На фокус: „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”
2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.
Представяме на вашето внимание „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” на Светослав Овчаров. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.
България, нощта на 18 октомври, 1922 година. От „Ориент експрес” свалят на малка гара болен американец. Началникът на гарата и дъщеря му го посрещат враждебно. Постепенно той спечелва доверието им. Бащата разбира, че дъщеря му е решила да замине с американеца за Париж. Затова тайно го приспива и го натоварва на влака. На сутринта от госта е останал само къс хартия, на който е прикрепен орденът „За храброст”, даден на доброволеца Ърнест Хемингуей.
В основата на сценария стои историческия факт, че през есента на 1922 г. на връщане от Цариград Ърнест Хемингуей - тогава 23-годишен кореспондент на канадския вестник "Торонто дейли стар" - минава през България. Той се връща от "театъра на бойните действия" след края на войната между Турция и Гърция, а от България изпраща репортажа "Бежанците от Тракия". По думите на режисьора всички перипетии около преминаването на Хемингуей през България, представени във филма са плод на творческо въображение. В същото време обаче всяка реплика на главния герой е абсолютно автентична, взета макар и от друг контекст на богатата мемоарна литература, посветена на великия американски писател.
Режисьор и сценарист на филма е Светослав Овчаров, оператор е Огнян Калайджиев; продуценти са Асен Владимиров, Дико Михов, Светослав Овчаров, Теодор Василев. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. В ролите ще видим Гергана Плетньова, Крис Хайслър, Руси Чанев, Иван Бърнев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Касиел Ноа Ашер, Цветана Манева. Снимките на филма са осъществени през 2007 г. в село Драгомирово край Свищов и в Селскостопанската академия в София. „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” е продукция на „Про Филм” и „Омега Филмс”, в ко-продукция с Българската Национална Телевизия, с подкрепата на Изпълнителна агенция „Национален Филмов Център”, Програма МЕДИА, Балкански Филмов Фонд към МФФ Солун.
Режисьорът ... Въпреки че Хемингуей през 1922 г. е твърде млад, още тогава той носи в себе си цялата си амбициозност, всичките си страхове и комплекси, които, в края на краищата, го и погубват. Разбира се, носи и таланта си да вижда живота, да го възприема в дълбочина, да разбира хората.
Изключително трудно е, като се мисли за Хемингуей, да бъде отличена маската от същността. Защото той през целия си живот нещо играе. Той непрекъснато изгражда представата за себе си, изигравайки я, може би даже без да осъзнава винаги това. Но играейки мачо, или бикоборец, или пияница (в какъвто, впрочем, се превръща накрая), той губи контрол и тези неща впоследствие го унищожават.
Има твърде много изследвания, които са написани за това къде свършва истината и къде започва измислицата в неговия живот. И отговорът е, че няма истина и няма лъжа. Че той, докато като писател е пишел своите произведения, по подобен начин е пишел и своята биография...
А кой не иска да се махне от България?! Кой не мечтае да срещне любовта на живота си? Действието в нашия филм се развива преди 90 години, но ако се огледаме, ще видим, че героите му са сред нас. Извърнете се, може би вашият "Хемингуей" е зад гърба Ви. Не пропускайте любовта... Vesti.bg, март 2009
Критиката за филма ... Встрани от екстремността на „Дзифт” или „Хиндемит”, но също в контекста на българското неслучване (само че през външни очи), „Хемингуей…” покорява с елегантност и минорност. Стъпил върху нищожен факт от биографията на американския писател, в една ноемврийска нощ на 1922, Овчаров е сътворил микрокосмос насред херметизма на българските нрави, еротика – насред заклинания и гореща вода, културност – насред провинциалната заспалост, застопореност – насред гарата, където спира Ориент експрес... И макар в наратива си да изглежда леко старомоден, той е очарователно живописен филм, заснет в нисък ключ. Обаятелно е актьорското присъствие – на непознатите Гергана Плетньова и американеца Крис Хейслър, на обичаните Руси Чанев, Иван Бърнев, Малин Кръстев, Касиел Ноа Ашер... Геновева Димитрова, „Лик”, 2009
... „Единствената любовна история...” дърпа други струни в душата – на копнежа и неосъществимостта. Или, за да вляза в езиковата нагласа на филма, ще го определя с казаното в едно японско произведение: „тъгата от безкрайното блуждаене в търсене на изгубеното общество”. Липсва ми повече поетичност, спонтанност и лекота – тогава героите нямаше да са толкова умни, диалозите толкова пре(дна)мерени, кадрирането толкова нагласено. Обяснявам си го с нагласата на самия Светослав Овчаров – неговата фина наблюдателност е развила повече усет към иронията (където попаденията са точни), отколкото страстност. Иначе е заявена Чеховска (отново!) двойственост: историята, характерите и отношенията дърпат към мелодрама, а в подмолите се таи комедията. Петя Александрова, „Кино”, 2009
... „Единствената любовна история...” е камерен, артфилм, издържан в стила на класическото европейско кино. С подчертан интерес към детайла и мекото осветление. С масираното навлизане на американското кино вече бяхме отвикнали да гледаме толкова бавно, дори мудно действие. Но то, изглежда, си има своята обосновка - режисьорът явно иска да ни пренесе в атмосферата на безвремие и летаргията на малкото затънтено място, в което попада американецът... Героинята на Гергана Плетньова доста се различава от пасивността на Чеховите героини. Тя е практична и борбена, със силен характер, готова на всичко, за да се измъкне от дълбоката провинция. С което доста напомня на днешните млади българки. Точно това препраща филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” към днешния ден и го спасява от това, да не бъде чисто историческа зарисовка на отдавна отминали времена. Мариана Първанова, „Монитор”, март 2009
Фестивални участия и награди
Специална награда на журито и Наградата за най-добър режисьор - Фестивал на българското кино „Златна роза”, Варна, октомври 2008 7 номинации от Годишните награди на ИА „НФЦ”2009 - за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарист, най-добър оператор, най-добра актриса, най-добър сценограф, най-добър композитор 2009 Награди на Националния филмов център - Награда за най-добър режисьор, най-добър сценограф 2010 Награда на публиката на Фестивала на Европейското кино, Лос Анжелис, Калифорния
На 30 юли 2009 г. от 18.00 ч. в зала 2 на НДК ще се състои церемония за връчване на “Годишни награди за българско киноизкуство - 2008-а година”.
За първи път това събитие ще обедини усилията на Изпълнителна агенция “Национален филмов център” и Съюза на българските филмови дейци за създаването на достатъчно престижни годишни национални награди за българско филмово изкуство. Церемонията ще бъде излъчена в директно предаване на Българската Национална Телевизия. Изминалата 2008-а година беше най-успешната в най-новата история на нашето кино, което се доказва не само от многобройните международни награди за български филми, но и от значително повишения интерес на националната публика към съвременното българско кино.
Обединено жури от представители на различни професионални и творчески организации определи следните номинации в главните категории, сред които ще бъдат излъчени носителите на наградите в рамките на официалната церемония на 30 юли 2009 г. от 18.00 ч. в Зала 2 на НДК:
Фокусът ми се спира върху последния, чиято премиера се проведе на 13 март в столичното кино Люмиер, а пресконференцията - ден по-късно.
Във филма Хемингуей е военен кореспондент, изхвърлен пиян от "Ориент експрес" на провинциална наша гара. Той попада в дома на началника на гарата и неговата еманципирана и образована дъщеря - бунтарка, в която той в последствие се влюбва.
Главни действащи лица в продукцията са Руси Чанев, Иван Бърнев (познат ни като Йона от "Козелът"), чаровният американец Крис Хайслър, Малин Кръстев и младата надежда на родната театрална сцена Гергана Плетньова.
Свежа, с нестандартно излъчване и специфична красота, безкомпромистно обичана от камерата, Гери ми даде едно от първите си интервюта, след една от първите си пресконференции. Вижте какво научих от нея.
***
В момента следваш в НАТФИЗ, това ли е първата ти по-голяма роля в киното?
Да. Сега съм трети курс. Когато снимах филма бях в първи. Това е първата ми роля в професионален филм. Преди това съм снимала само студентски проекти.
А как се почувства? Това е голяма крачка, не е като студентските проекти?
Ами аз отидох на кастинг, когато още не бях приета в НАТФИЗ. Това се случи по време на самото кандидатстване. Продуцентите ме бяха гледали в един студентски проект "Индийско орехче" - в него направих първите ми снимки изобщо.
Явявах се на кастинг в продължение на 6 месеца, като през цялото време умишлено не си правех никакви илюзии, че ще ме изберат. Това беше нещо като защитна реакция. Приемах го по-скоро като упражнение с Руси Чанев и хора, които страшно уважавам, без да очаквам, че ще стане нещо повече.
Така че, когато ме избраха, Светльо (Светослав Овчаров б.ред.) трябваше поне 3 пъти да ми съобщи, че съм избрана и да ме попита дали съм съгласна да участвам, докато не асимилирах и не повярвах, че наистина се случва. А най-хубавото е, че го снимахме в града, в който съм родена. Той ми каза: "Ще се снима на гарата в Свищов, знаеш ли го?" И аз много се зарадвах - там съм си изкарала цялото детство.
Това помогна ли ти?
Много. Защото там наистина са минали най-щастливите години в живота ми. Това е мястото, в което и сега бягам от време на време. Дори когато съм сред бабите си, помага много.
А това означава ли, че всъщност си получила първата си професионална роля преди да те приемат в НАТФИЗ?
Не, аз вече бях приета когато ме избраха - първи семестър. Не мисля, че има нещо общо с това, че ме взеха за главната роля, просто събитията съвпаднаха. Значи, може би имаш някакъв самороден талант, който създателите на филма са видяли, защото излиза, че не си се уповавала на това, което учат в академията.
Самороден талант дали имам въобще не знам, ха-ха. Но мисля, че имам характер, много сходен с този на героинята ми. И всъщност, може би, това е, което е привлякло режисьора. Че аз мога да я разбера и да я направя такава, каквато той иска, защото по някакъв начин приличам на нея.
Значи лесно се напасна към ролята?
Да. Беше ми лесно, защото имам черти от нейния характер - напориста съм, рязка, понякога съм крайна и това ми даде спокойствие, че мога да се справя. Е, дали се е получило не знам. Аз съм самокритична и имам доста забележки към себе си, но това вече няма значение - филмът е заснет и връщане няма.
Другото главно при мойта героиня е невъзможността да избяга от тази задушаваща малка гара, в която никой не може да говори с нея и не проумява това, което тя търси.
Тя не говори, защото знае, че няма да я разберат. Много лесно ми беше да си го представя, това е елементарно - когато си чел и си гледал, или си ходил в някое село и срещаш момиче, което ти казва: "Аз никога не съм ходила на кино". Не мисля, че трябва да живееш в онова време за да го разбереш, това го има и сега. От тази гледна точка много добре можех да си представа какво й се случва. Бях спокойна за себе си.
Значи мислиш, че тази малка гара е метафора на съвременна България и затова как повечето млади хора се чувстват по отношение на себе си.
Много правилно го каза! Извади ми думите от устата. Мисля, че е така... абсолютно.
Освен със силния си характер, твойта героиня блесна и като една фатална жена. Ти фатална жена ли си? Тя изкуси Хемингуей...
Тя го изкуси с друго - с интелект и с живостта, която има, не като жена. Най-малкото, защото беше бременна. Така че, в този смисъл - да, но аз разчитам повече на себе си като характер, отколкото на себе си като жена.
И това помага ли?
Не, не помага (смее се). Всъщност, помага за хората, които си заслужават. Помага да разбереш кой си заслужава и кой не. Така мога да преценя човека срещу себе си.
Чела ли си Хемингуей, харесваш ли го като автор?
Чела съм. Не ми е любим автор, но имам един много любим разказ, с който всъщност кандидатствах и за НАТФИЗ - "Котка в дъжда" - много хубав разказ, много женски.
Нека поговорим и за театъра. Къде участваш в момента? Имаш ли някави професионални изяви?
В момента играя в Младежкия театър на Камерна сцена една пиеса "Смъртта и дяволът" на Франк Ведекинд, режисьор е Петър Денчев и там участваме всички студенти на нашия професор. Участвахме в един панаир на младите и ни поканиха да го играем там.
А, в момента репетирам една пиеса на Захари Карабашлиев "Неделя вечер". Той живее е САЩ и е авторът на "18% сиво". Пиесата е съвременна и е просто страхотна. Трябва да излезе през месец май на сцената на театър София.
А действаш ли в посока кино? Предстои ли ти да се снимаш в нещо?
След "Хемингуей" се снимах във "Военен кореспондент" на Костадин Бонев, но той не излезе на голям екран. А иначе ми предстои да се снимам в следващия на Светльо "Зад кадър".
Каква е ролята ти там?
Аз играя агент от Държавна сигурност. Стажантка съм, но съм много амбициозна. Адски много искам да се издигна и затова си върша много стриктно работата. В последствие кандидатствам режисура. По-напред в действието ме има и като стара - вече утвърден режисьор.
Отново колоритна роля. Явно за такива пасваш?
Явно и мен като Крис ме търсят само за лошотии, в което няма лошо (Крис Хайслър, в ролята на Хемингуей, шеговито сподели по-рано, че винаги го избират за лошия, "макар, че той не е лош изобщо" б.ред.).
Тя е по-сложна, комплицирана. Не можеш да я определиш.
Ти си участвала в клип на "Остава" - "Бейби"...
О, да! Те са любимата ми група, просто нямам други!
Това сбъдната мечта ли беше?
Ами да, аз ги познавам от осем години и винаги сме си говорили, че ще се снимам и накрая стана. Беше страхотно и съм много щастлива.
А мислиш ли да се снимаш и в други клипове?
В други клипове не бих се снимала - само в техни. Във всички клипове на "Остава" бих се снимала!
Ти си млад артист и като такъв, мислиш ли, че начинаещите артисти имат поле на изява тук? Има ли шанс един млад творец наистина да се реализира или е по-скоро борба с вятърни мелници?
Има шанс. Ако трябва да кажа, че трябва просто много да се работи, няма да е докрай вярно. То трябва, но защото когато те изберат да си подготвен и да се закотвиш, да нямат забележки. Обаче, за да те изберат трябва късмет преди всичко. Късмет и връзки, колкото и лошо да звучи. Връзки в смисъл познанства - да общуваш повече с такива хора, да ги каниш да те гледат, за да могат да се сетят, ако им потрябва такъв човек. Трябва да се действа - това е начинът.
Имаш ли фаворит от съвременните млади българскиартисти?
Всичките са ми фаворити! Иван Бърнев ми е най-любимият. Ако не беше такъв сценарият на филма, със сигурност щях да се влюбя в него. Любима актриса ми е Рени Врангова, но харесвам много други. Мариус е човекът, който ме вдъхнови да започна да се занимавам с това нещо изобщо. Захари Бахаров, Деян Донков - всички много ги харесвам.
Има доста твои връстници, които са се занимавали с изкуство и поради финансови причини са се отказали. Ти какво мислиш по въпроса?
Аз все още не съм назначена - репетирам в театър София, което нищо не значи, освен, че правя това, което искам с професионални режисьори и актьори. Не снимам толкова много филми, но се издържам сама от това, което правя и мисля, че ако имаш воля и малко по-скромен начин на живот може да се справиш. Аз не искам да разчитам на родителите си, но знам, че винаги мога. Ако човек няма такава подкрепа, пак мисля, че може. Винаги има начин. Аз не бих се отказала!
А би ли "хванала влака за Париж"?
О, да. Аз съм учила френски и никога не съм ходила в Париж и ми е голяма мечта. Мога да отида, защото имам познати, но все нямам време. А и човекът, с когото бих отишла искам да е толкова специален, че най-накрая ще взема да отида сама (смее се).
Но предпочиташ за да работиш и твориш тук?
Да, искам тук! Със сигурност.
Какво си пожелаваш за в бъдеще? То е пред теб?
Работа да има! И да съм с човека до мен.
А аз й пожелах и голяма доза късмет, защото разбрах, че това е най-важното за младия актьор.