Един от основните претенденти за наградите на Академията тази година „Непреклонните“ е по кината у нас от тази седмица. Въпреки десетте си номинации, уестърнът на братята Коен не е сред фаворитите в основните категории. Може би, защото само преди 3 години Коен вече взеха няколко статуетки за „Няма място за старите кучета“.
Същото е положението и с Джеф Бриджис, който пък спечели отличието за главна роля миналата година за участието си в „Лудо сърце“. Остава малката Хейли Стейнфелд, която обаче има насреща отличената със „Златен глобус“ Мелиса Лео и носителката на БАФТА Хелена Бонъм Картър, и май ще трябва да почака по-слаби конкурентки, за да се докосне до статуетката. Филмът обаче е повод да си припомним някои от класическите уестърн заглавия, които са ни радвали през годините.
През далечната 1948-ма Джон Хюстън печели две статуетки „Оскар“ за своя класически уестърн образец – една за режисура и една за сценарий. В главната роля е легендарният Хъмфри Богарт.
Бащата на режисьора Уолтър Хюстън изпълнява една от поддържащите роли във филма, за което също е отличен с „Оскар“. За първи път по време на церемонията за връчването на наградите на Академията баща и син получават „Оскари“.
Кевин Костнър така и не е получавал „Оскар“ за актьорските си постижения, но за сметка на това Академията щедро го възнагради през 1991-ва, когато режисьорският му дебют спечели цели 7 статуетки.
Всъщност преди това само веднъж уестърн печели наградата за най-добър филм – през 1931г. – „Симарон“. Бюджетът на филма е 19 милиона долара, а приходите от прожекциите достигат над 184 милиона.
Със своите 181 минути, филмът е един от малкото тричасови епоси отличени с „Оскар“, отстъпвайки на 200 минутния „Кръстникът ІІ“ и 195 минутния „Списъкът на Шиндлер“.
Само две години след „Танцуващият с вълци“ отново уестърн печели статуетката за най-добър филм – „Непростимо“ на Клинт Истууд.
И Истууд както Костнър никога не е получавал отличието за актьорските си способности, но за сметка на това два пъти е обявяван за най-добър режисьор /през 2005г. печели за „Момиче за милиони“/. Сред отличените е и Джийн Хекмън, който получава „Оскар“ за поддържаща роля.
Един от редките случаи, в които американският римейк не отстъпва на оригинала, в случая „Седемте самураи“ на Акира Курисава.
Легендарният композитор Елмър Бърнстейн пише музиката за филма, която и до днес си остава една от емблематичните филмови мелодии, но не успява да спечели „Оскар“, въпреки че е сред номинираните.
Статуетката попада при друг класик – Ърнест Голд за „Екзодус“ на Ото Преминджър. Една от първите появи на голям екран за Джеймс Кобърн, в компанията на звезди като Стив Макуин, Чарлз Бронсън и Юл Бринър. Сред актьорския състав е и Ели Уолъх, който наскоро отпразнува 95.
В ролята на Бъч – Пол Нюман, в ролята на Сънданс Кид – Робърт Редфорд. Годината е 1969-та, а двамата са сред най-желаните актьори в Холивуд. Въпреки че са безупречен тандем, нито един от двамата не попада сред номинираните от Академията.
Все пак филмът печели 4 статуетки, сред които за адаптиран сценарий и операторско майсторство /легендата Конрад Хол/. Режисьорът Джордж Рой Хил този път се разминава с „Оскара“, но четири години по-късно отново с помощта на Нюман и Редфорд, „Ужилването“ прави фурор на церемонията през 1974-та и печели цели 7 статуетки.
Филмът е толкова култов, че човек не може да проумее как така не е спечелил нито една престижна награда. И не само, че не е печелил, дори не е бил номиниран.
Снимачният процес е доста труден, защото Серджо Леоне не говори английски, когато се налага да обяснява нещо на актьорите го прави на френски.
Енио Мориконе композира невероятната музика към филма. Година по-рано двамта с Леоне отново са работили заедно по друг култов уестърн – „За няколко долара повече“, а две години по-късно, през 1968-ма, Мориконе пише музиката и за „Имало едно време на Запад“. Попитайте Тарантино кой е най-добрият филм на всички времена, отговорът ще е „Добрият, Лошият и Злият“.
Този път имаме убийствен списък с имена: Серджо Леоне /режисьор и сценарист/, Бернардо Бертолучи /сценарист/, Дарио Ардженто /сценарист/, Хенри Фонда /актьор/, Клаудия Кардинале /актриса/, Джейсън Робардс /актьор/, Чарлз Бронсън /актьор/ и Енио Мориконе /композитор/.
Обърнете внимание на финалните надписи, които продължават повече от 10 минути. Само след броени дни ще имате възможността да се срещнете с една от легендите в каста – Клаудия Кардинале!
Големият пробив в Холивуд за Сам Пекинпа, който преди това се подвизава предимно в телевизията и има саме един филм за голям екран – „Майор Дънди“.
Лентата е номинирана за „Оскар“ в категориите „най-добър адаптиран сценарий“ и „най-добра музика“ /музиката е един от основните елементи в уестърн продукциите и това не остава незабелязяно от Академията/. През 1995-та филмът има повторна премиера по кината в Щатите, като версията е с 11 минути по-дълга от оригиналната.
Четири „Оскара“ за шедьовъра на Фрид Цинеман. Традиционните статуетки в музикалните категории, но и първи „Оскар“ за Гари Купър, който не присъства на церемонията и наградата е взета от Джон Уейн. Филмът е и сред претендентите за най-добър филм, както и за най-добър режисьор.
За първи път под светлината на прожекторите попада бляскавата Грейс Кели, която продуцентът Стенли Креймър забелязва след театрално представление на Бродуей. Дебют за Лий Ван Клиф, който по-късно ще се превърне в една от емблемите на жанра.
Една от успешните уестърн продукции през последните години. Едва втори филм за новозеландеца Андрю Доминик.
Получи две номинации за „Оскар“ – за поддържаща мъжка роля на Кейси Афлек и за операторско майсторство. Брад Пит пък беше отличен с купа „Волпи“ за най-добър актьор на филмовия фестивал във Венеция. С бюджет от над 30 милиона долара, филмът е финансов провал за продуцентите с едва 4 милиона приходи. Музиката отново е на космическо ниво – този път Ник Кейв.
