Всеки неконвенционален прочит на класиците скандализира и разединява публиката, затова фенове (начинаещи и напреднали) и критици тръпнат всеки път при появата на нов филм на Баз Лурман. Някои радостно потъркват ръце, докато други предварително се заемат да отричат неговото право на отприщен визуален делириум. Човекът, който през 1996 година пренесе шекспировите Ромео и Жулиета във Верона Бийч и сложи едрокалибрени револвери в татуираните ръце на основните персонажи, приличащи на гангстери от квартален мащаб, разгневи трайно доста зрители и доста консервативно настроени театрали. Клиповият подход на Лурман изкристализира с погледа му към парижката бохема вМулен Руж (2001). Последва конвенционалната мелодрама Австралия (2008), която мнозина изтълкуваха като известно укротяване на авангардисткия му уклон. Този път, режисьорът от автралийски произход представя прочита си на най-популярния текст на Фр. Скот Фицджералд, считан за перлата на американската литература.
Трудно е да се каже, че Лурман не остава верен на духа на американския писател. Трагичната любовната история от бурните 20 години е налице, безупречната работа по костюми и декори е факт, който очевидно отново ще го нареди на опашката за престижни награди.
Трудно е да се каже, че Лурман представя нов филм. Приемам неговия прочит на романа на американския писател като продължение на Мулен Руж от другата страна на океана. За около 2 часа и половина, на екрана дефилират пайети, бутилки шампанско Moët & Chandon, костюми и ретро автомобили в един бароков клип на музикалния канал MTV, намерил убежище в киносалона. Безспорно е, че триизмерното изображение превръща всеки купон във внушителен спектакъл. Не без известен нарцисизъм Лурман атакува зрителя с водопад от цветове, гледни точки и монтаж, който го вцепенява и приковава към креслото. Продукцията струва около 127 милиона долара и това става ясно от всеки кадър. Фойерверки, шапки канотие, къси дамски фризури, дълги цигарета, се редуват на екрана като серия плакати, отдаващи носталгична почит към стила ар деко. Около 90 години разделят музиката на Джей Зи и Кени Уест от историята, която се развива през 1922. Резултатът е приемливо и находчиво динамизиране на визуалната феерия от екрана.
Шарените картинки на Лурман, се доближават често до изображението, което може да се съзерцава през детски калейдоскоп и навяват размисъл за отколешните взаимоотношения на киноизкуството с цирковия спектакъл. Тези, които следят развитието и тенденциите на индийското кино, ще открият много допирни точки с тазгодишната (четвърта във филмовата история) версия на Великият Гетсби. За да подсили тази естетическа позиция, авторът включва в актьорския състав иконата на Боливуд импозантния и каризматичен Амитаб Бачан. Лично аз смятам, че филмът е изтощително и дразнещо дълъг, но неговата продължителност съвпада поразително с традиционното и регламентирано времетраене на средностатистическата боливудска музикална мелодрама.
Романът и сценарият предлагат една сравнително опростена история, която дължи своя успех на дълбочината на образите, на описанията и на философските разсъждения за човешката същност. Леонардо ди Каприо, в ролята на загадъчния и приказно богат Джей Гетсби не търси актьорска конфронтация с другия велик – Робърт Редфорд от екранизацията на Джак Клейтън (1974). Човекът, който отсъства от празненствата, който организира, е превъплътен с финес и зрялост, доказателство за опита и школата, през която хлапакът от Титаник е преминал. Влюбен до полуда, забогатял по неясен начин, той е обсебен от идеята да завоюва отново голямата си любов – Дейзи- тази, която не го е дочакала докато той е бил на фронта.
Подобно на романа, филмът задава въпроси за взаимовръзката между щастието, любовта, богатството и властта. Великият Гетсби би раздухал и разсъждения за проблематиката на литературната адаптация и за това, че киното е индустрия на забавлението, в търсене на публика, която е привикнала с ежедневната употреба на Интернет, Фейсбук и Youtube.
Всеки неконвенционален прочит на класиците скандализира и разединява публиката, затова фенове (начинаещи и напреднали) и критици тръпнат всеки път при появата на нов филм на 
