Безспорно има моменти и събития на екрана, аспекти от поведението на героите, в които е малко трудно да се вникне и изглеждат доста чужди, но въпреки това на малко по-внимателния и заинтересован разбира се зрител тази драма определено има какво да предост
Не е невероятна новост това, че японската и западната култури трудно намират пресечни точки, дори що се отнася до вижданията им относно кинематографията, в резултат на което подходих към "Okuribito" с повече от смесения очаквания - дори известни предразсъдъци. В следствие на които може би пък останах още по-приятно изненадан.
Нека започна от там, че не съм сигурен точно в коя графа да поставя лентата от Страната на изгряващото слънце - от една страна има доста драматични, дори мелодраматични в заключителната си част елементи, от друга - нелошо количество комични епизоди, начело дори със завръзката.
А още по-малко смея да предполагам как го възприемат самите японци. За всеки случай, за мен лично, бе най-вече прелюбопитен вътрешен поглед към един аспект на далекоазиатската култура, който всъщност е и доста известен - особеното им отношение към смъртта. Сюжетът накратко - след разформироването на оркестъра, в който се изявява, млад челист се завръща в провинцията заедно със съпругата си. В търсене на работа попада на обява със заглавие "отпътувания", която възприема като позиция евентуално в туристическа агенция. Каква е обаче изненадата му, когато попада в погребална агенция.
Трябва да отбележа, че на родния език на филма явно става дума за печатна грешка в злощастното обявление, като този забавен момент няма как да се предаде точно, но пък е показателно за сравнително тънкия и приятен хумор в цялата лента. Така или иначе, нашият герой се захваща с работата, с която постепенно успява да навикне, и дори нещо повече - да вникне в дълбочината и, да докосне преклонението и уважението към починалия, което представлява всеки един малък детайл от сложната и деликатна типично по японски церемония по неговото подготвяне.
Както може и да се очаква от страна на жителите на Далечния Изток, операторската и въобще цялата техническа работа по "Okuribito" е извършена изключително прецизно, като допълнително дава и интересен поглед към японската провинция, която струва ми се далеч по-рядко намира своето място във възгледите на западния човек. В същата степен това може да се каже и за актьорската игра, която в цялост е доста високо ниво.
Безспорно има моменти и събития на екрана, аспекти от поведението на героите, в които е малко трудно да се вникне и изглеждат доста чужди, но въпреки това на малко по-внимателния и заинтересован разбира се зрител тази драма определено има какво да предостави. И при това немалко. Поради което с удоволствие бих му я препоръчал.
0 гласа