Един холивудски продуцент наскоро призова критиците да не изготвят тази година списъци с най-лошите филми, но общо взето никой не се съгласи с него. Верните зрители на киното със сигурност трябва да възхваляват най-доброто от това изкуство, но в същото време припомняйки си примерите за несполучливи продукции, чрез които, в идеалния случай, творците могат да се научат от грешките си. А тази година определено бяха допуснати някои грешки.
Може ли да се създават в Холивуд качествени сценарии, които да отиват да силните женски образи, с които са пълни? Това трио от екшън филми сякаш даде оръжие в ръцете на някои от най-талантливите ни актриси, но после някои забрави да им предостави неща като - запомнящ се характер, сюжетна мотивация или просто логика в повествованието.
След като преди години пусна по кината последния голям анимационен филм за „Мечо Пух“ в уикенда, в който излезе един от филмите за Хари Потър, Дисни добави още едно неуважение към образа, като изработи този мрачен и досаден поглед към възрастния Кристофър (Юън Макгрегър), намиращ се в криза на средната възраст. Ние не се нуждаем на всяка цена от пълен със специални ефекти Пух, но и със сигурност не ни трябва обрат, като този че Кристофър изостави живите, съзнателни същества, а не само плюшените животни, в гората, когато отиде в училище…
Зрителите заслужават лъскави фантазии, свързани с лукс и безкрайно богатство, както и романтичен и разбиващ сетивата, но реалистичен секс. Този първичен, реакционен франчайз винаги се проваля в опитите си да ни достави второто. И ако искаме „порно богатство“ да завладее нашите романтични фантазии, " Crazy Rich Asians " доста по-добре ще запълни тази празнина.
Не сме ядосани на режисьора Лука Гуаданино, но сме доста разочарован от факта, че последните му три много впечатляващи филма бяха последвани от този сякаш напълно заблуден, нефокусиран, грозен и скучен римейк на класически филм на ужасите.
Да бъдеш вторият най-лош филм за „Лешникотрошачката“ за всички времена (след „Лешникотрошачката 3D“ от 2010 г., разбира се) не спасява тази претоварена бъркотия от мястото ѝ в тази класация и през 2018-та. Нужни са били цели двама нелоши режисьора, за да изработят филм, който се движи хаотично от сцена в сцена, понякога дори губейки логика. Всичко, което трябваше да направят авторите, беше ни оставят да наблюдаваме танца на Мисти Копланд за два часа…
Ако искахме да се гмурнем в носталгията на поп-културата, без да имаме никаква основна идея или конкретно намерение, може би е по-добре да си направим маратон с някои от носталгичните музикални предавания по VH1, вместо да гледаме този провал на Спилбърг.
Това е тазгодишният филм, от серията - пълнен с фалшива дълбочина и лицемерно послание за взаимосвързаността на живота и устойчивостта на човешкия дух. Един зрител споделя, че би подредил всяко копие от филма едно до друго и би ги премазал с автобуса, с който е затрита героинята в началото.
Биографичният филм с Джон Траволта за легендарния гангстер очевидно е създаден без много мисъл, до такава степен, че се превърна в боксова круша за изразяване на раздразнение -най-вече за филмовите критици, които си направиха труда да го гледат. Все пак филмът не е грамадна катастрофа, но прави толкова много грешни обрати, че , в крайна сметка, образува перфектен кръг на разочарование.
С другия си филм – „Можете ли да ми простите?“ и с тази, пълна с безсмислие, мъпети и мръсни приказки за телесни течности комедия, пуснати по екраните в една и съща година, Мелиса Маккрати може да се превърне в една от малкото актриси номинирани едновременно за Оскар и за Златна малинка…
Става дума за лоши момчета, които използват атмосферните условия, за да ограбят куп пари, и един добър човек, който също използва времето, за да се бори с лошите момчета. И въпреки това кратко описание, филмът е още по-безсмислен, отколкото звучи. Може би има доста по-неакуратни научно и логически непоследователни филми, излезли по кината тази година, но този сякаш е най-тъп.
