Сп. "Ентъртейнмънт уикли" публикува традиционната класация на най-добрите филми за годината, съставена от световноизвестния писател Стивън Кинг, предаде БТА.
Според Кинг най-добрият филм на 2010 година, а също и най-добрият филм на ужасите на десетилетието, е "Let Me In". Лентата е римейк на шведски филм и е по едноименния роман на Йон Айвиде Линдквист. Историята разказва за младото момче Оуен, често тормозено от съседските деца в училище. Младата Аби и настойникът й се нанасят до тях. Аби и Оуен се сприятеляват и стават неразделни. Това, което Оуен разбира, е, че Аби е вампир, но това не попречва на силната любов между двамата.
На второ място е трилърът "Градът" с Бен Афлек, Блейк Лайвли, Джереми Ренър, Джон Хам, Ребека Хол. Според Стивън Кинг заглавието на филма е много лошо, но самата лента е "отлична и много дълбока". Общите приходи от филма с бюджет 37 млн. долара е почти 140 млн. долара.
Стивън Кинг е поставил в класацията си на трета позиция "Генезис" на Кристофър Нолан. Сюжетът се концентрира около метафизичните убийства и подсъзнателни влияния в шпионажа. Лентата за групата крадци, които проникват в сънищата, при бюджет от 160 млн. долара събра в международния бокс-офис 823 млн. долара.
Мат Рийвс ("Чудовищно") се зае с нелеката задача да направи римейк на станалия култов шведски хорър "Покани ме да вляза", базиран на книгата на Йон Линдквист. Американската версия "Let me in" направи премиерата си на филмовия фестивал в Торонто, а режисьорът даде интервю пред Hollywood reportet относно страховете и надеждите си, свързани с творбата му.
Бяхте ли притеснен по време на премиерата на филма?
Естествено! Нямах представа какво ще си помислят хората. Бях наясно, че децата (актьорите Коди Смит-Макфий и Клои Моритц - б. а.) се справиха чудесно и заснехме лентата с много отдаденост и желание, но не бях сигурен, че ще се приеме добре. Знам, че има хора, които няма да харесат филма, но искам поне да го изгледат. Винаги ще има такива, които повече харесват оригинала. Но искам да подчертая, че ние се опитахме да направим друг прочит на същата история. Надяваме се да не бъдем низвергнати, искаме нашата версия да съществува заедно с оригинала.
От книгата или оригиналния филм се водихте повече?
Заимствахме доста и от двата източника. Причината е, че Линдквист е адаптирал книгата си за филма на Алфредсон. В много от сцените диалозите са същите, тъй като те са взети почти дословно от книгата. Тя си е традиционна хорър история и аз исках да пренеса това в лентата. Едно от нещата, които много ме грабнаха, е, че тематиката е много шведска. Тази тема е много универсална, но като такава има и свой собствен културен облик. Това прави нещата много автентични. Същевременно бях наясно, че трябва да създам вариация на разказаното, която да е интересна на тукашната публика. Опитах се да разкажа американска история и затова се постарах да извлека детайли от собственото ми детство.
Когато човек гледа вашата творба, няма как да не я сравнява със скандинавската. Между двете има доста сходства и едновременно с това са много различни.
Не сте първият, който ми го казва. Идеята не беше да прекопираме дословно оригинала. Помолих всички, участващи в продукцията ни, които не бяха гледали оригинала, да не го правят. Има много сцени, които са взети от книгата и няма как да се различават особено. Това не е целенасочено, но няма как да бъде избегнато. Предпочитам да мисля, че и двамата с Алфредсон сме заснели едни и същи сцени при сходни условия. Аз харесвам неговата работа, намирам я за много скандинавска, притежаваща собствен дух. Много е красива, но аз се стремях да направя хичкоковска история от нов вид. Да прокарам неговия стил, но представен през погледа на едно дете. Има сцени, които са вдъхновени от неговите творби и те карат да се асоциираш с главния герой в тях.
Постарали сте се много във филма да не се споменава думата „вампир". Мисля, че я има само на едно място?
Така е. Не съм си го поставял за цел, но така се получи. Има един кадър, в който Коуди пита Клои дали е вампир и репликата в сценария беше "Какво си ти?". Заснехме я три или четири пъти. Той се справи чудесно, но аз го карах да я направи пак и пак. Накрая му казах да смени въпроса си на "Вампир ли си?" Той го направи толкова емоционално, че реших този дубъл да остане и във филма. И това е единственият момент в него, в който може да чуете въпросната думичка. Причината отново може да потърсим в текста на Линдквист, който въпреки че ни разказва за вампири, всъщност представя една много реалистична история. Това е една изключително реалистична метафора на детство, белязано от насилие и изолация. Считам, че във филмите могат да се задават подобни въпроси. Докато в реалния живот, ако си полицай, никога не би се запитал дали едно момиченце е вампир. Това може да се случи само в детски ум, само децата могат да сметнат подобно нещо за реалност.
Не смятате ли, че темата за вампиризма е преекспонирана напоследък?
Аз съм изключително благодарен на "Здрач" за едно - че разреши въпроса с възрастта на главните герои - вампири. Колко по-млади са те, толкова по-добре. Наистина в момента тези истории са много популярни и вероятно това отблъсква много хора. Онова, което ме запали по този сюжет обаче, беше, че това въобще не е вампирска история. Това е разказ за период от живота на всеки един от нас, поднесен по необичаен начин. Ако ме питате дали според мен историите за вампири са се изчерпали, ще ви кажа, че се надявам да не са. В крайна сметка публиката има последната дума - ако тя иска да гледа подобни филми, ще ги получи. Надявам се това да продължава да се случва.
Представи си момиченце, което остава завинаги на 12-годишна възраст, скита се насам-натам, убива други хора и пие кръвта им за да продължи да съществува. Окаяно, гадно, самотно съществуване лишено от всякакви романтични, ала "Здрач" клишета. Ако успееш, значи вече имаш бегла представа за Ели.
Остава ти само да се запознаеш с нейния приятел Оскар, банда гадни малолетни копилета, коитообаче си го получават, банда пенсионирани алконавти и окървавените взаимоотношения между всички тях, случили се през необичайно студената зима на 1981 година в предградието на Стокхолм Блакеберг. После кажи, не е ли Швеция инкубатор за таланти. (ето пет достойни наследника на Бергман и Грета Гарбо, за които се сетих в първите пет секунди -Стиг Ларшон, Лукас Мудисон, Томас Алфредсон, Питър Стормеър, Стелан Скарсгаард.)
“Покани ме да вляза”, по дебютния роман на Йон Айвиде Линдквист (р.1968) е социална вампирска история на ужаса, (сценария също е на Линдквист), вече спечели Голямата награда на фестивала в Трибека (2008), „Златен Мелиес” на Фестивала на европейските фантастични филми за най-добър европейски игрален филм (2008) и четири награди на Шведския филмов институт.
Преди да стане професионален писател, Линдквист работи в продължение на дванадесет години като илюзионист и комик. Като тийнейджър забавлява с фокуси туристите в Стокхолм. Той определя филма на Томас Алфредсон като перфектен. В момента Мат Рийвс (“Чудовищно”) снима американска версия на “Покани ме да вляза”. Надявам се резултатът да не е чудовищно далеч от the right one.
Първият трейлър към лентата "Let Me In" - римейк на шведския хорър „Покани ме да вляза", бе официално представен.
Разбира се, онлайн премиерата му предизвика противоречиви мнения и коментари.
От него изглежда, че режисьорът Мат Рийвс („Чудовищно") се е придържал стриктно към оригинала. Кадрите са почти огледално копие на шведската лента, създавайки едно déjà vu усещане.
Както подобава за този жанр американски ленти, в саундтрака ще преобладават мрачни, минорни рок парчета.
Главните роли са поверени на Клои Мориц („Шут в гъ*за") като момичето-вампир и Коди Смит Макфий („Пътят"). Премиерата в САЩ на „Let Me In" (2010) е обявена за 1 октомври.