Десет нови български игрални филма излязоха в кината у нас през 2011 г. Това не се е случвало от две десетилетия насам, каза в интервю за БТА кинокритикът проф. Александър Янакиев. Този успех е заложен преди две-три, а в някои случаи и преди повече години, когато е поставено началото на проектите. Готови са или са пред завършване поне още толкова заглавия и ще има какво да се показва в кината и догодина, отбеляза критикът.
През тази година нашите филми са посетени от повече от 660 000 зрители, докато предишната бяха около 400 000. За двайсетина месеца от излизането на екран на "Мисия Лондон" на Димитър Митовски - който разби на пух и прах митовете, че съвременният зрител не иска да гледа нови български филми, - за ново българско кино са продадени повече от един милион билета. Това е колосален успех, коментира Янакиев.
По думите му големият сбор през тази година се дължи основно на три дебюта - "Love.net" на Илиян Джевелеков - 206 520 зрители, "Операция - Шменти капели" на Иван Митов и Владислав Карамфилов - Влади Въргала - 162 398 зрители към момента, и "TILT" на Виктор Чучков-син - 142 515 зрители.
Произведенията не си приличат и използват различни похвати, за да привлекат публиката, или по-точно - публиките, защото имат и специфични почитатели, които не е задължително да харесват целия пакет. Това означава, че гражданите, които активно се интересуват от новото българско кино, не са 100-150 хиляди, а доста повече. Това ме прави щастлив, без да съм еднозначен поклонник и на трите произведения, каза Александър Янакиев. Той посочи, че през последните години в нашето кино се извършват важни промени. Най-видимата част от айсберга е навлизането на ново поколение режисьори - без комплекси, с добри умения да разказват истории и в повечето случаи със сериозен опит в рекламата, клиповете и документалното кино.
"Мисия Лондон" миналата година разби на пух и прах грижливо повтаряните двайсетина години митове, че съвременният зрител не иска да гледа нови български филми, че няма достатъчно киносалони, че мейджърските разпространителски компании целенасочено не допускат родното кино до екран. Огромният зрителски успех на произведението даде мощен тласък и на други творби с качества да привлекат своята публика, коментира проф. Янакиев. "Love.net" залага на съвремието, модерните технологии в кадър и вечните човешки отношения. "TILT" успешно омесва българските Ромео и Жулиета с историческите събития от началото на прехода.
Там се завръща и "Операция - Шменти капели", без да залага на любовна история. Виждаме, че няма утвърдена формула и доминираща линия в развитието на киното ни. Този факт, от една страна, го прави по-трудно разпознаваемо в чужбина, но, от друга, е предпоставка за привлекателността у дома. Разнообразието е винаги добре дошло, смята критикът. Българското предложение за чуждоезичен "Оскар" тази година е "TILT". Продуцентите братя Чучкови са изпълнени с амбицията да заинтересоват влиятелните членове на Американската филмова академия. Разчитам много на съвременното им мислене.
Макар да е много трудно да се достигне и да се надмине високата летва - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" влезе в листата на финалните девет творби, от които се избират номинациите, отбеляза Александър Янакиев. Такива са стойностните и радващи международни успехи на новото ни кино.
В последно време сякаш позатихна еуфорията и вълната от фестивални награди. Може би е рано и твърде едностранчиво да лансираме идеята, че чуждестранните премии са обратнопропорционални на успеха в родината. Впрочем, ако погледнем резултатите на нашумелите румънски заглавия, ще видим, че там това е почти аксиома.
Дали тогава трябва да се учудвам на много слабия зрителски успех на "Подслон", дебют на Драгомир Шолев. За разработването на сценария му специално е поканен знаковият румънец Разван Радулеску. Филмът е интересен и стойностен с вечния конфликт между деца и родители, разигран в момент на криза. Реалистично-потискащата картина на всекидневието заедно с пропуски в разпространението и рекламата водят към по-малко от пет хиляди продадени билета. А жалко - творбата заслужава по-голямо внимание, смята експертът.
Той припомни, че в началото на годината "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов без добра реклама събра добра и сериозна публика - 54 671 зрители - с проблемите на любовта и емиграцията. В края на годината сходен успех получава "Кецове", дебют на Иван Владимиров и Валери Йорданов - към момента с 41 047 зрители, - който формално е по-младежки, но предлага сериозен разговор за човека, отхвърлил и отхвърлен от силните на деня и стандартите на обществото.
Най-доброто, което може да се каже за втория филм на Камен Калев "Островът", гледан към момента от 15 742 души, е, че ще събере публика, колкото и първият му - "Източни пиеси" (17 881). Дали с тези петнайсетина хиляди души се изчерпва таргет групата на този интересен режисьор? Жалко, ако това е неговият максимум и предел на желанията. Но амбициите трябва да се подплатяват с изострена самопреценка за качествата на драматургията и особено за последващите промени, коментира проф. Янакиев.
Филмът, който на него му е най-симпатичен от продукцията на 2011 г., е "Лора от сутрин до вечер", дебют на Димитър Коцев-Шошо, събрал 16 165 зрители. Той ме зарежда със свежата си енергия, която струи от шеметния ритъм, полуреалистичната - полуфантастична история и убедителното присъствие на актьорите, каза критикът. Ако се дестилира моралното послание на лентата, ще се окаже, че тя е почти нравоучителна. Но подобна акция е напълно излишна, защото творбата няма амбицията да обясни механизмите на вселената или най-дълбоките тайни на душата. Особена е заслугата на Шошо, че по своя книга е направил сценарий и след това филм, без да се поддаде на изкушението на авторския нарцисизъм и маниеризъм, е оценката на Александър Янакиев.
Според него още едно извънекранно качество на "Лора" е фактът, че това е независима продукция - т.е., че за създаването му не са използвани държавни средства. Напоследък това е също ясна тенденция. От една страна, тя е предизвикана от недоимъка на Националния филмов център, а от друга - от споменатото вече навлизане на нови хора със съвременно мислене. Подобно на дебютантите от Северна Америка, и нашите разбраха, че е много по-важно да покажеш уменията си с малък и независим бюджет, отколкото да се присъединиш към хора на хленчещите.
Онова, което ще е интересно да се следи като процес през следващата година, е дали тенденциите за независими и нискобюджетни заглавия ще успеят да компенсират недостига на бюджетни субсидии, дали завръщането на утвърдените майстори на екран ще успее да се впише във възхода на новото кино, дали ще избуи някаква по-забележима тенденция, или разнообразието ще вземе връх. Очаква ни още една година на вълнения - дано позитивните надделеят, пожела Александър Янакиев. БТА
"Островът" е втория пълнометражен филм на режисьора Камен Калев, чиято международна премиера беше в рамките на кинофестивала в Кан през май тази година, а няколко месеца по късно, на 10ти октомври, беше представен с пищна премиера в България.
Малко след премиерата си в Народен театър "Иван Вазов" в София, "Островът" грабна наградата за операторско майсторство по време на фестивала "Златна роза" във Варна.
След бърза обиколка по международните кинофестивали в Монреал, Солун, Хаифа, Гоа, Монс, Монпелие и др. „Островът" с участието на Летисия Каста, Туре Линдхарт, Руси Чанев, Михаил Мутафов, Бойка Велкова, Алехандро Ходоровски и др. се завръща отново у дома и то точно за Коледа.
Ето защо, ако все още не сте го гледали или просто имате желание да преговорите вече видяното очаквайте „Островът“ на DVD след 23 декември.
Разпространява се с вестниците "Труд" и "24 часа" на специална коледна цена от 3.99лв.
Срещаме се с Камен Калев броени дни преди премиерата на втория му игрален филм „Островът”.
Рекламната кампания на филма е разнообразна и многопосочна, в медиите излизат различни статии и интервюта, а из цяла София ни срещат билбордове с Туре Линдхарт и Летисия Каста. Голямата звезда на филма – френският модел и актриса Каста, няма да успее да пристигне за премиерата у нас, но пък всички останали актьори ще минат по червения килим пред Народния театър в понеделник, където ще има и светлинно шоу. А от петък зрителите ще могат да се срещнат с тях в кината.
С какво вторият филм е по-труден от първия?
Камен Калев: Естествено на човек му се ще да направи нещо повече и затова се увлича в неща, на които може би още не им е дошло времето. Има повече внимание и очакване към теб. А и повече хора от екипа са стресирани дали ще се справят и това дава своя отпечатък в крайния резултат.
Как се спря на тази история?
Тя идва още преди „Източни пиеси”. В един момент една идея се загнездва в съзнанието ти и не можеш да се освободиш от нея. Минаваше време, аз си работех от време на време по сценария на „Островът”. При всеки опит да се финансира проекта, по сценария се работеше в различни посоки, с различни хора и в различни моменти. Аз също се променях, но всичко се случваше естествено.
От друга страна първоначалната идея не е сегашният филм. Тогава филмът беше повече за двойката, или по-скоро за невъзможността да сме в двойка. Имаше паралел между по-възрастна и по-млада двойка. Възрастната беше странна метафора на младата. Във времето акцентът се прехвърли повече върху освобождаването на човека, унищожаването и изграждането на личността. Запазих елементи от първоначалната история и персонажи, но всеки път нещо се дооформяше в посоката на тази нова идея, която все повече ме вълнуваше и още продължава да ме вълнува. Първо човек трябва да знае как да бъде сам със себе си и после – с някой друг. А се оказва, че това е много сложно.
Промени ли се по някакъв начин образът на Данийл, когато Туре Линдхарт беше избран да го изиграе? Влезе ли нещо от него в образа?
Да, героят се промени, а и в него влезе много от Туре. Освен ако не пишеш образ за конкретен актьор, както в случая с Руси Чанев и Бойка Велкова, които имах в главата си още с измислянето на техните персонажи, всички други актьори, които търсиш след като имаш един имагинерен образ, този образ търпи промяна. Всеки един от актьорите е различна личност и вкарва нещо различно в образа си. Така беше и с Летисия и с Туре. Поощрявам свободната енергия, нещата, които като че ли се развиват от само себе си. Те никога не се развиват от само себе си, но ти някак си не виждаш всичките връзки помежду им. Не се опитвам да ги спирам, а ги оставям да си живеят по някакъв начин. Но и в това се иска да има човек много опит. А когато правиш избор, стъпваш върху нещо, което имаш зад гърба си. И това дали изборът е добър или не, се дължи на събраното ти знание в определената посока.
Персонажът на Туре – Данийл, не се променил спрямо драматургията на филма. Той мисли, че е добре, опитва се да даде на себе си това усещане, но всичко в него му казва, че не е. Той се намира в противоречието, в което са повечето хора. И след това, поради някаква драма, която той запушва от много време, това противоречие избухва като вулкан. В началото Данийл се опитва да събере лавата и да я бутне обратно в дупката, но накрая се оставя на тази енергия, която разрушава егото, личността и образа, който се харесва на околните. И накрая той съвсем изчезва, в последната фаза, която беше и рисковата страна на филма. Много зрители не я приемат, но на мен ми хареса да можем да изоставим главния герой, който изоставя сам себе си. Това е и творчески риск, а аз съм щастлив, че мога да го поема.
Ако става дума за сцените в Биг Брадър, не мисля, че героят е изоставен – той и там много силно присъства.
Силно присъства, но сякаш няма драма със себе си. Не е в реакция с нещо. Там говори някакви неща, но не можеш да разбереш кой е, просто липсва личност. Докато персонажът на Летисия – Софи, тогава е силно провокирана, както Данийл е бил провокиран на острова от самото място и хората като Руси и Бойка. Докато Данийл е в Биг Брадър, нещо се случва, което стартира в Софи промяната и в нея всичко ще се обърне наопаки.
Целенасочено ли потърси чужденец за ролята на Данийл?
Персонажът е с двойна националност – той можеше да бъде чужденец, който знае български или българин, който не само знае чужд език, а е двуезичен. Много ме дразни във филм, когато някой трябва да наподобява човек, израснал в друга държава, акцентът му да издава, че е българин, който говори чужд език. В крайна сметка се спрях на този актьор, който е най-близо до първоначалния образ на Данийл.
Самата роля е най-желаната за един актьор – тя е централна и предполага толкова много преобразувания. Имаше много актьори – американски, английски, всички бяха супер мотивирани да получат ролята, независимо от хонорара. Но характерното за Туре Линдхард е, че чисто физически се променя много. Това е даденост, благодарение на която, ако камерата го заснеме под различен ъгъл, все едно виждате друг човек. И това много пасваше на разглобяването на личността, на изчезването на този човек. Това са малки неща, които обаче помагат актьорската игра и реалността във филма да са по-истински.
Как балансираш между работата с актьорите от една страна и с екипа – от друга? Завършил си и операторско майсторство, сигурно имаш много сериозни изисквания към това как да бъде заснета една сцена?
Точно поради тази причина чисто визуално се чувствам много добре, още повече, че с Юли вече снимахме „Източни пиеси”, а и бяхме заедно в НАТФИЗ. Разбираме се много бързо, а това е много важно на терен. Той ми дава свободата в някои от сцените аз да държа камерата, без да го преживява, а някой по-честолюбив оператор на негово място по-трудно би го приел. Единият вижда нещо – снима го, или другият има някаква представа за определен кадър. Иначе аз му имам много голямо доверие, защото той знае в кой свят вървим и какво трябва да направим.
Познаваме се много добре и с останалия екип – продуцентите Ерик Лам, Елица Кацарска и Стела Павлова; първият асистент Краси Хазърбасанов – изключителна личност, което го и прави добър асистент. Аз се чувствах много добре обграден и не съм губил енергия на вятъра, защото всички са доста добре стиковани и не си пречат. А това е много трудно. Благодарение на този факт, на мен ми оставаше достатъчно време да бъда със сценария и актьорите.
Актьорите имат най-голяма нужда от режисьора на терена. А и на мен ми е много интересно с тях. С тях си създаваме си някаква многоцветна реалност. Всеки има различна душевност и разчита различно сценария, преживява го по различен начин. Трябва да комбинираме разликите и те да работят заедно. Работата ми има силен психологически оттенък, интензивна е и интересна.
Във филма има сцени-сънища, но дори някои, които на пръв поглед отразяват реалността, биха могли и да не са истински. Аз виждах всичко, което се случва, през гледната точка на главния герой.
Такъв беше и замисълът. Дилемата кое е истинско, и кое – не, пък, предизвика проблем, защото трябваше да измислим как да го постигнем постепенно, за да се стигне до Биг Брадър, където Данийл казва: „Ти виждаш това, което искаш да видиш.” Всяка религия говори за едно и също – как да не се объркваш от създадения от хората свят, а да се връщаш към това, което те е създало, независимо, че не разбираш какво е било то.
Притесняваш ли се, че зрителите могат да интерпретират по различен начин заложените от теб идеи в „Островът”?
Не. Естествено би ме зарадвало, ако при повече хора филмът работи. Виждам, че при теб това се е случило и много се радвам, защото историята е резонирала и ти е дала някакво доказателство, сигурност, че нещата са такива, каквито ги виждаш. В един момент противоречието в теб самата изчезва, защото си се сляла с цялото. Това за мен е важното.
От премиерата на фестивала в Кан имаме най-много и различни отзиви. Там имаше и много гневни реакции и това е нещо ново за мен. Ние знаехме още на ниво сценарий, че ще има подобни реакции, но сега вече е моментът, в който трябва да ги издържим, защото едно е да те похвалят, а друго е да ти кажат, че това е абсурд и въобще не може да бъде така. В това отношение беше много интересно. Хора, които искат да видят филм за проблемите на хората в България, са разочаровани, защото филмът говори за проблемите на човека изобщо. Някои очакваха да видят „Източни пиеси 2”, същия език, стил, неща.
Мислиш ли, че българското кино наистина е в подем през последните 2 години – не само излязоха 5-6 нови филма, но те имат и значителен брой зрители в България?
Да, те имат зрители най-вече в България. Със сигурност има вълна на производство, не само филми, но и сериали, а това неминуемо оформя кино- и ТВ индустрия, което носи само плюсове. Актьорите, например, се чувстват по-свободни, по-малко стресирани, защото имат повече опит. Такава индустрия сме имали преди да падне комунизмът, а сега бавно вървим пак към нея. Има още много да се работи и от занаятчийка гледна точка, а и от гледна точка на това какво изобщо казват филмите. Някои заглавия изобщо не трябва да ги има, за сметка на други. Разбира се, има и различни мнения от моето. Някои хора получават нещо от филмите, които аз не харесвам, някакво удоволствие. Обаче пък тук стигаме до по-сложния въпрос за необходимостта от удоволствие в киното.
Подготвяш ли друг филм вече?
Имам няколко идеи, които обмислям. Но те са много различни и предполагат заснемането на съвсем различни филми като мащаб и истории. Често си говорим с приятели и колеги от продуцентската компания и ни е любопитно защо вече повече от две години не получаваме никакви сценарии. Дори човек да не е професионален сценарист, би могъл да си купи две книги за драматургия и ако му се разказва, да се пробва. Чудя се какви са причините – дали нямат увереност или интерес, или просто няма такива хора. Защо никой не ни е звъннал да каже, че иска да ни покаже някаква история?
Може би никой не знае, че търсите такива истории.
Ами да, аз затова го и казвам. На мен винаги ми е любопитно, може да се влюбя в някаква история и да я реализираме, дори да не съм аз режисьорът. Както и на снимките на „Островът” нито един студент не дойде да си предложи услугите, както навън ходят по продукции, търсят стажове, просто за да са част от процеса.
Всеки човек е остров. А между островите понякога има огромно количество вода, непреодолими граници. В „Островът” Камен Калев разказва камерната история на един мъж, който търси себе си. И на една жена, която го обича, но й е трудно да го разбере.
„Мислиш си, че си изправен пред една празнота, но вселената те чака. Скачай!”
С тези думи започва „Островът”, произнася ги Алехандро Ходоровски – писател, режисьор, създател на духовната система психомагия, която заема идеи от алхимията, картите Таро, дзен будизма и шаманизма.
Самото му присъствие е достатъчно на запознатите с личността му за отправна точка за филмa. За тези, които не са чували за него, Камен Калев развива целенасочено и възможно най-ясно, сцена след сцена, своята притча за мъжа, който е изгубил себе си.
В един от началните кадри операторът Юлиан Атанасов успява да заснеме бизнес сърцето на Париж също толкова студено, бездушно и призрачно, колкото неуютен и мрачен беше „Люлин” в „Източни пиеси”. Сред този иначе лъскав декор главният герой Данийл изживява криза. Всичко в него се отпушва в почивката-изненада, подготвена от приятелката му Софи. Тя го води в България, без да подозира, че Данийл е израснал в сиропиталище в София. Вече в България Данийл заговаря инстинктивно български, а това отключва болезненото му минало, очевидно незарасналата рана, че е бил изоставен от родителите си като дете.
Данийл отвежда Софи на остров „Болшевик”, където се запознава със семейна двойка на възрастта, на която биха могли да са неговите родители. Чрез общуването си с тях той се опитва да се изправи пред миналото си, да се опита да го разбере и да се помири с него, но е толкова объркан, че реалността се размива в сънищата му. Той става все по-неспокоен, отдалечен, груб и не желае да си тръгне от острова, въпреки настойчивостта на Софи, която е уплашена от промяната в него.
Когато Софи си тръгва, Данийл остава с малкото хора на острова. Не е толкова важно дали те са истински или са плод на въображението му. Всеки вижда това, което иска и е подготвен да види. Данийл осъзнава, че носи в себе си както собствените си ограничения, така и безграничната си свобода.
А пустотата, пред която е изправен, не е нищо друго освен основа за възможности в много посоки. Стреснат от съня си, в който Софи ражда буркан с домати, Данийл е на път да разбере, че има право да бъде какъвто иска да е и просто трябва да се спре една от личностите, които живеят в него, както му казва и странният фараджия Илия.
Филмът е разделен драматургично на две части – първата, в която действието се развива на острова, е по-съзерцателна, но и психеделистична. Втората ни вкарва в абсурдността на днешното биг брадър общество, в което животът на всеки е на показ, а границите на личното пространство се размиват с реалити форматите. Но и тази ситуация има две страни – личният ти живот може да е поставен за коментари от страна на хора, на които въобще не им влиза в работата да взимат отношение. В същото време обаче имаш трибуна, от която да споделяш, можеш сам себе си да чуеш и да бъдеш чут, можеш сам себе си да разбереш и да бъдеш разбран от повече хора.
Туре Линдхарт като Данийл приковава погледа към себе си във всяка сцена и без показен драматизъм играе ролята на търсещата душа. Със самото си присъствие той успява да внуши много. И както образът му се променя, така и той се пригажда към всеки нов нюанс и го излъчва ясно. Летисия Каста като Софи му партнира енергично и с разбиране. Естествено объркана от промяната в приятеля си, тя започва да осъзнава по-ясно през какво преминава той, едва когато се отдръпва и вижда нещата от друг ъгъл. И разбирането й към него расте заедно с бебето в корема й.
Всички останали актьори са силни помощни елементи – не се натрапват, а само служат за да вникнем по-дълбоко в историята на Данийл. Руси Чанев и Бойка Велкова като негативния, обърнат като в криво огледало образ на родителите на Данийл с малко реплики допълват картината. Михаил Мутафов е прекалено шумен и бутафорен, но това сигурно е търсено нарочно.
Казват, че вторият игрален филм за режисьора е много по-труден от първия, особено ако дебютът е бил успешен. При ударен с автентичността и смелата си неподправеност старт като „Източни пиеси”, сценарият на „Островът” изглежда прекалено мислен.
Основната слабост на филма идва от опасенията на Камен Калев, че посланието му може да остане неразбрано. Вероятно затова някои реплики звучат твърде декларативно, а зрителят не е оставен и за миг да довършва в главата си случващото се на екрана.
Но по отношение на кастинг и актьорска игра (дори втръсналите телевизионни лица Иван и Андрей, Део и Милен Цветков минават набързо без да дразнят, и засилват биг брадър усещането), операторска работа и музика продукцията е на високо ниво. Камерата в първата част следи отблизо Данийл и се движи с неравномерно темпо, сякаш тласкана от интензитета на неговото лутане, а във втората е едновременно по-рационална и репортажно-делнична.
„Островът” влиза смело в традицията на постмодернизма. Нещата не са такива, каквито на пръв поглед са, има накъсаност на възприятията и наглед нелогични епизоди, но ако затворите очи, така както Данийл след като изплува от бурното море, в което е скочил от отчаяние, всичко ще си дойде на мястото.
Известният телевизионен водещ Милен Цветков посреща Летисия Каста в студиото на „Биг Брадър”. Видимо развълнуваната французойка е бременна и влиза в къщата, където я очаква датският и партньор - актьорът Туре Линдхардт. Продуцент на риалити формата е Любен Дилов – син, а в журито - Иван, Андрей и Део.
Тази странна смесица от лица и случайности се оказва част от сценария на българския филм „Островът” на режисьора Камен Калев, който беше представен по време на кинофестивала в Кан през май тази година. Официалната премиера в София ще бъде на 10ти октомври, а по киносалоните в цялата страна ще можем да го гледаме след 14 октомври.
До момента за лентата се изписа много. Това което беше известно дотук, е че в главните роли ще видим френската актриса и топ модел Летисия Каста и датчанинът Туре Линдхардт като Софи и Данийл, които попадат случайно на почти необитаем остров в Черно море, но новината за втората част на филма, която се развива в „Биг Брадър” е откровено изненадваща и добре пазена тайна от екипа на продукцията.
След като видяхме току що излезлия втори трейлър на „Островът” разбираме, че действието има доста неочаквана развръзка, а Калев е решил да изненада публиката с нестандартното си решение за подбор на изразни средства и смело жонглира със смяната на жанрове във филма.
По предварителна информация първата част на филма представя острова като сюрреалистично място, където героите са изолирани от външния свят, оставайки на саме със своите страхове и демони, докато изненадващо „Биг Брадър” ще ни отведе в една съвсем друга реалност - модерна арена, символ на обществения, социален остров,там където си наблюдаван, анализиран и интерпретиран от околните. Това е място където се разиграва многообразието на гледни точки, където участници и зрители се опитват да разтълкуват образа на Данийл, давайки оценки, критикувайки, подкрепяйки или симпатизирайки на героя.
Както се изрази Летисия Каста в някои от своите интервюта за френски медии по време на кинофестивала в Кан: ”Това е луд филм за свободата. Филм за това как всички си мислим, че сме нормални, а всъщност сме много объркани, защото живеем под контрола на неща, които са изкуствено създадени, неща които не са реални”.
Във филма на Камен Калев ще видим още Бойка Велкова и Руси Чанев като Ирина и Павел, които живеят на острова в съседство с фараджията Илия, чиято роля се изпълнява от варненския актьор Михаил Мутафов.
Филмът е българо-шведска ко-продукция и е реализиран с помощта на Българска национална телевизия, Национален филмов център и Арт Итърнал.
Премиерните филми "Операция - Шменти капели" на Влади Въргала, "Кецове" на Иван Владимиров и Валери Йорданов, "Островът" на Камен Калев и "Аве" на Константин Божанов са сред заглавията, които ще се състезават за "Златна роза".
"В конкурсната програма на 30-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" ще са 10 или 12 продукции, предстои да уточним", каза в интервю за БТА директорът на Националния филмов център /НФЦ/ Ирина Канушева. Общо заглавията ще са около 15.
Кинофорумът, който ще се състои от 7 до 13 октомври във Фестивалния и конгресен център във Варна, се свързва с три юбилея - 50 години от първия фестивал "Златна роза" през 1961 г., 30-ото му издание сега и 20-годишнината на НФЦ. На половинвековния юбилей от основаването на фестивала е посветена изложбата от близо 40 плаката - за филми от неговото начало до днес. Съорганизатор е Българската национална филмотека. След Варна експозицията ще бъде представена и в София.
"Организираме фестивала, защото е част от процеса на правене на кино. Опитваме се да възстановим нормалния ритъм на процеса, за да могат хората да работят спокойно", каза Ирина Канушева. По думите й това не е лесно - в момент на криза и съкратено финансиране, но същевременно дава надежда, че нещата ще се нормализират.
"Фестивалът е не само празник на киното, но и възможност да си свериш часовника, да видиш какво са създали другите, какви филми се правят без държавно финансиране - как става това. Оказва се, че е възможно. Появяват се доста независими филми, което е обнадеждаващо и означава, че когато човек има какво да каже, намира начин да го направи. Разбира се, държавната подкрепа има решаваща роля за поддържането на ритъма и качеството на филмопроизводството", отбеляза Канушева.
На 30-ата "Златна роза" ще участват шест филма с държавна субсидия - от от НФЦ и БНТ, между които "Островът" на Камен Калев, "Аве" на Константин Божанов, "Love.net" на Илиян Джевелеков, "Номер 1" на Атанас Христосков, и шест независими, сред които "Операция - Шменти капели" на Влади Въргала, "Лора от сутрин до вечер" на Димитър Коцев - Шошо, "Малък Голям" - игралният дебют на Ясен Григоров, който миналата година впечатли всички с експерименталния си филм "Дървеното езеро".
В програмата са и последният филм на Пламен Масларов "Корави старчета", завършен от Ивайло Пенчев - продукция на БНТ, "Свещена светлина" на Георги Тенев, "Кецове" на Иван Владимиров и Валери Йорданов.
Международните копродукции с българско участие - извън конкурса - са "Майки" на Милчо Манчевски и "И нямаше по-добър брат" на Мурад Ибрахимбеков. Извън конкурса е и документалният "Правилата на ергенския живот" на Тонислав Христов, копродукция с Финландия. Показваме го, защото е сниман на игрален принцип, отбеляза директорът на НФЦ.
"За първи път тази година на "Златна роза" ще представим телевизионен сериал - "Под прикритие" на БНТ, със срещи на екипа с публиката. Поканени са също Нова телевизия и Би Ти Ви, предстои да се уточни тяхното участие", каза Канушева.
"Под прикритие" на Димитър Митовски, Димитър Гочев, Виктор Божинов
Според нея на фестивала ще има много силна късометражна програма - 18 заглавия, избрани между над 40 кандидатствали от критиците Людмила Дякова, Антоанета Ковачева и Борислав Колев.
Режисьорът Стефан Командарев, операторът Светла Ганева и актрисата Ернестина Шинова са известните досега имена в петчленното жури, което ще оценява и пълнометражните, и кратките филми. Наградите са "Златна роза" - в двете категории филми, специалната награда на журито, отличия за режисура, сценарий, мъжка и женска роля и дебют.
Ще бъдат връчени също наградата на община Варна, на Съюза на българските филмови дейци и на гилдията на критиците към съюза. "Съорганизатор на фестивала е варненската продуцентска компания "Артин вижън", с която работихме много добре и миналата година", отбеляза Ирина Канушева.
Островът след Кан 21.05.2011, 09:57 | синефиш.бг
Том Уейтс е със специално участие в саундтрака на новия филм на Камен Калев
Малко след международната премиера на „Островът” по време на кинофестивала в Кан вече има и отзиви от гостуването му по време на престижното киносъбитие. Лентата на Калев предизвика меко казано бурни дебати и провокира френската критика. В деня след премиерата, в продължение на шест часа, Летисия Каста, Туре Линдхард и самия Камен Калев разговаряха с медиите, някой от които бяха раздвоени и объркани, а други екзалтирани от „Островът”. Летисия Каста, която не скри желанието си да работи по бъдещи проекти с Калев, не спираше да дава автографи на своите фенове, а партньорът и във филма – Туре Линдхардт я изненада със специален подарък. Те прекараха цял ден на плажа на „Петнадесетдневката на режисьорите”, което е и официално обособеното място за даване на интервюта определено от страна на организаторите.
“Cineuropa” сравниха филма със „съновидение” и го определиха като микс от ”философски екзистенциализъм и маскарад” едновременно. „Островът поставя под съмнение естеството на идентичността и необходимостта на всеки човек от самоопределяне с общоприетото, нужда която е подбудена и се корени в нас, наложена ни от обществото и рамките в които съществуваме. Режисьорът поставя човека в един свят, където границите между въображение, фантазия и реалност не съществуват. Кои сме ние, кой може да каже „аз” докато всички мечтаем един ден да живеем живота на някой друг” са някой от въпросите, които задава Гийом Ричард в коментара си за „Островът”, предназначен за “Universciné Белгия” „Островът е филм за болезненото пробуждане. Заснет по един майсторски начин този филм е философска покана да вземем живота си в ръце и още веднъж приписва на Калев един изключителен и авторски почерк в умението да разказва истории”, коментира Филип Жан от френското списание “24 images”
Друг интересен факт е че, носителят на „Грами” и номинация за „Оскар”, известният американски певец, актьор и композитор Том Уейтс, официално се съгласи да даде правата на едно от авторските си парчета за саундтрака на „Островът”. Том Уейтс има общо 27 роли в киното и пише музика за над 100 филмови саундтрака сред които са: „Шрек 2”, „Боен Клуб” на Дейвид Финчър, „Дванадесет маймуни” на Тери Гилиам, „Нощ над земята” на Джим Джармуш и много други. Номиниран е за Оскар за най-добра филмова музика за работата си по „Оne from the heart” на Франсис Форд Копола. Том проявява и актьорските си умения като изиграва поддържащи роли в шедьоврите на Джармуш, „Dawn by law”, „Coffee and cigarettes” „Дракула” на Копола и още.
Парчето, което Уейтс е обещал за новата лента на Калев е “Clap hands”,част от албума „Rain dogs” http://www.youtube.com/watch?v=cvMy1xOh6cw и ще го чуем през октомври, когато е официалната премиера на филма за България.
Елитното френско издание за кино CHAIERS DU CINEMA постави Камен Калев сред имена като Спилбърг и Скорсезе като нареди предстоящия му филм сред 10-те най-очаквани заглавия тази година.
Френската критика очаква с нетърпение втория филм на младия режисьор, който дебютира изключително силно в Кан през 2009 с филма "Източни пиеси". Новата лента на Калев е с работно заглавие "Островът".
В главните роли са световноизвестната френска актриса и топ модел Летисия Каста и датчанинът Туре Линдхард. Действието се развива основно на остров Света Анастасия край град Бургас, където филмът е заснет.
Монтажът на "Островът" приключи преди броени дни в Дания, където Камен Калев работи с Оса Мосберг, монтажист на филма на Ларс Фон Триер "Антихрист". Премиерата на филма се ще се състои през октомври 2011 г. в София.