Начало »

Новини

Рецензии “Джак, убиецът на великани” – имало едно време пиксели

Филмът е планиран като епична приказка, разказана с известно чувство за хумор и остава такава.

Рецензии
“Джак, убиецът на великани” – имало едно време пиксели

18.02.2013, 10:40 | Видяна: 5653 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

За да има приказка трябва принцеса. Трябва и юнак. Нужен е и враг, за да се покаже колко е храбър юнакът. Колко по-опасен и коварен е врагът, толкова е по-героичен юнакът. Тази логика следват почти всички митове и легенди, с които са се забавлявали жителите на планетата, преди идването на телевизията и Интернет, та дори и след това.

Формулата е универсална, защото всички предпочитат истории, в които лошите са наказани, добрите побеждават и любовта тържествува.

“Джак, убиецът на великани” е вдъхновен от келтския фолклор и връща зрителя в онзи безвъзвратно отминал период, носталгично обобщаван от разказвачите като имало едно време. Негово величество крал Брамуел - безутешен вдовец и справедлив монарх, е начело на малко и спретнато кралство. И ако за него поддържането на относителното спокойствие и благоденствие на населението е дреболия и рутина, то възпитанието на принцеса Изабел, самонадеяна, вироглава и еманципирана госпожица в крайния етап на тийнейджърството, представлява известна трудност.

Проблемът е, че нежеланието й да се задоми с немладия и непривлекателен лорд Родерик противоречи на волята на баща й , който не се свени да я окачестви като безотговорна. Зрителят едва ли ще се съгласи с него, тъй като кандидат-женихът е нелоялен, амбициозен и безскрупулен.

Джак, убиецът на великани

В онези времена да срещнеш принцеса е голяма случайност, но да срещнеш в един и същи един ден, два пъти, една и съща принцеса е вече съдба. Това се случва на Джак, който е обикновено селско момче, и комуто предстоят серия подвизи. Нищо не издава, че той може да бъде интелигентен или храбър, но всичко сочи, че може да бъде влюбен, а желанията за сближаване с принцеса могат да се разглеждат като основен двигател за трайни и положителни промени у всеки неулегнал младеж. Започнала като далечен и неясен лайтмотив, сянката на великаните, постепенно придобива ясни форми след 20-ина минути екранно време, през които зрителят се запознава с разположението на главните персонажи върху картата на разказа. Оказва се, че приказките и легендите са верни и, че великаните съществуват.

Нещо повече, те са канибали, живеещи в идилична гей-комуна на парче земя някъде из небето известно във фолклора като горна земя и търсят сгоден случай да похапнат нещо, независимо от произхода му. Освен, че личната им хигиена е доста занемарена, те са неприятни в обноските си и не особено интелигентни.

Джак, убиецът на великани

След като представят трите основни компонента на приказката, авторите на филма умело разиграват два ключови елемента: корона с опростен дизайн, създадена преди доста време от крал Ерик, за да държи в подчинение великаните и 7-8 генетично модифицирани зрънца, превръщащи се с феноменална скорост в гигантски растения.

Подобни високотехнологични аксесоари могат да се открият във всяка приказка, нека си припомним ежедневието на Хари Потър или това на хобита Билбо. Предизвикателството за протагонистите е да се сдобият със зрънцата или с короната, а може би и с двете, да ги опазят от чужди попълзновения, и да ги употребят в подходящ момент по подходящ начин. Към това е редно да се добавят амбициите на великаните да докопат принцесата, (но не за да се оженят за нея), желанието на Джак да стане кралски зет, кралят, който желае да запази кралството си и Родерик, който би желал да властва над всички.

Джак, убиецът на великани

Ако твърдението, че великаните са измислени от джуджетата подлежи на съмнение, то със сигурност триизмерното киноизображение е измислено да прикове зрителя за креслото на киносалона като го накара да забрави за клишетата, а пикселите, които го заливат от екрана не му оставят много време за ядене на пуканки. Технологично и художествено, с пейзажите и главозамайващите си гледните точки, представени на фона на лееща се симфонична музика, “Джак, убиецът на великани” се нарежда достойно до Аватар и Властелинът на пръстените.

С край, който затваря историята и далечно напомня на финала на Търсачите на изгубения кивот, филмът отправя и леко намигане към класиците и към британската монархия. Филмът е планиран като епична приказка, разказана с известно чувство за хумор и остава такава.

dalt