзанависиюс, Беренис Бижо, изгуби от Мерил Стрийп.
Излизайки, за да получи своята BAFTA за превъплъщението си в Маргарет Тачър, 62-годишната актриса изгуби едната си обувка. Равновесието й бе възстановено от Колин Фърт, който спечели BAFTA през 2011 г. за превъплъщението си в друг емблематичен за британската история образ – този на Крал Джордж VI.
Останалите три статуетки в актива на "Артистът", който бе лидер и по броя на номинациите си (12), са в категориите за кинематография, музика и дизайн на костюмите.
Големият претендент за 84-тите награди на Американската филмова академия, които ще бъдат раздадени на 26 февруари - "Изобретението на Хюго" на Мартин Скорсезе, спечели две награди, но във второстепенни категории – за дизайн на продукцията и за звук.
За второстепенните си роли във филмите "Новаци" и "Южнячки" BAFTA спечелиха актьорите Кристофър Плъмър и Октавия Спенсън, които са номинирани и за "Оскар". Навършвайки 82 години на 13 декември 2011 г., Плъмър стана най-възрастният носител на BAFTA в историята.
Въпреки че бе победен от Мишел Aзанависиюс, Скорсезе не остана с празни ръце – Британската филмова академия го удостои с най-високото си отличие - BAFTA Fellowship, за изключителния му принос към световното кино. Британският еквивалент на тази награда отиде при Джон Хърт.
Церемонията по връчването на наградите се състоя почти едновременно с шоуто на Grammy на 12 февруари, в Лондон, в прочутата Royal Opera House в Covent Garden.
Черно-белият ням филм "Артистът" бе обявен за "Най-добре продуциран филм" от Американската гилдия на кино продуцентите (PGA), с което шансовете на лентата, заснета от Мишел Азанавицио с бюджет от 12 млн. долара, за номинация за предстоящите награди "Оскар", нараснаха още повече, като се има предвид статистиката от последните години.
И четирите филма, отличени от продуцентската гилдия в периода 2008 - 2011 година: "Няма място за старите кучета", "Беднякът милионер", "Войната е опиат" и "Речта на краля", спечелиха "Оскар" за "Най-добър филм". Нещо повече – голям процент от членовете на Гилдията (общо над 5000), са членове и на Американската академия за филмови и телевизионни изкуства, която ще обяви номинациите за 84-те награди "Оскар" на 24 януари.
"Когато с Мишел си представяхме как ще направим "Артистът", осъзнавахме, че си мечтаем да се обясним в любов на американското кино. Това, което не сме и предполагали, е, че в замяна ще можем да усетим вкуса на американската мечта", каза продуцентът на "Артистът", Томас Лангман, приемайки наградата на PGA на официалната церемония, състояла се в Бевърли Хилс.
В рамките на десет дни лентата спечели "Златен глобус" в категорята "Най-добра пълнометражна драма" и "Наградата на критиците" 2012 за "Най-добър филм".
"Артистът" се наложи за наградата на продуцентите в надпревара с още девет продукции, в това число касовите хитове "Шаферки" и "Южнячки", и високобюджетния епос "Боен кон" на Стивън Спилбърг, който съвсем не остана с празни ръце от церемонията в Бевърли Хилс.
Неговата CGI адаптация на комикс сериите "Приключенията на Тинтин" му спечели наградата в категорията за анимационно кино, а в допълнение към това Гилдията го удостои с почетната "David O'Selznick Award" за "Изключителен принос". С подобна награда се сдоби и Стан Лий ("Vanguard Award"), както и Анджелина Джоли ("Stanley Kramer Award") за първия й режисьорски проект - "В земя на кръв и мед", на който е и сценарист, и продуцент.
В категорията за документално кино отличието за най-добре продуциран филм отиде при "Beats", "Rhymes & Life: The Travels of a Tribe Called Quest", представящ историята на култовата хип-хоп група A Tribe Called Quest.
Отличеният с четири награди "Златен глобус" френски черно-бял ням филм "Артистът" оглави списъка с претендентите за годишните награди в категория кино на Британската академия за филмови и телевизионни изкуства (BAFTA) с 12 номинации – с една повече от британския шпионски трилър "Дама, поп, асо, шпионин".
Първата лента на Мартин Скорсезе, заснета в триизмерен формат - приключенският "Изобретението на Хюго", е на трето място по броя на номинациите си, влизайки в надпреварата за девет статуетки, пред "Моята седмица с Мерилин" – с шест номинации, и "Южнячки" и "Боен кон" – с по пет.
Очаквано, Мерил Стрийп е сред актрисите, номинирани за главна женска роля за превъплъщението си в бившия министър-председател на Великобритания – Маргарет Тачър, в биографичния филм "Желязната лейди".
На 15 януари тя спечели "Златен глобус" за "Най-добра актриса" и е фаворит за "Оскар" в същата категория. Ако действително получи номинация, то тя ще бъде седемнадесета в изключителната кариера на 62-годишната американка, а ако и спечели, ще увеличи колекцията си на три екземпляра от най-престижните награди в киното (приближавайки се на крачка от рекорда на Катрин Хепбърн).
Заедно с "Артистът" и "Дама, поп, асо, шпионин" за BAFTA в топ категорията - Най-добър филм на 2011 г., ще спорят "Потомците", "Drive: Живот на скорост" и "Южнячки" (единствената от петте ленти, оглавила американския бокс офис, при това повече от веднъж).
Наградите на Британската филмова академия, считани за най-значимите отличия в света на киното извън САЩ, ще бъдат раздадени за 65-ти път на 12 февруари в Лондон.
Миналогодишното издание бе доминирано изцяло от "Речта на краля", който получи 14 номинации и спечели седем награди, включително статуетките за "Най-добър филм", "Изключителен британски филм" и "Най-добър актьор".
Малко по-рано днес на бляскава церемония в Лос Анджелес, гилдията на чуждестранните журналисти в Холивуд раздаде филмовите награди “Златен глобус”.
Оправдавайки предварителните очаквания, френско-белгийския романтичен филм “Артистът” се превърна в основния победител на вечерта с общо три награди, включително за “Най-добра комедия или мюзикъл”, а веднага след него, с две отличия, се нареди комедийната драма “Потомците”, която донесе на изпълнителя на главната роля Джордж Клуни награда за “Най-добър актьор в драматичен филм”.
За ролята си на Маргарет Тачър в биографичния “Желязната лейди”, Мерил Стрийп бе наградена със "Златен глобус" за “Най-добра актриса в драматичен филм”, а триизмерната анимация на Стивън Спилбърг и Питър Джаксън, “Приключенията на Тинтин”, получи приза за най-добър анимационен филм.
Ето и целия списък на победителите във филмовите категории.
Черно-белият ням филм "Артистът" взе наградата за най-добър филм на Асоциацията на кинокритиците, предаде Ройтерс, цитиран от БНР.
Лентата е снимана 2011 от режисьора Мишел Азанавицио. Френският черно-бял ням филм обра наградите по всички фестивали досега.
Световната премиера на лентата беше през май 2011 г. и попадна в официалната селекция на кинофестивала в Кан! Лентата няма премиерна дата за България. Не се знае дали ще има въобще, разпространител липсва.
Действието се развива в Холивуд, 1927 г. Джордж Валентин е звезда на нямото кино. С навлизането на звука кариерата му се срива и той изпада в забвение. Идва звездният момент за Пепи Милър. За най-добър актьор е отличен Джордж Клуни за филма "Потомците", а за най-добра актриса - Вайола Дейвис - за филма "Южнячки".
За наградите "Изборът на критиците", смятани за най-точния индикатор за спечелването на "Оскар", тази година се състезаваха 20 филма в 24 категории.
Черно-бялата няма лента "Артистът" е с шест номинации за наградите "Златен глобус, в това число и за най-добър филм в категорията за комедия или мюзикъл, предаде Ройтерс.
За разлика от наградите "Оскар", отличията "Златен глобус" за най-добър филм се връчват в две категории - за комедия или мюзикъл и за драма, припомня агенцията. Наградите "Златен глобус" се присъждат от Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд и са смятани за ориентир за най-престижните отличия в света на киното - "Оскарите".
Церемонията за 69-ите награди "Златен глобус" ще се състои на 15 януари 2012 г. в Лос Анджелис. Водещ на шоуто ще бъде комикът Рики Жерве. БТА