Робин Худ – безстрашният разбойник, който живее в Шеруудската гора заедно с другарите си и ограбва богатите, за да помага на бедните.
Каквито и капани да му залагат шерифът на Нотингам, епископът на Херефорд или злият Гай от Гизбърн, той трябва да оцелее, осланяйки се на верните си другари и използвайки не само точните си стрели, но и острия си ум...
Хауърд Пайл е първият писател, който пише роман с главен герой Робин Худ и създава литературния му образ, който след това е пренесен и в киното. На книгата му (като герои и сюжет) се опират всички следващи писатели и кинематографисти, за да разкажат историята на героя, чието име се е превърнало в нарицателно за всеки борец срещу алчността и несправедливостта, защитаващ бедните и слабите. Всъщност на Пайл дължим образа на Робин Худ такъв, какъвто го знаем днес.
Изключително свеж, забавен, с чувство за хумор и нерядко трогващ, неслучайно романът и днес продължава да бъде издаван многократно в цял свят и да бъде приеман с неугасващ интерес от съвременните читатели от всички възрасти.
Епохата на Робин Худ най-вероятно е XII-XIII век, когато норманските завоеватели са завладели Англия и тероризират местното англосаксонско население. Но някои отказват да се подчинят и им се противопоставят с оръжие в ръка, използвайки интелекта и бойните си умения. Поглед отвъд легендата е най-новата и мащабна кинопродукция за героя - филмът на Ридли Скот „Робин Худ” с носителя на „Оскар” Ръсел Кроу.
Робин Худ - историята и легендата, в литературата и на екрана
Едва ли има човек, който да не е чувал за Робин Худ – безстрашният разбойник, който живее в Шеруудската гора заедно с другарите си и краде от богатите, за да помогне на бедните. Митът за Робин Худ е проникнал толкова дълбоко в масовата култура и общественото съзнание, че днес наричаме Робин Худ всеки борец за справедливост или защитник на бедните и онеправданите, както и всеки човек, който нарушава закона, движен от алтруистични мотиви.
Книгата на Хауърд Пайл „Робин Худ”, публикувана за първи път през 1883 г., поставя началото на митологията за Робин Худ. Докато в оригиналните балади и легенди (събрани и публикувани още през 1485 г.) Робин Худ е самозван крадец и хитър измамник, който служи единствено на собствените си интереси, в своя роман Пайл го превръща в герой, защитник на бедните и слабите, борец срещу алчността, несправедливостта и потисничеството. Всъщност на Пайл дължим образа на Робин Худ такъв, какъвто го знаем днес.
Всички следващи писатели и кинематографисти, интерпретирали темата за Робин Худ, неминуемо се опират на сюжета, на стила и творческата визия на Хауърд Пайл, както и на неговите класически илюстрации.
Романът на Пайл е изключително важен и поради една друга причина – книгата се превръща в истински бестселър и популяризира мита за Робин Худ далеч отвъд границите на Англия – в САЩ, а после и в Европа и в останалия свят.
Преди книгата на Пайл историите за разбойника са познати предимно в Англия, но след феноменалния й успех отвъд океана Робин Худ се превръща в световноизвестен литературен герой, а с развитието на киното – и в един от най-популярните и обичани филмови персонажи. Като се започне с първата екранизация по книгата на Пайл, направена още в ерата на нямото кино (през 1922 г., с Дъглас Феърбанкс в ролята на Робин Худ), мине се през блестящото изпълнение на Ерол Флин през 30-те години на миналия век и блокбъстъра с Кевин Костнър от 1991 г. и се стигне до най-новата и най-мащабна кинопродукция от 2010 г. на режисьора Ридли Скот с Ръсел Кроу в главната роля, филмите за Робин Худ (да не пропускаме многобройните анимационни и телевизионни сериали) винаги са предизвиквали голям интерес и са се радвали на огромна популярност както сред зрителите, така и сред критиците.
Историците продължават да спорят дали Робин Худ наистина е съществувал. Вариации на името „Робин Худ” откриваме в исторически документи от тринадесети век („Робинхуд”, „Робхуд”, „Хобхуд” и „Рабънход”), предимно съдебни регистри, в които името се използва като нарицателно за „разбойник”. Първият случай, в който престъпник е наречен „Робин Худ” само заради това, че е беглец от закона, датира още от 1262 г., за да се стигне до 1605 г., когато прословутият Гай Фокс и неговите съучастници били наречени „Робин-Худовци”.
Изглежда още през тринадесети век Робин Худ е бил архетипният беглец от закона. Това може би означава, че легендата за героя е била популярна още тогава, но съществува и друга възможност – името да е предшествало легендата или с други думи разбойникът да е получил името „Робин Худ” след като се е прочул с делата си из цяла Англия.
Не бива да се пренебрегва и фактът, че през Средновековието имената „Робин” и „Худ” са били доста често срещани, като „Робин” е било вариация на името „Робърт”. Съществува и друга интересна хипотеза. Ако „Робин” се преведе буквално от английски, думата означава „крадец” или „крадлив”. В същото време много лингвисти са на мнение, че „Худ” е еволюирало от „Ууд”. Или с други думи „Робин Худ” означава „Крадецът от гората”. Възможно е през
Средновековието да са наричали „Робин Худ” всеки крадец или разбойник, който се крие в гората, за да се спаси от бесилото. Някои историци са на мнение, че легендата за Робин Худ е била вдъхновена от балади и истории, разказвани за прочути разбойници като Херевард, Юстъс Монаха и Уилям Уолъс, за които знаем, че са съществували. Например баладата „Робин Худ и грънчарят” има много сходства с една балада за Херевард, която е по-стара, следователно може да приемем, че тя е вдъхновила баладата за Робин Худ.
По същия начин баладата „Адам Бел” е доста подобна на най-ранната достигнала до нас балада за Робин Худ – „Робин Худ и монахът”. Най-ранните исторически данни за Робин Худ в изкуството откриваме в поемата „Орачът Пайърс” от края на четиринадесети век. Първият известен стих за Робин Худ е от началото на петнадесети век, а най-ранните балади, в които се разказва за разбойника и неговите приключения, са от края на петнадесети век. Самият Уилям Шекспир споменава Робин Худ в една от ранните си пиеси, комедията от 1594 г. „Двамата веронци”. Митът за Робин Худ допълнително е бил популяризиран чрез игри, които са били част от традиционните първомайски фестивали в средновековна Англия.
Счита се, че персонажи като любимата на Робин лейди Мариън и отец Тък са вмъкнати в легендата именно в резултат на игрите „Робин Худ”, които стават особено популярни в края на петнадесети и през шестнадесети век. Историците посочват, че първата игра „Робин Худ” е била проведена на първомайското тържество в Екситър през 1426 г.
Името Робин Худ за първи път е използвано за описание на реално съществувала личност в „Orygynale Chronicle” на Андрю Уинтън от 1420 г. Друг важен исторически източник е хрониката „Polychronicon”, написана от неизвестен монах на латински през втората половина на петнадесети век. В нея монахът пише: „Разбойник на име Робин Худ и неговите съучастници тормозят Шерууд и други мирни области на Англия с непрестанните си обири.”
Според историците, ако Робин Худ е съществувал, то най-вероятно е живял през дванадесети или тринадесети век. Някои го свързват с управлението на крал Ричард I Лъвското сърце (1157-1199). През единадесети век норманските завоеватели, водени от Вилхелм I, подчиняват Англия и повече от сто години страната е управлявана от крале от Норманската и Анжуйската династии, които не говорят английски. Първият „свой” крал е именно Ричард Лъвското сърце. По време на норманското владичество англосаксонското население е тероризирано от завоевателите и по-дръзките англичани се опитват да им се противопоставят с оръжие в ръка, дори ако им се налага да напуснат домовете си и да се крият в горите. Там живеят от разбойничество и лов, който също е третиран като криминално деяние, наказвано най-жестоко. Може би това лежи в основата на легендата за Робин Худ – той е народен герой, защитник на бедните и поробени англосаксонци и враг номер едно на управляващата норманска аристокрация.
Робин Худ се появява като герой в романа на Уолтър Скот „Айвънхоу” (1819), действието на който се развива през дванадесети век.
С романа си Хауърд Пайл постига нещо едновременно изключително трудно и невероятно важно. Съчетавайки огромно многообразие от източници, както художествени, така и исторически (балади, митове, песни, разкази, стихове, исторически факти и дори сериозни научни хипотези), Пайл успява да създаде един класически приключенски роман, разказващ завършена, хомогенна история, както и да развие, облагороди и усъвършенства уникалния литературен образ на Робин Худ.
В превод на български досега неколкократно са излизали няколко по-късни книги за Робин Худ. Преди близо две десетилетия е публикувана адаптация на романа на Хауърд Пайл, съкратена и преразказана за деца. Настоящото издание е първият превод на български, направен от оригиналния текст.
ЗА АВТОРА
Хауърд Пайл е роден на 5 март 1853 г. в Уилмингтън, САЩ. Той е писател, преподавател и художник илюстратор, който през 1900 г. основава своя собствена художествена академия. Някои от най-известните му възпитаници са Н. К. Уайът, Елинор Абът, Олив Ръш и Джеси Уилкокс Смит. Кариерата му на илюстратор на исторически и приключенски романи е блестяща, като Винсент ван Гог пише в едно писмо до брат си Тео: „Илюстрациите на Пайл винаги ме карат да онемея от възхищение.” През 1883 г. Пайл публикува своя шедьовър, класическия приключенски роман „Робин Худ” (с оригинално заглавие „Веселите приключения на Робин Худ”, което за изданието на „Персей” бе съкратено просто на „Робин Худ”, още повече че към края си произведението става доста тъжно). Книгата бързо се превръща в международен бестселър и до днес продължава да бъде най-четената и обичана книга за Робин Худ. Пайл е автор и на четири книги за крал Артур, един оригинален роман („Ото и сребърната ръка” ) и два сборника с разкази („Необикновеният часовник” и „Сол и пипер”). Умира от бъбречно заболяване във Флоренция през 1911 г. Благородният разбойник по големия литературен път
1485 г. – за пръв път са събрани легенди и балади за Робин Худ. 1594 г. – Шекспир споменава героя в пиесата си „Двамата веронци”. 1819 г. – Робин Худ се появява сред персонажите в романа „Айвънхоу” на Уолтър Скот 1883 г. – Хауърд Пайл събира и прави литературна обработка на класическите балади за героя. Така създава романа „Робин Худ”, който и до днес се счита за основното англоезично произведение за прочутия разбойник, на което се опират практически всички по-нататъшни автори. 1912 г. – Хенри Гилбърт пише своя интерпретация на „Робин Худ”, облягайки се на Пайл. 1956 г. – популяризаторът на старинни легенди Роджър Ланселот Грийн пише модернизирана версия на историята, разказана от Пайл. Въвежда образа на лейди Мериън. В края на ХХ век и началото на ХХI век: Дженифър Робърсън пише романтична дилогия за любовта на сър Робърт Локсли и лейди Мериън: "Lady of the Forest" (1992) и "Lady of Sherwood" (1999). Набъбва броят на историко-приключенските, любовните и детските романи за Робин Худ. Тереза Томлинсън в трилогията "The Forestwife" прави феминистка трактовка и акцентира на образа на лейди Мериън, без благотворното влияние на която Робин би си останал бандит. Нанси Спрингър в детския цикъл "Роуен Худ" разказва за младата дъщеря на разбойника.
Много автори на фентъзи правят Робин Худ свой герой: Клейтън Еймъри в "Tales of Robin Hood" (1988) показва историята за Робин през очите на зверове и разни вълшебни същества, населяващи Шерууд.
Саймън Грийн пише роман по сценария на филма „Робин Худ, принцът на крадците”.
Майкъл Кеднъм във "Forbidden Forest" (2002) прави главен герой Малък Джон, а в "In a Dark Wood" (1997) показва събитията през гледната точка на Джефри, шерифът на Нотингам.
Гари Блекууд в "The Lion and the Unicorn" разказва за Алан-о-Дейл, бардът на Робин Худ.
Героят на екрана
Робин Худ се появява на екрана в над 50 филма. Първият е ням филм от 1908 г., режисиран от Пърси Стоу. Най-забележителните кинопревъплъщения на героя са: 1922: в главната роля е Дъглас Феърбанкс 1938: Ерол Флин прави прочутата си роля на Робин Худ 1970 : Джулиано Джема като Робин Худ 1973: Робин Худ и лейди Мериън са представени като лисици в анимационната версия на Уолт Дисни 1975: руска версия с песни на Владимир Висоцки 1976: „Робин и Мериън” – с Шон Конъри и Одри Хепбърн 1991: „Робин Худ – принцът на крадците” с Кевин Костнър и песен хит „Всичко, което правя, го правя за теб” на Брайън Адамс 2010: „Робин Худ” на Ридли Скот с Ръсел Кроу
Хауърд Пайл е роден на 5 март 1853 г. в Уилмингтън, САЩ. Той е писател, преподавател и художник илюстратор, който през 1900 г. основава своя собствена художествена академия. Някои от най-известните му възпитаници са Н. К. Уайът, Елинор Абът, Олив Ръш и Джеси Уилкокс Смит. Кариерата му на илюстратор на исторически и приключенски романи е блестяща, като Винсент ван Гог пише в едно писмо до брат си Тео: „Илюстрациите на Пайл винаги ме карат да онемея от възхищение.” През 1883 г. Пайл публикува своя шедьовър, класическия приключенски роман „Робин Худ” (с оригинално заглавие „Веселите приключения на Робин Худ”, което за изданието на „Персей” бе съкратено просто на „Робин Худ”, още повече че към края си произведението става доста тъжно). Книгата бързо се превръща в международен бестселър и до днес продължава да бъде най-четената и обичана книга за Робин Худ. Пайл е автор и на четири книги за крал Артур, един оригинален роман („Ото и сребърната ръка” ) и два сборника с разкази („Необикновеният часовник” и „Сол и пипер”). Умира от бъбречно заболяване във Флоренция през 1911 г. 
0 гласа