“Джак, убиецът на великани” – имало едно време пиксели 18.02.2013, 10:40 | синефиш.бг
За да има приказка трябва принцеса. Трябва и юнак. Нужен е и враг, за да се покаже колко е храбър юнакът. Колко по-опасен и коварен е врагът, толкова е по-героичен юнакът. Тази логика следват почти всички митове и легенди, с които са се забавлявали жителите на планетата, преди идването на телевизията и Интернет, та дори и след това.
Формулата е универсална, защото всички предпочитат истории, в които лошите са наказани, добрите побеждават и любовта тържествува.
“Джак, убиецът на великани” е вдъхновен от келтския фолклор и връща зрителя в онзи безвъзвратно отминал период, носталгично обобщаван от разказвачите като имало едно време. Негово величество крал Брамуел - безутешен вдовец и справедлив монарх, е начело на малко и спретнато кралство. И ако за него поддържането на относителното спокойствие и благоденствие на населението е дреболия и рутина, то възпитанието на принцеса Изабел, самонадеяна, вироглава и еманципирана госпожица в крайния етап на тийнейджърството, представлява известна трудност.
Проблемът е, че нежеланието й да се задоми с немладия и непривлекателен лорд Родерик противоречи на волята на баща й , който не се свени да я окачестви като безотговорна. Зрителят едва ли ще се съгласи с него, тъй като кандидат-женихът е нелоялен, амбициозен и безскрупулен.
В онези времена да срещнеш принцеса е голяма случайност, но да срещнеш в един и същи един ден, два пъти, една и съща принцеса е вече съдба. Това се случва на Джак, който е обикновено селско момче, и комуто предстоят серия подвизи. Нищо не издава, че той може да бъде интелигентен или храбър, но всичко сочи, че може да бъде влюбен, а желанията за сближаване с принцеса могат да се разглеждат като основен двигател за трайни и положителни промени у всеки неулегнал младеж. Започнала като далечен и неясен лайтмотив, сянката на великаните, постепенно придобива ясни форми след 20-ина минути екранно време, през които зрителят се запознава с разположението на главните персонажи върху картата на разказа. Оказва се, че приказките и легендите са верни и, че великаните съществуват.
Нещо повече, те са канибали, живеещи в идилична гей-комуна на парче земя някъде из небето известно във фолклора като горна земя и търсят сгоден случай да похапнат нещо, независимо от произхода му. Освен, че личната им хигиена е доста занемарена, те са неприятни в обноските си и не особено интелигентни.
След като представят трите основни компонента на приказката, авторите на филма умело разиграват два ключови елемента: корона с опростен дизайн, създадена преди доста време от крал Ерик, за да държи в подчинение великаните и 7-8 генетично модифицирани зрънца, превръщащи се с феноменална скорост в гигантски растения.
Подобни високотехнологични аксесоари могат да се открият във всяка приказка, нека си припомним ежедневието на Хари Потър или това на хобита Билбо. Предизвикателството за протагонистите е да се сдобият със зрънцата или с короната, а може би и с двете, да ги опазят от чужди попълзновения, и да ги употребят в подходящ момент по подходящ начин. Към това е редно да се добавят амбициите на великаните да докопат принцесата, (но не за да се оженят за нея), желанието на Джак да стане кралски зет, кралят, който желае да запази кралството си и Родерик, който би желал да властва над всички.
Ако твърдението, че великаните са измислени от джуджетата подлежи на съмнение, то със сигурност триизмерното киноизображение е измислено да прикове зрителя за креслото на киносалона като го накара да забрави за клишетата, а пикселите, които го заливат от екрана не му оставят много време за ядене на пуканки. Технологично и художествено, с пейзажите и главозамайващите си гледните точки, представени на фона на лееща се симфонична музика, “Джак, убиецът на великани” се нарежда достойно до Аватар и Властелинът на пръстените.
С край, който затваря историята и далечно напомня на финала на Търсачите на изгубения кивот, филмът отправя и леко намигане към класиците и към британската монархия. Филмът е планиран като епична приказка, разказана с известно чувство за хумор и остава такава.
Номинираните за “Оскар” Стенли Тучи и Бил Най са първите актьори, които официално се присъединиха към високобюджетната продукция на режисьора Брайън Сингър, “Jack the Giant Killer”.
Филмът, който ще разполага с бюджет от над 170 милиона долара, бива описван като “модерна приказка”, чиито сюжет ще разказва за крехкия мир между хора и гиганти. Когато млада принцеса от човешкия род е отвлечена от група гиганти, хората организират тайна спасителна мисия, с цел да освободят момичето без да се стига до война.
Въпреки че кастингите за филма започнаха в края на миналата година, режисьора Сингър все още не е избрал актьорa, който ще се превъплъти в главната роля на Джак: младия фермер, избран за лидер на спасителната мисия.
Според източници близки до продукцията, актьора от “Шут в г*за!” и “Илюзионистът”, Арън Джонсън, се е срещнал няколко пъти с Брайън Сингър и в момента е основния кандидат за ролята на Джак.
Междувременно, от студиото New Line Cinema разкриха, че Стенли Тучи ще се превъплъти в главния злодей на филма, Родерик, а Бил Най ще изпълни ролята на двуглавия великан Фалън.
За ролята на отвлечената принцеса, кандидатстват актрисите Аделейд Кейн (сериала “Съседи”), Лили Колинс (“Сляпата страна”) и Джуно Темпъл (“Записки по един скандал”).
“Jack the Giant Killer” ще се разпространява в триизмерен формат, а според източник от компанията за визуални ефекти Industrial Light and Magic, голяма част от сцените във филма ще бъдат създадени изцяло с компютър.
“Ще бъде революционен. Визуално, филма ще бъде нещо което никой не е виждал преди. Видях ранна анимация на някои от екшън-сцените в които хората се изправят срещу гигантите, и бях наистина впечатлен”, заяви продуцента на “Jack the Giant Killer”, Нийл Моритс.
Режисьорът Брайън Сингър (“Х-Мен”) потвърди пред Hollywood Reporter, че са започнали кастингите за намиране на млади актьори, които да изпълнят главните роли във фантастичната продукция “Jack the Giant Killer”.
Според представител на компанията New Line Cinema, филма, който ще разполага с рекордно голям бюджет, вече привлича едни от най-талантливите млади актьори и актриси в Холивуд.
“Jack the Giant Killer” е модерна приказка, която ще разказва за крехкия мир между хора и гиганти. Когато млада принцеса бива отвлечена от група гиганти, хората организират тайна спасителна мисия, с надеждата да спасят момичето без да се разпалва война. За лидер на мисията е избран млад фермер. Заедно с група смелчаци, той навлиза в земите на гигантите – свят изпълнен със смъртоносни капани и жестоки противници.
Според Hollywood Reporter, актьорите Арън Джонсън, Никълъс Холт и Анерин Барнард са едни от главните кандидати за ролята на фермера.
Джонсън, който придоби значителна популярност след участието си в тазгодишния “Шут в г*за”, вече е имал няколко срещи с Брайън Сингър.
Никълъс Холт има опит във фантастичния жанр - участвал е в новата версия на “Сблъсъкът на титаните” и в момента се снима в предстоящия филм от поредицата “Х-Мен”, “X-Men: First Class”.
Анерин Барнард е имал участия предимно в телевизионни продукции, и ако бъде избран за ролята, “Jack the Giant Killer” ще бъде неговия първи високобюджетен филм.
За ролята на принцесата се споменават актрисите Аделейд Кейн, Лили Колинс и Джуно Темпъл.
Кейн е австралийска актриса, която е участвала в телевизионните сериали “Съседи” и “Пауър Рейнджърс”.
Лили Колинс има роли в “Сляпата страна” и предстоящия “Priest”. Джуно Темпъл работи най-вече в независимото кино и има участия във филми като “Изкупление”, и “Записки по един скандал”. В началото на следващата година ще станат ясни имената на актьорите, които ще участват във филма.
Освен режисьор, Брайън Сингър също така ще продуцира “Jack the Giant Killer”, заедно с Нийл Моритс, Дейвид Добкин, Мишел Уейс и Патрик Маккормик. Сценарият е дело на Марк Бомбак, Кристофър Макуари и Дерън Лемки.
Снимките на филма ще започнат през месец март, а световната премиера ще се състои през 2012 година.