Сценаристът на графичната новела „Път към отмъщение" Макс Алън Колинс заяви, че нещата са „на прага" на подписване на договор за продължение на филмовата адаптация на Сам Мендес от 2002 г., съобщава Movieweb.
„Аз от години се надявам, че ще режисирам този проект. Сега изглежда, че няма да съм режисьор, но сценарият ще бъде мой. Това е най-важното нещо за мен - че материалът ще бъде правилно разтълкуван", каза Колинс в интервю.
Действието в "Road to purgatory" се развива десет години по-късно и проследява живота на Майкъл Съливан-младши, който търси отмъщение за смъртта на баща си (Том Ханкс).
Все още не е ясно кой ще бъде режисьор, но Колинс коментира, че „имаме предложение и то изглежда много сериозно. Подписахме няколко договора, все още не е съвсем ясно, но изглежда, че ще бъде много интересно".
Все още няма яснота кой ще се превъплъти в главната роля. Със сигурност обаче, ще стартират преговори с Мат Деймън, който изигра няколко пъти ролята на друг известен герой от книгите на Лъдлъм - агентът на ЦРУ, Джейсън Борн.
Неудовлетвореността е нещо страшно. Човек не може да си намери място във всички смисли на думата и сякаш нещо го изяжда отвътре. Не спира да мисли, да пресмята, да търси решение, да губи надежда, ако пък има късмет накрая се примирява. Ако не може го чакат безсънни нощи и дълги трескави от еднообразие и посредственост дни.
Нещо подобно изпитва героинята на Кейт Уинслет във филма „Пътят на промените”, режисиран от нейния съпруг Сам Мендес. Който ни зарадва най-много с „Американски прелести” (1999) и по - малко с „Път към отмъщение” (2002). За съжаление новото му заглавие не ни изненадва с нищо и това едва ли ще бъде филмът, с който ще бъде запомнен. По - вероятно е да не забравим прекрасните рокли на Уинслет, останали до наши дни идеал за елегантност и женственост.
Историята на Ричард Йейтс, по която Сам Мендес построява филма си звучи стряскащо актуално и днес. А са минали почти 60 години от времето, в което е написан текста. Можем да открием много наши връстници като Ейприл (Кейт Уинслет), които искат да избягат от там, където са, защото се чувстват различни и са убедени, че заслужават повече. Има и достатъчно като Франк (Леонардо Ди Каприо), които ще предпочетат сигурната кутийка в офиса и пътуването с влака, където всички са еднакви.
Мендес се опитва да пресъздаде тази дълбока душевна драма с камера. И успява до голяма степен да ни убеди в нея. Но нещо липсва и това прави преживяването скучно и прекалено дълго. Не, че Леонардо и Кейт не се справят професионално с ролите си, но за съжаление това не стига. Лентата всъщност е красива, изчерпателна, тъжна, достоверна, но някак не можем да я погълнем на един дъх. Кадрите са като нарисувани картини, чувствата са показани на повърхността, но филмът го няма. Както и съпреживяването, защото много съчувстваме и до голяма степен разбираме Ейприл, но не достатъчно, за да спрем да си поглеждаме часовника отвреме навреме. Липсва докосването до проблема, въпреки че ни е познат.
„Пътят на промените” не е революционен. И затова едва ли можем да го гледаме отново, трудно ще го препоръчаме и на някого, с изключение на приятелка, която гледа само големи драми и е мазохистично настроена към себе си. За съжаление той няма да може да влезе в класацията на първенците за 2009.
Две продължения на “Път към отмъщение” 26.11.2008, 09:48 | синефиш.бг
Макс Алън Колинс, авторът на “Път към отмъщение”, наскоро обяви, че е написал две продължения на романа си и възнамерява сам да режисира екранизациите им като за тази цел ще направи дебют зад камерата.
Хитът на Сам Мендес проследяваше пътя на героя на Том Ханкс, готов на всичко, за да спаси сина си от ноктите на мафията. Със заглавия “Road to Purgatory” (“Път към чистилището”) и “Road to Paradise” (“Път към рая”), двете продължения се съсредоточават върху съдбата на Майкъл Съливан Джуниър (синът на Том Ханкс от първия филм), който е пораснал и иска да отмъсти за убийството на баща си. Все още не се коментират актьорски имена.