Венсан Касел е от хората, който притежават онзи необясним и очарователен чар, който пленява всеки. Прибавен към огромния му талант, този магнетизъм го превръща в символ на едно цяло поколение.
Мачо, с твърд поглед и изглеждащ постоянно готов за бой, Касел въплъщава суровата мъжественост на актьорите икони във френското кино като Жан-Пол Белмондо и служи като убедителна изява на задълбочаващия се процес на културни напражения във Франция в края на 20-ти век.
Доказателство за таланта на Касел е, че неговите екранни персонажи никога не приличат на карикатури и благодарение на чара и разностранността си е в състояние да работи във филми, вариращи от сериозни градски драми до леки романтични комедии.
Роден и израснал в Париж, съдбата първоначално го насочва към едно подобно, но и едновременно с това различно поприще от това на актьорството.
На седемнадесет години постъпва в цирково училище и следващите няколко години в общи линии се стреми да избягва актьорските изяви, защото и двамата му родители (майка му е журналист) не искат да навлиза в киното. В крайна сметка киното грабва Касел през 1991 г., когато той получава малка роля във филма на Фелипе де Брока "Les Cles du Paradis" (Ключовете към рая).
Две години по-късно се наслаждава на първата си съвместна работа с Матийо Касовиц в "Metisse", романтична комедия, в която Касел е в ролята на евреин боксьор .Няколко години по-късно двамата отново се събират за филма в "La Haine", който получава изненадващ международен успех. Касовиц печели награда за най-добър режисьор в Кан и няколко френски награди Сезар, а Касел е удостоен с номинации за най-добър актьор и най-обещаващ млад актьор.
Актьорът започва да се появява и в англоезични филми, като продукцията на Мърчант-Айвъри "Джеферсън в Париж" (1995) и в главните роли в поредица френски филми като "Апартаментът" (1996), където играе заедно с Моника Белучи.
Двамата отново играят заедно и в "Come Mi Vuoi" (1996), а в края на 90-те сключват брак. Бързо се превръщат в една от най- горещите и сензационни двойки, но и двамата не обичат да говорят публично за връзката си.
"Не ми харесва, когато някой се опитва да ме провокира с въпроси около личния ми живот. Отношенията между мен и жена ми са сериозна тема и не бих искал да ги коментирам. Човекът, с когото живееш, трябва да бъде абсолютно сигурен. Не можеш да се ожениш за първата срещната. Бракът е нещо съдбовно. Направо е драматично постоянно да споделяш живота си с някого. В смисъл, че в определени моменти между вас може да възникне напрежение.
Моята майка е корсиканка и аз нося част от нейния характер. Избухвам лесно. Ревнив съм. Свободата между двама души е акт на тяхното взаимно уважение. Държа на нея и нито за миг не бих се отказал да я имам".
Венсан Касел е доволен от кариерата си, тъй като здраво е стъпил на земята. Между последните си филмови проекти като "Бандата на Оушън 3" (2007), "Eastern Promises" (2008) и "Adrift" (2009), постоянно пътува до Бразилия, защото обожава да живее там. И да открива млади таланти. Продуцира филми на 20-годишни момчета, правещи авангардно кино.
Поредното признание за френския актьор дойде в началото на тази година, когато получи "Сезар" за най-добра мъжка роля във филма "Месрин", създаден по истински случай - историята на гангстера Жак Месрин, който е скандално известен във Франция през 70-те години на миналия век.
Мачо, с твърд поглед и изглеждащ постоянно готов за бой, Касел въплъщава суровата мъжественост на актьорите икони във френското кино като 
Две години по-късно се наслаждава на първата си съвместна работа с Матийо Касовиц в "Metisse", романтична комедия, в която Касел е в ролята на евреин боксьор .Няколко години по-късно двамата отново се събират за филма в "La Haine", който получава изненадващ международен успех. Касовиц печели награда за най-добър режисьор в Кан и няколко френски награди Сезар, а Касел е удостоен с номинации за най-добър актьор и най-обещаващ млад актьор.
Двамата отново играят заедно и в "Come Mi Vuoi" (1996), а в края на 90-те сключват брак. Бързо се превръщат в една от най- горещите и сензационни двойки, но и двамата не обичат да говорят публично за връзката си.
Моята майка е корсиканка и аз нося част от нейния характер. Избухвам лесно. Ревнив съм. Свободата между двама души е акт на тяхното взаимно уважение. Държа на нея и нито за миг не бих се отказал да я имам".
