Достойното за възхищение е това, че Камерън успява да вдъхне живот на компютърното съвършенство с цяла палитра от емоции, облечени в различни цветове и форми.
От вчера можем да сме сигурни в едно - Джеймс Камерън може да си позволи да създава по един филм на десет години.
Защото за всеки от тях явно ще се говори поне още толкова. Филмът се превръща в събитие, не заради рекламната кампания, от която ти е дошло до гуша. А защото завършеният продукт наистина е стойностен, мислен, завършен, богат, изпипан.
Такова е и новото бижу на Камерън – „Аватар”. Всъщност за пореден път режисьорът ни казва, че дори филмите му да са пищни и големи, той не държи това да се вижда в заглавията. Те са кратки и стегнати - повечето си екранни деца, той успява да озаглави с едва дума.
Затова пък какво построява зад последното, съставено от шест букви... Без значение дали ще измисля нов свят или ще възстановява до цвета на чиниите кораба „Титаник”, Камерън го прави с изключително внимание. На това съсредоточаване в детайла можем да се насладим за пореден път и в „Аватар”.
Не защото успява да направи поредният зрелищен дигитален филм. Безспорно за новите технологии, които използва може да се пише много. Но, достойното за възхищение е това, че успява да вдъхне живот на компютърното съвършенство с цяла палитра от емоции, облечени в различни цветове и форми.
В цялото визуално блаженство, което Джеймс Камерън ни предлага, можем да видим еволюцията на дигиталните ефекти.
Но отдавайки й се, той не забравя, че зад нея трябва да има смисъл. Не може да не си спомним олицетворението на извънземното прозрачно добро в „Бездната”, виждайки как малки бели пухчета кацат върху Джейк Съли, убедени в това, което носи в себе си, скрито зад болката.
Безспорно запомнящото се във филма не са Сигорни Уивър, Сам Уортингтън, битките, сценарият, машините, а светът на Пандора.
Уникално, в прекия смисъл на думата, е как Камерън успява да визуализира с такива подробности богато си въображение.
0 гласа
даже бих казал,ако неизлези друг подобен на него бих казал 22 век