Малко са младите актриси, които успяват да впечатлят още с първите си изяви на екрана. Още по-малко пък биха приели да се снимат в противоречиви и донякъде скандални филми, но именно с подобни филми изгря звездата на Елън Пейдж.
Още преди да навърши 20 години, тя изигра жертва на домашно насилие, жертва на педофилски мераци
И... БРЕМЕННА ТИЙНЕЙДЖЪРКА
Като самоуверената Джуно (в комедията „Джуно“), която не се притеснява, че е забременяла още преди да завърши училище, Елън превзе сърцата на критици и зрители и заслужено попадна в номинациите за „Оскар“.
„Джуно е различна от момичетата, които обикновено виждаме в тийнфилмите, но в същото време тя има много общо с връстниците ми от училище. Има много наистина интелигентни момичета, които не слушат и не се обличат като Бритни Спиърс и основната им цел не е да изчукат най-готиното момче в училище“ – коментира актрисата. Разбира се, героинята й е безкрайно интересна, но лекотата и чувството за хумор, които Елън демонстрира на екрана, подсказваха раждането на нова звезда. Последваха и
НЕИЗБЕЖНИТЕ СРАВНЕНИЯ С ДЖОДИ ФОСТЪР
и Сиси Спасек, които са любимите й актриси. Само дето Пейдж още не може да свикне с вниманието, с което всички я обграждат. „Хората на улицата наистина ме разпознават повече отпреди, но все си мисля, че и това ще отмине. Когато се прибера вкъщи, имам чувството, че всички очакват от мен да бъда различна, но аз съвсем не съм се променила“, твърди тя.
Родена и израснала в малкото канадско градче Нова Скотия, на 10 години Елън е избрана да участва в пилотен епизод на нов канадски сериал. Той обаче изненадващо се превръща в хит и родителите на бъдещата звезда започват да се чудят дали тя няма да развие артистичните си умения. „Родителите ми никога не са ме притискали да ставам актриса – казва Елън. – В началото гледах на това само като хоби. Едва когато навърших 15 години, усетих, че съм влюбена в актьорската професия.“ Тя е едва на 17, когато се снима във
ФИЛМА, КОЙТО ЩЕ ПРЕОБЪРНЕ ЖИВОТА Й
Героинята й в „Опасна невинност“ (Hard Candy) е тийнейджърка, която разпалва мераците на красив фотограф педофил. Вместо обаче да се превърне в поредната му жертва, момичето поставя насилника на мястото му. Тази размяна на ролите и потресаващо зрялото изпълнение на младата актриса превръщат филма в истинска сензация. Начинът, по който тя хладнокръвно измъчва своя палач, пък кара много мъже да я гледат с не особено дружелюбни погледи. „О, съжалявам, че се появи един филм, в който мъжът е малтретираният. Щастлива съм, че попаднах на толкова добър сценарий, според който героинята ми не е празноглава тийнейджърка, а е интелигентно момиче, изпълнено със страст...“, споделя със задоволство Пейдж.
Макар и със скандална слава, успехът на „Опасна невинност“ предизвиква интереса на Холивуд към талантливата канадка. Тя се снима в няколко американски филма, преди да бъде избрана за главната роля в „Джуно“. Елън скромно казва, че е свикнала да се снима в независими заглавия, които не са гледани от повече от 100 души, и изведнъж се появява филм, гледан от много повече зрители. Касовият успех на „Джуно“ и многото награди є дадоха възможност
ДА РЕАЛИЗИРА НЕЩА, В КОИТО ВЯРВА
Сред тях са екоинициативи, свързани със земеделието и глобалното затопляне. В момента 23-годишната актриса е сред най-ангажираните в Холивуд.
Дрю Баримор й повери главната роля в своя режисьорски дебют „Разбий ги!“, а Кристофър Нолан я кани в своя дългоочакван филм „Генезис“. В него Елън играе архитектката Ариадне (името съвсем не е случайно – Ариадна дава на Тезей прочутото си кълбо, с чиято помощ той намира изход от лабиринта на Минотавъра). Ариадне е важен член от екипа на Коб, защото именно тя има възможност да проектира сънищата на неговите жертви.
„Отново играя интелигентна млада жена, която знае какво иска – усмихва се Пейдж. – Ариадне попада в една нова за нея обстановка, но действа хладнокръвно, при това в една изцяло мъжка компания.“
След около месец ще разберем кои са новите претенденти за наградите „Оскар”. Ето някои любопитни факти около носителите на академичните награди, които са били отличени при първия им допир с големия екран. За последните 30 години дебютанти най-често са печелили „Оскар” в категорията за оригинален сценарий – четири пъти, като два от случаите са на церемониите през 2007-ма и 2008-ма. През 60-те Барбра Стрейзънд и Джули Андрюс получават наградата за главна женска роля за дебюта си в мюзикълите „Funny Girl” и „Мери Попинс”/ “Mary Poppins”. Тази седмица българските зрители ще могат да се уверят, че наградата на Диабло Коди за сценария на „Джуно” е напълно заслужена.
Ето и всичките 12 дебютанти, на които Академията е връчила награда „Оскар”
Дженифър Хъдзън награда за поддържаща женска роля „Мечтателки”/„Dreamgirls” 2006 Победителката в американския „Мюзик Айдъл” оглавява и класацията на „Билборд” с дебютния си албум.
Майкъл Арнд награда за оригинален сценарий „Мис Слънчице”/„Little Miss Sunshine” 2006 Преди да напише сценария, Арнд работи като личен асистент на Матю Бродерик. Режисьорите на „Мис Слънчице” Джонатан Дейтън и Валери Фарис също са дебютанти.
Сам Мендес награда за режисура „Американски прелести”/”American Beauty” 1999 След два телевизионни мюзикъла Сам Мендес дебютира на големия екран с „Американски прелести” и получава десетки награди за един от най-силните пробиви в историята на киното.
Ана Пакуин награда за поддържаща женска роля „Пианото”/”The Piano” 1993 Дебютът на Пакуин си остана и най-силната роля в кариерата й. Когато получава наградата Ана е само на 11 години, но това не я прави най-младата носителка на наградата. Тейтъм О’Нийл е едва на 10. ... още »
Най-незабравими за една жена са деветте месеца, преди да стане майка. Естествено, като най-истинско изкуство, киното не спира да ни ги представя по всевъзможни начини. Жените са крехки, раними, лесно избухват, често правят глупости или дори се поддават на решението да направят аборт в тези изнурителни месеци. Техните драматични или весели моменти (особено когато бременна е изгората на Шрек – принцеса Фиона) винаги привличат публика пред екрана.
Сега ни предстои да видим един дългоочакван филм с най-оригиналния сценарий за 2007 г., поне според членовете на Американската киноакадемия. “Джуно” се превърна в истинска сензация и показа, че една тийнбременност не е чак толкова плашеща. Докато се забавлявате в компанията на бременната Елън Пейдж, ето още десет филма, чийто главни герои са в подобно положение.
“Близо до живота” /”Brink to Life” 1958 Едва ли филмите на друг режисьор се отличават с толкова топлота и съпричастност към нежния пол, както тези на Ингмар Бергман. В “Близо до живота” три от любимите му актриси са в ролите на бъдещи майки, които обсъждат помежду си дали си заслужава да запазят децата си. Ева Далбек, Ингрид Тулин и Биби Андерсон изграждат невероятни образи и заедно с Барбро Хиорт аф Орнас в ролята на загрижена медицинска сестра са отличени с награда за женска роля на фестивала в Кан през 1958 г.
“Бебето на Розмари” /”Rosemary’s baby” 1968 Ужасна бременност изживява Мия Фароу в този шедьовър на Роман Полански. Нейната Розмари е бременна, но май бащата не е собствения й съпруг, а самият Дявол. Филмът накратко проследява несигурността на една жена в деветте месеца до раждането, но с доста демоничен тон. А с Дявола шега на бива. Разбира го самият Полански, който няколко месеца след края на снимките изживява истинска трагедия, след като бременната му съпруга Шарън Тейн е убита от Чарли Мейсън. ... още »
„Джуно” е силен филм не само защото има „Оскар” за най-добър сценарий, нито пък защото сценаристката му е бивша стриптизьорка. „Джуно” е добър филм, защото всеки един от компонентите в него е на своето място. От историята през актьорите до музикалното оформление творбата на Джейсън Рейтман е въздействаща, кристално ясна и честна, без да е дидактична.” Сега, Неда Ковачева
“Смешен, трагичен, но непременно увлекателен - това е "Джуно". Филм, разчитащ на виртуозния сценарий, за който получи и "Оскар" тази година.” Стандарт, Георги П. Димитров
Гледайте „Джуно”, за да се убедите, че всичките номинации и награди са заслужени, а режисьорът Джейсън Райтман сигурно ще го срещаме все по-често.” Експрес
Защо винаги трябва да сме черногледи, отрицателно настроени, мърморещи и намръщени. В малко случаи проблемът е толкова голям, че да не можем да намерим решение за него. Констатирането на “страшното” и безкрайното вайкане едва ли ще ви накарат да се почувствате по-добре. Ако имате повече вяра в положителното разрешение и нормалното отношение на околните цветовете са по-светли от сиво-черната гама.
Ако не вярвате в тези мои размишления и сте склонни към задълбаване в неприятните неща, които ви се случват - гледайте “Джуно”. Уверявам ви, че след като видите премиерата на Тандем Филмс ще разберете, че въобще не е толкова страшно едно момиче да забременее на 16 години.