Глад
06.10.2010, 12:14 | Camera Obscura
от Антон Терзиев
"В един идеален свят ние бихме продължили да се борим, но вече сме уморени." Боби Сандс
1981-ва. В затвора Long Cash Maze Prison в Северна Ирландия, осъденият за политически тероризъм ирландец от Белфаст Боби Сандс оглавява гладна стачка в протест срещу агресивната и арогантната политика на Тачър. Радикалният му протест ще продължи 66 дни. Боби Сандс е революционерът, на когото причините за действията винаги са били ясни, човекът, който не може да стои безучастен и не се колебае да подплъти с живота си понятието персонална отговорност.
Дебютът на Стийв Маккуин (визуален артист, спечелил наградата за съвременно изкуство Turner!) е впечатляващ! Всеки кадър е добре обмислена картина, с оптимален за ситуацията заряд, плавно преливащ в следващата картина от мрачния полиптих. Гладът към детайла зрителят усеща със стомаха. В дълбоките води на филма плават съвършенно завършени жестове-миниатюри.
Като разигралата се безмълвно вътрешна драма у един от жандармеристите, обърнал гръб на колегите си биячи, докато "работят". Или този откриващ половин час преди да срещнем Сандс, в който сме свидетели на изнервен надзирател, който проверява колата си за бомба, в работата избягва контактите и шегите на колегите си, а после упражнява дейно насилие наравно с тях.
Диалогът на Hunger е величествен в минимализма си. Окото на камерата през цялото време търси общото внушение и артистични цели. Цялостно композицията е дирижирана с размах в три неформални части: Мълчаливо съгласуване на поведение яростен отпор и отчаяна последователност на затворените бойци; Дългият четири изпушени една след друга цигари манифест на Боби Сандс, маскиран под формата на диалог със затворническия свещеник. И самотното изкупление на собствени и чужди грехове на Боби Сандс.
Майкъл Фасбендер прави ролята на живота си. Личният му ангажимент и оттаденост са без въпрос. Успехът-също. "Вятърът в ечемичените ниви" на Кен Лоуч и "Кървава неделя" на Пол Грийнграс са прекрасни. "Глад" ги надминава. ... още »
|
10 задължителни заглавия в програмата на „Киномания 2009”
06.11.2009, 06:40 | синефиш.бг
от Здравко Григоров
Антихрист /2009/ Дания-Германия-Франция-Швеция-Италия-Полша реж. Ларс фон Трир
Ако нямате здрави нерви, по-добре не си причинявайте този стрес. Но ако искате да видите как размазващо добрата Шарлот Генсбур сама се обрязва или кървавата еякулация на плашещо талантливия Уилям Дефо, „Антихрист” ще бъде сред вашите десет заглавия от „Киномания 2010”. Двамата се опитват да спасят връзката си като заминават за отдалечена хижа в гората и там Ларс фон Трир започва да разказва извратената си история, така както само болен скандинавски мозък може да ни я разкаже. И да искаш не може да го забравиш!
Глад /2008/ Великобритания реж. Стив Маккуин
Последните шест седмици от живота на ирландския републиканец Боби Сандс, който обявява гладна стачка срещу бруталното отношение на надзирателите по време на размириците в Ирландия през 1981-ва. Гледайте филма, за да видите какво значи да бъдеш на предела на силите си. Британското чудо на 2008-ма Стив Маккуин спечели десетки награди от фестивали по целия свят – Кан, Венеция, Торонто, Чикаго, Сидни…
Гогол Бордело нон стоп /2008/ САЩ реж. Маргарита Химено
„Гогол Бордело” отдавна са се превърнали в пънк икони, а откакто Мадона ги покани да изпълнят заедно „La Isla Bonita” вече всички знаят за тях. Юджийн Хъц дори изигра главната роля в режисьорския дебют на Мадона „Боклук и мъдрост”. Час и половина циганска пънкария с веселяшките песни на „Гогол Бордело” и техният гост Ману Чао.
Карамел /2007/ Ливан-Франция реж. Надин Лабаки
Само една жена може така добре да разкаже какво е чувството да прекарваш цял ден в козметичния салон. Надин Лабаки, освен режисьор е и изпълнителка на главната роля във филма. Историята на шест жени, които ще ни поканят да съпреживеем ежедневието им и да видим, че Бейрут не е това, което сме свикнали да виждаме в новинарските емисии. Топъл човешки филм, който се топи в съзнанието като карамел и остава приятен сладък вкус след прожекцията.
Ню Йорк, обичам те! /2009/ САЩ реж. Джян Вен, Мира Наир, Фатих Акин, Брет Ратнър, Натали Портман, Шехар Капур, Шунджи Ивай, Алън Хюз, Джошуа Марстън, Иван Атал
Няколко години след любовното обяснение на група режисьори към Париж, идва ред и на Ню Йорк. Късометражни новели обединени в един пълнометражен филм, посветен на Ню Йорк. Сред лицата в отделните късометражки откриваме Итън Хоук, Кристина Ричи, Робин Райт-Пен, Крис Купър, Шая Лебоф, Анди Гарсия и Натали Портман.
Посетителят /2007/ САЩ реж. Том Маккарти
Самотен професор се завръща в Ню Йорк и открива в апартамента си двама самонастанили се бежанци – сириеца Тарек и сенегалката Зайнеб. Двамата младежи променят завинаги монотонното ежедневие на професора. Един от най-силните независими американски филми напоследък, с номинация за „Оскар” за брилянтната игра на Ричард Дженкинс.
Серафин /2008/ Франция-Белгия реж. Мартен Провос
В началото на миналия век немският колекционер и критик Вилхелм Уде се мести да живее в малкото градче Сенли с намерението да се отдаде на спокоен живот. Но вместо тишината разкрива тайнствения живот на прислужницата си – Серафин. Блестящо изпълнение на Йоланд Моро в ролята на Серафин от Сенли. Най-добрият френски филм за 2008-ма според Френската киноакадемия.
Токийска соната /2008/ Япония-Холандия-Хонг Конг реж. Кийоши Куросава
Добре дошли в дома на едно обикновено японско семейство. Бащата работи в голяма компания, майката се грижи за дома, големият син е черната овца на семейството, а малкият иска да свири на пиано. Но всичко се обърква, когато бащата е уволнен. За да не бъде в тежест на семейството си, той решава да спести новината и сам да се справи с проблема. Но психиката на един работещ е съвсем различна от тази на човек, който няма пари. Един от най-добрите далекоизточни филми в последно време, удостоен с наградата на журито на фестивала в Кан.
Херцогинята /2008/ Великобритания-САЩ реж. Сол Диб
Истинска костюмна драма, каквато от доста време не сме гледали на голям екран. Кийра Найтли е приказно красива херцогиня с пристегнат корсет, шармантна шапка и буйни къдрици. Ралф Файнс е жесток аристократ, който е обсебен от манията да притежава прекрасната херцогиня. Действието се развива през 18 век, декорите са пищни, костюмите натруфени, а лицата напудрени.
Човек върху жица /2008/ Великобритания реж. Джеймс Марш
На 7 август 1974г. французинът Филип Пти, решава да си подари за 25-я рождения ден едно въздушно представление, като в продължение на 45 минути ходи, танцува и се забавлява по жици опънати между кулите на Световния търговски център. И всичко това, без да има разрешение от властите. По-късно дръзкият експеримент е наречен „артистичното престъпление на столетието”. „Оскар” за най-добър документален филм!
БЪЛГАРСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ!
Раци /2009/ България реж. Иван Черкелов
Валери Йорданов и Филип Аврамов са част от актьорския състав на два от най-успешните български филма през последните десет години „Емигранти” и „Писмо до Америка”. В „Раци” двамата са много добри приятели, които се забъркват в нечисти сделки, защото им трябват пари. Вкопчени като раци в примамките, те не осъзнават как безобидните на пръв поглед поръчки ги изправят един срещу друг.
Рангел Вълчанов е толкова добър пред камерата, колкото и на режисьорския стол, а Красимир Доков за пореден път доказва, че е един от малкото актьори, при които няма слаба роля.
Зад камерата е Рали Ралчев, който освен, че е оператор на българските „Маймуни през зимата”, „Обърната елха” и „Разследване” е снимал източния шедьовър „Самсара” и приказния „Лунен татко”.
Гледайте го на „Киномания”, защото не се знае кога ще имате друга възможност да го видите! ... още »
|