Неудовлетвореността е нещо страшно. Човек не може да си намери място във всички смисли на думата и сякаш нещо го изяжда отвътре. Не спира да мисли, да пресмята, да търси решение, да губи надежда, ако пък има късмет накрая се примирява. Ако не може го чакат безсънни нощи и дълги трескави от еднообразие и посредственост дни.
Нещо подобно изпитва героинята на Кейт Уинслет във филма „Пътят на промените”, режисиран от нейния съпруг Сам Мендес. Който ни зарадва най-много с „Американски прелести” (1999) и по - малко с „Път към отмъщение” (2002). За съжаление новото му заглавие не ни изненадва с нищо и това едва ли ще бъде филмът, с който ще бъде запомнен. По - вероятно е да не забравим прекрасните рокли на Уинслет, останали до наши дни идеал за елегантност и женственост.
Историята на Ричард Йейтс, по която Сам Мендес построява филма си звучи стряскащо актуално и днес. А са минали почти 60 години от времето, в което е написан текста. Можем да открием много наши връстници като Ейприл (Кейт Уинслет), които искат да избягат от там, където са, защото се чувстват различни и са убедени, че заслужават повече. Има и достатъчно като Франк (Леонардо Ди Каприо), които ще предпочетат сигурната кутийка в офиса и пътуването с влака, където всички са еднакви.
Мендес се опитва да пресъздаде тази дълбока душевна драма с камера. И успява до голяма степен да ни убеди в нея. Но нещо липсва и това прави преживяването скучно и прекалено дълго. Не, че Леонардо и Кейт не се справят професионално с ролите си, но за съжаление това не стига. Лентата всъщност е красива, изчерпателна, тъжна, достоверна, но някак не можем да я погълнем на един дъх. Кадрите са като нарисувани картини, чувствата са показани на повърхността, но филмът го няма. Както и съпреживяването, защото много съчувстваме и до голяма степен разбираме Ейприл, но не достатъчно, за да спрем да си поглеждаме часовника отвреме навреме. Липсва докосването до проблема, въпреки че ни е познат.
„Пътят на промените” не е революционен. И затова едва ли можем да го гледаме отново, трудно ще го препоръчаме и на някого, с изключение на приятелка, която гледа само големи драми и е мазохистично настроена към себе си. За съжаление той няма да може да влезе в класацията на първенците за 2009.
0 гласа