Надали за някой би било изненада, ако кажем, че Тери Гилиъм отново е създал един странен, крайно ексцентричен, визуално богат и приказен филм. След като сме гледали "Барон Мюнхаузен" и "Братя Грим", няма как да не го очакваме - с тях режисьорът и сценарист доказа размаха на богатото си въображение и способността си да го представи по уникален, пълнокръвен начин на екран. Също така обаче едва ли би било нещо неочаквано да споменем, че всичко това по традиция води до трудни за възприемане ленти, с на места доста нелогичен сюжет. Нещо напълно валидно и за "Сделката на доктор Парнасъс".
Лентата ни разказва за странен доктор, на необичайна възраст, с още по-необикновени способности и магическо огледало, което запраща хората в странни, вълшебни светове. Както и за неговата шантава трупа, с която обикаля света. Естествено, Парнасъс е придобил всички тези способности от един добре познат източник – Сатаната, който при това си точи зъбите за нещо повече.
Всичко това се разгръща до абсурдни граници, гарнирано е с известна доза тънък, но изключително забавен хумор и брилянтна актьорска игра. Няма как да не се изненадаме от Лили Коул, която влиза в ролята на дъщерята на доктора – Валентина. В почти дебютен филм показва изключителни заложби, които, ако развие, може да се превърнат в изключителна актьорска игра в бъдеще. Към момента обаче остава на ниво добра, без да прекрачва в брилянтността - нещо което правят Кристофър Плъмър, Джони Деп, Джуд Лоу и Колин Фарел.
Първият успява да направи изключително пълнокръвен образ като доктор Парнасъс. Прави го с майсторство и класа, придавайки почти реалистично усещане на един абсурден персонаж. Нещо трудно, но когато се получи – изключително приятно за гледане. Деп, Лоу и Фарел пък буквално блестят, при това в кожата на персонаж, който като че ли остава сценарийно осакатен.
Последното е именно и проблемът на лентата. За близо два часа остават прекалено много въпросителни. Наистина, размахът на филма е доста голям и е нормално да останат някои дупки, но прекалено много неща остават необяснени и зрителя ги усеща като попретупани. Включително и общия герой на споменатите трима актьори, чието присъствие на различни места е малко или много алогично. Дори на фона на цялата приказност.
Въпреки тези слабости на ниво сценарий, обаче, лентата действително си заслужава гледането с богатата си визия, огромният капацитет на въображението на Тери Гилиъм, използвано почти докрай, и наистина приятния си хумор. Както и с онова специфично усещане за приказка, връщащо ни към детските дни, гарнирано тук и с мрачни моменти, за да ни напомнят, че не всичко е игра. Така че ни остава единствено да гледаме с удоволствие и да се надяваме на още от същото, при това в най-скоро време.
За фантастичното, за различното, за приказното, за живота. Неща, теми и светове, за които все по-малко се замисляме напоследък, сграбчени от проблемите и неизбежното материално. Филмите с въображение, което не потъва в дигиталните ефекти се появяват все по-рядко. Но от днес киноафишът ни предлага един - „Сделката на Д-р Парнасъс”, чийто автор е Тери Гилиам.
Няма как да не се върнем към създаденото досега от режисьора - филмите за Монти Пайтън, „Бразилия” (1985), „Приключенията на барон Мюнхаузен” (1988), „Кралят на рибарите” (1991), „12 маймуни” (1995), „Страх и омраза в Лас Вегас” (1998), „Братя Грим” (2005) и „Земя на приливите” (2005). Загледайте се във всички тях и ще видите общите им белези - чувство за хумор, приключенски замах, умствени проблеми на героите, въображаеми светове, неоптимистично бъдеще, приказки (които не е лошо да си припомняме и след като станем пълнолетни) и т.н. Дали по-наивни или по-агресивни, или по-отнесени, филмите на Тери Гилиам ни връщат към доброто и злото.
Така е и в „Сделката на Д-р Парнасъс”. Един фокусник сключва сделка с Дявола от алчност към живота. И тъй като няма вечни и идеални неща на този свят, той трябва да си плати за този избор. Лентата е шарена и цветна, с пищни декори и костюми, които те потапят в имагинариума на д-р Парнасъс. Заслугата със сигурност е на голям екип от професионалисти дизайнери и сценографи, които овеществяват и визуализират въображението на г-н Гилиам.
Без съмнение актьорският състав е запомнящ се начело с младата Лили Коул, чието кръгло лице ни отвежда на запад в една голяма страна, далеч от родната й Англия. 20-годишната девойка се справя отговорно с първата си главна роля. Кристофър Плъмър за пореден път е порядъчно автентичен (не само заради проблемите с алкохола в реалния живот) . Холивудските красавци са както винаги привлекателни и няма как да не си помислим, гледайки Хийт Леджър, че прекалено рано си отиде един млад актьор с много потенциал. „Сделката на Д-р Парнасъс” е свежо и шарено попълнение на големия екран у нас, подарете си го, защото изборът от добри филми не е голям.
Първата прожекция на последния филм с Хийт Леджър - "The Imaginarium of Doctor Parnassus" се състоя на 5 май в Лос Анджелис. Тя бе организирана специално за всички независими дистрибутори в САЩ, тъй като лентата все още не е намерила официален разпространител.
Любопитно е, че първоначално те не бяха предвидени за участие, но след трагичната смърт на австралийската звезда, режисьорът промени идеята за реализацията на проекта си и ги включи в актьорския състав.
Въпреки, че Леджър не успя да довърши лентата, той се появява чрез наложени компютърни изображения през цялото времетраене на филма.
Официалната премиера на "The Imaginarium of Doctor Parnassus" e предвидена в тазгодишното издание на фестивала в Кан.