Източна екзотика на Киномания 2010

24-то издание на Киномания се открива на 12-ти ноември, в зала 1 на НДК, с азиатския киноепос „Конфуций” (реж. Мей Хъ). Животът на един от най-влиятелните философи в световната история е пресъздаден в интригуващ филм, с участието на Чоу Юн-Фат.

Екранното действие проследява житейския път на мъдреца Конфуций във време на войни, героични личности и нови идейни течения. Китайският владетел цар Лу искал на всяка цена да задържи властта и се възползвал от харизмата и дар словото на философа, който му служил с достойнство и смелост, а по-късно доброволно се отеглил в изгнание. Конфуций се скитал 14 години бездомен, но успял да съхрани вярата си в мира и хармонията...



Друго азиатско заглавие, включено в програмата на Киномания, е “Последно сбогом” (реж. Йоджиро Такита) – японският носител на “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм за 2008 г. Трогателната история представя съдбата на наскоро уволнен виолончелист (в ролята Масахиро Мотоки), който си намира доста необичайна работа – в погребално бюро.



“Последно сбогом” е носител на 31 международни награди от световни кинофоруми (между които и “Гран При” от кинофестивала в Монреал) и представлява емоционален разказ за живота и смъртта и за живота след смъртта, пречупен през своеобразието на японската култура.

Атрактивно филипинско предложение в програмата на 24-тата Световна кинопанорама е “Екзекуцията” (реж. Брийанте Мендоса), удостоен с Наградата за режисура на МКФ Кан’09. Сюжетът проследява пътя на млад мъж в желанието му да изкара малко пари, за да се ожени за приятелката си.

Той си намира доходна работа, но в последствие се оказва, че за да спечели 2000 долара се налага да убие някаква жена.



“Екзекуцията” е любопитно отражение на съвременната филипинска действителност в цялото й културно и социално многообразие, а публиката определя филма като автентично азиатско кинопреживяване.

Okuribito

от Ангел Генчев

Не е невероятна новост това, че японската и западната култури трудно намират пресечни точки, дори що се отнася до вижданията им относно кинематографията, в резултат на което подходих към "Okuribito" с повече от смесения очаквания - дори известни предразсъдъци. В следствие на които може би пък останах още по-приятно изненадан.

Нека започна от там, че не съм сигурен точно в коя графа да поставя лентата от Страната на изгряващото слънце - от една страна има доста драматични, дори мелодраматични в заключителната си част елементи, от друга - нелошо количество комични епизоди, начело дори със завръзката.

А още по-малко смея да предполагам как го възприемат самите японци. За всеки случай, за мен лично, бе най-вече прелюбопитен вътрешен поглед към един аспект на далекоазиатската култура, който всъщност е и доста известен - особеното им отношение към смъртта. Сюжетът накратко - след разформироването на оркестъра, в който се изявява, млад челист се завръща в провинцията заедно със съпругата си. В търсене на работа попада на обява със заглавие "отпътувания", която възприема като позиция евентуално в туристическа агенция. Каква е обаче изненадата му, когато попада в погребална агенция.

Трябва да отбележа, че на родния език на филма явно става дума за печатна грешка в злощастното обявление, като този забавен момент няма как да се предаде точно, но пък е показателно за сравнително тънкия и приятен хумор в цялата лента. Така или иначе, нашият герой се захваща с работата, с която постепенно успява да навикне, и дори нещо повече - да вникне в дълбочината и, да докосне преклонението и уважението към починалия, което представлява всеки един малък детайл от сложната и деликатна типично по японски церемония по неговото подготвяне.

Както може и да се очаква от страна на жителите на Далечния Изток, операторската и въобще цялата техническа работа по "Okuribito" е извършена изключително прецизно, като допълнително дава и интересен поглед към японската провинция, която струва ми се далеч по-рядко намира своето място във възгледите на западния човек. В същата степен това може да се каже и за актьорската игра, която в цялост е доста високо ниво.

Безспорно има моменти и събития на екрана, аспекти от поведението на героите, в които е малко трудно да се вникне и изглеждат доста чужди, но въпреки това на малко по-внимателния и заинтересован разбира се зрител тази драма определено има какво да предостави. И при това немалко. Поради което с удоволствие бих му я препоръчал.