Габуре Сидибе, звездата от "Прешъс", взела доста прибързано решение да промени из основи личния си живот.
Тя била с приятели на купон в Града на греха - Лас Вегас, но партито завършило доста неочаквано за всички.
Едричката актриса намерила любовта на живота си в лицето на порно звездата Маркус.
Габуре и Маркус се запознали преди няколко дена и от тогава насам са неразделни. Двамата се събрали за по чашка в Лас Вегас, но след неизвестен брои чашки и няколко бутилки, двамата влюбени преценили, че искат да прекарат остатъка от живота си заедно и решили да се оженят!
Е, Лас Вегас определено е правилното място за това. Венчавката била бърза, а за свидетели се явили приятели на актьора.
„Прешъс” е ценен филм. Ценен е, защото в Холивуд все по-рядко започнаха да снимат обикновени човешки истории. Ценен е, защото предизвиква сетивата ти, докато го гледаш. Ценен е и заради блестящата актьорска игра на Габури Сидибе и Мо’Ник.
Дебютантката Сидибе не успя да спечели „Оскар”, но статуетката на Мо’Ник вече е факт. Ако съберем килограмите на тези двете, сигурно ще получим сума равна на теглото на всички красавици от „Девет”. Но точно тези телеса предизвикват любовта и омразата, симпатията и отвращението, смеха и тъгата от появата им на екрана.
Сценарият, базиран на романа “Push” на американката Рамона Лофтън, известна като Сапфир, изобилства от извратени сцени, които на места опъват нервите ти до максимум. Имаме баща, който години наред изнасилва собствената си дъщеря, която на два пъти забременява.
Тя освен, че е непълнолетна, тежи около 200 килограма, неграмотна е и има дъщеря, страдаща от синдрома на Даун. Картината се допълва от майката, която непрестанно псува, пуши, пребива дъщеря си и се тъпче. Всичко това се случва в мизерна квартира някъде в Харлем. В мислите си Прешъс често напуска това отвратително място, но майка й бързо й припомня къде се намира, халосвайки я с твърд предмет по главата. И така докато един ден обстоятелствата не налагат на Прешъс да промени начина си на живот.
Това, разбира се, става бавно и болезнено, точно както би се случило с всеки човек с наднормено тегло. А тук думата наднормено някак не описва положението, в което е Прешъс. Ако си припомним „Защо тъгува Гилбърт Грейп”, там героят на Джони Деп описваше майка си като огромен кит. Точно! И когато блясва лъчът светлина и нещата започват да се нареждат, неочаквана новина помита като ураган положителния развой на събитията.
Освен фрапиращо добрите Габури Сидибе и Мо’Ник, актьорският състав включва Марая Кери и Лени Кравиц, които всъщност са единствените известни имена в каста. Тя е социален работник, а той мъжки вариант на медицинска сестра. И двамата се справят прилично с ролите.
Филмът е едва втори режисьорски опит за Лий Даниълс, който дебютира през 2005-та с “Shadowboxer”, където отново участва Мо’Ник, а името на героинята й е Прешъс.
Музиката и за двата филма е написана от българина Марио Григоров, работещ за независими продукции като „29 палми” с Крис О’Донъл и Бил Пулман, „Тенеси” с Марая Кери и „Хромофобия” с Пенелопе Крус, Ралф Файнс и Кристин Скот Томас.
"Прешъс" спечели пет кинонагради "Независим дух" 06.03.2010, 12:05 | dariknews.bg
Харлемската драма "Прешъс" спечели пет награди "Независим дух", включително за най-добър филм, за най-добра актриса - дебютантката Гейбъри "Габи" Сидебей, за най-добра актриса в поддържаща роля за Моник и за най-добър режисьор, присъдена на Лий Даниълс, предаде Асошиейтед прес.
"Прешъс" - екранизация по романа "Тласък" на Сапфир за самоутвърждаването на неграмотна тийнейджърка от Харлем, донесе на Джефри Флечър награда за най-добър дебютен сценарий. Така филмът на практика спечели във всички категории, за които бе номиниран.
Отличието за най-добър актьор получи Джеф Бриджис за разказа за кънтри музиката "Лудо сърце". Бриджис се пребори за него в конкуренция с Джоузеф Гордън-Левит, номиниран за изпълнението му в романтичната комедия "500 дни от лятото", Колин Фърт за "Самотен мъж", Адам Скот за "Порочният вид" и Сюлейман Сай Саване за "Сбогом Соло".
Уди Харелсън спечели наградата за най-добър актьор в поддържаща роля за филма за войната с тероризма "Пратеникът".
Подобно на "Прешъс" в пет категории бе номиниран и филмът "Последната гара", който разказва за смъртта на Лев Толстой.
Двете ленти се състезаваха в категорията за най-добър филм заедно с комедията "500 дни от лятото" и имигрантските драми "Amreeka" и "Sin Nombre".
За наградата в категорията за най-добра актриса освен Сидебей участваха Хелън Мирън за "Последната спирка", Гуинет Полтроу за ролята й в драмата "Двама любовници", Мария Бело за "Downloading Nancy" и Нисрин Фаур за "Amreeka".
Призът "Робърт Олтман" спечели филма "Сериозен човек" на Итън и Джоуел Коен.
Наградите "Независим дух" се присъждат от организацията "Независимо кино". Те се връчват на оригинални и провокативни нискобюджетни филми, пише БТА. Продукциите могат да участват в надпреварата, ако бюджетът им е под 20 милиона долара със значителна подкрепа от независими източници извън холивудската студийна система.
Церемонията по връчването на 25-ите годишни отличия "Независим дух" се състоя в Лос Анджелис два дни преди най-бляскавото събитие в света на киното, наградите "Оскар". ... още »
Марио Григоров е един от малкото българи, които са част от американската филмова индустрия. През 2009-та на екран излиза най-успешният му продукт досега, музиката към номинирания за „Оскар” филм „Прешъс”.
Григоров е роден в София през 1963г. В края на 60-те заминава заедно с родителите си за Техеран, където се сблъсква с близкоизточната култура. В средата на 70-те учи във Виенската консерватория. По-късно заминава за Австралия, където учи пиано и оркестриране. От 1992г. живее в САЩ. Има сключен договор с „Уорнър”, които издават първия му албум през 1994-та „Rhymes with Orange”.
Марио Григоров с интерес прие нашето предложение за двуезично интервю. Ние го питахме на български, а той ни отговаряше на английски. Очакваме го лично да представи „Прешъс” на премиерата му по време на „София Филм Фест”.
Как се чувствате като композитор на музиката към филма „Прешъс”, един от номинираните в категорията „Най-добър филм” от Американската филмова академия?
За мен е чест и привилегия да бъда част от екипа на този невероятен филм.
За трети път работите с режисьора Лий Даниелс след “Shadowboxer” и “Tennessee”, може ли да кажем, че се оформя един тандем между режисьор и композитор?
Нещата между нас се получиха и работим ползотворно заедно.
Откъде черпите вдъхновение за музиката си?
Разговарям с режисьора, за да разбера каква е идеята му, след това композирам различна по стил и жанр музика, за да може той да избере най-подходящите композиции. Вдъхновявам се от гледната точка на режисьора и от самия филм.
Ако имахте възможност да избирате, музиката на кой филм бихте искали да напишете?
Срещате ли се с актьорския състав на филмите, за които създавате музика?
Случва се много рядко. Обикновено се срещаме на партита и филмови фестивали.
Преди да се установите в САЩ сте живял на много места. Къде ви беше най-интересно и къде имахте най-голямо вдъхновение, за да творите?
Навсякъде беше много интересно и всяко едно място за мен беше една възможност да творя. Бях много малък, когато бях в Иран и слушах музика на касети, която ме караше да импровизирам. Тогава за първи път намерих пътя към world music. В Германия, като контрапункт на това свирех много Бах. Във Виена за първи път аранжирах музика за оркестър и композирах традиционен джаз. Междувременно учех класическо пиано в България с Милена Моллова. Тя ми показа как да импровизирам с музиката на Шопен. По-късно в Австралия започнах да композирам в стил класически джаз. Тогава току-що бях навършил 20. Започнах да композирам за игрални и документални филми. Това ми даде изключителната възможност да работя с професионалисти и да придобия опит в композирането. Имах възможността да съм на една сцена с Карлос Сантана в Австралия. Когато най-накрая се преместих в САЩ през 1992г. подписах договор с „Уорнър” и стартирах тригодишно турне като солов пианист. Тогава обиколих много държави в Северна Америка и Европа. Чрез тези концерти се научих как да импровизирам на място, което по-късно ми помогна при композирането на филмова музика.
Композирате музика както за игрални, така и за документални филми. По различен начин ли подхождате към тях?
Този въпрос ми харесва, но няма абсолютно никаква разлика, поради простата причина, че и при документалните филми има драматични моменти и епизоди, предизвикващи цялата човешка гама от чувства, както и при игралните филми.
Кога за последно бяхте в София?
Преди десет години.
Преди няколко дни българският „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” се размина на косъм от номинация за „Оскар”. Гледахте ли го?
Да си призная, не съм. Но гледам много филми, които са заснети извън Щатите и с интерес ще го гледам. С течение на времето осъзнавам, че родната ми страна притежава един особен духовен заряд, както никое друго място на земята. Филмите не са само за забавление, те са отражение на нашия съвременен живот. Чувствам се готов да се доближа до моята родна страна, до нейната култура и да разбера повече за мястото, откъдето идвам.
Разкажете за Siblings Music.
Siblings Music е компания, която създадох преди няколко години. Замислена е като продуцентска компания, която да ръководи различни дейности, свързани с изкуството. Аз съм неин основател и изпълнителен директор. Работим с още няколко композитори и творци. Пишем оригинална музика, която предлагаме за лицензиране на различни видове медии. Работим в сферата на киното, рекламата, звукозаписната индустрия и в почти всички дейности, към които е приложима музиката. Това беше едно вълнуващо начинание, с нетърпение очакваме да създаваме повече музикални продукти и дори в бъдеще да продуцираме собствените си проекти. Ясно съзнаваме какво точно правим и с кого работим. Целите ни са строго определени и качеството на продукта ни е изключително високо.
През 2008-ма работите заедно с Мери Ламбърт, режисирала клипове на Мадона, Джанет Джексън, Стинг и „Юритмикс”. Как се работи с жена, давала наставления на едни от най-големите имена в музиката?
За мен беше изключително лесно да работя с Мери. През повечето време работехме по телефона, тъй като тя беше в Лос Анджелис, а аз в Ню Йорк. Любопитен е начинът, по който тя изискваше точно определените моменти, в които да бъде музиката и самият метод на работа. Все пак тя има зад гърба си много музикални видеоклипове. Имам странното усещане, че от този момент нататък ще изисквам от режисьорите, с които работя, да монтират музикалната фонограма във възможно най-ранен етап от заснемането на филма. Това помага за доизграждането на различни идеи от филма, както и за цялостния облик на продукцията. Методът не винаги е приложим, но понякога е добре да се работи по този начин.
Какво предстои до края на 2010-та?
Мисля, че ме очаква една вълнуваща година. Поканен съм на „София Филм Фест”, за да представя филма „Прешъс”. Много се вълнувам, защото ще изнеса и концерт. Освен това с нетърпение очаквам да се запозная и да работя с талантливи филмови творци от България.
Триизмерната фантастика "Аватар", военната драма "Войната е опиат" и британският "Образование" получиха по осем номинации за наградите "БАФТА", смятани за британския еквивалент на "Оскарите", предадоха световните информационни агенции, съобщи БТА.
Трите продукции ще си оспорват отличието за най-добър филм заедно с "Високо в небето" и "Прешъс".
Наградите "БАФТА", присъждани от Британската академия за кино и телевизия, се раздават две седмици преди "Оскар"-те и са смятани за важен индикатор за вероятен успех на церемонията по връчването на най-престижните отличия в света на киното.
Осемте номинации на "Аватар" подсилват надеждите за "Оскар" на Камерън, който с предишния си филм "Титаник" през 1997 г. триумфира при раздаването на най-престижните отличия в света на киното.
"Аватар", който вече е реализирал над 1,6 милиарда долара в световния бокс офис, вече спечели призовете "Златен глобус" за най-добър филм и най-добър режисьор, припомня Асошиейтед прес.
В категорията за най-добър режисьор Джеймс Камерън ще си оспорва наградата "БАФТА" с бившата си съпруга Катрин Бигълоу, която получи номинация за работата си над "Войната е опиат".
Надпреварата за "БАФТА" за най-добър актьор ще бъде между трима американци - Джордж Клуни за "Високо в небето", Джеф Бриджис за "Лудо сърце" и Джеръми Рънър за "Войната е опиат" и двама британци - Колин Фърт за "Самотен мъж" и Анди Съркис за "Секс, наркотици и рокендрол", съобщава Би Би Си.
За ролята на гуруто в кулинарията Джулия Чайлд холивудската звезда Мерил Стрийп получи 13-та си номинация за БАФТА.
В категорията за най-добра актриса в поддържаща роля са номинирани Ан-Мари Дъф и Кристин Скот Томас за "Nowhere Boy" /"Момче отникъде"/, Вера Фармига и Анна Кендрик за "Високо в небето" и Моник за "Прешъс".
Церемонията по връчването на наградите БАФТА ще се състои на 21 февруари в Кралската опера в Лондон.
Миналата година "Беднякът милионер" на Дани Бойл спечели седем отличия на Британската академия за кино и телевизия, в това число и за най-добър филм, след което триумфира на церемонията по връчването на "Оскар"-ите с осем награди, припомня Асошиейтед прес. БТА