Категорично и безапелационно най-добрият филм по видео игра, създаван някога. Легендарният сървайвъл хорър е пренесен на екран със стил и огромно уважение към изходния материал, който минава за една от най-страховитите и атмосферични игри в историята на гейминга изобщо.
Забелязахме французина Кристоф Ган още покрай може би най-адекватното пренасяне на аниме стилистиката в игрален филм с „Братството на вълците”, но именно „Тихият хълм” е шедьовърът в кратката му кариера, който ще допадне на хорър почитателите. Феновете на играта пък би следвало да пищят от кеф, като фенки на „Здрач”, забелязали Робърт Патисън в кварталната бакалия.
"Заразно зло" е най-успешната игрална поредица, пренесена на голям екран (в момента се снима четвърта серия) и въпреки че няма достатъчно допирни точки с култовите игри, без съмнение се радва на достатъчна популярност.
Първата серия, както често се случва, е най-добрата. Тя предлага приличен екшън, нелоша атмосфера и доста силен и изтъкан от чувство за обреченост финал. Освен това Мила Йовович има няколко голи сцени, което винаги е добре. Друг е въпросът, че в конкретния случай геймингът е изпреварил киното с няколко обиколки, защото последният за момента, пети "Заразно зло", който си изиграл на любимата си конзолна платформа, предлага кинематографизъм и режисура, които слагат в малкото си джобче този филм (че и повечето актуални екшъни от кино афиша).
Трудно е да направиш лента, базирана върху игра, в която подбран набор от изроди се налагат с тупаници и ритници и в резултат да получиш нещо, минаващо за сериозно кино.
По-важното в случая обаче е, че режисьорът Пол Андерсън е напипал най-важните съставки, изградили легендарната бойна серия (а именно – бойци с колоритни специални умения и агресивен саундтрак). Резултатът е безмозъчен и насочен изцяло към феновете на "Смъртоносна битка" екшън. Последните ще се изкефят доста, незапознатите с изходния материал зрители ще гледат тъпо.
Абсолютен връх в техническо отношение по времето, когато излезе на екран, филмът се опита да предложи доста странно съчетание между източна философия и класически холивудски сай-фай екшън.
Резултатът беше противоречив и е спорно до каква степен феновете на безкрайната ролева поредица (скоро очакваме "Final Fantasy XIII") ще го харесат, но ако си падаш по изпреварили времето си визуални ефекти, определено трябва да познаваш този филм.
Известен най-вече с факта, че е сниман в България и покрай финалната схватка взривяват купола на Александър Невски. Въпреки безкрайно лошия избор на Тимъти Олифант, който трябва да изиграе безмилостния, безчувствен и очарователно плешив наемен убиец от игрите, филмът всъщност става и предлага стилизиран екшън от френската школа.
Бонус за българите е възможността да разпознават със смях известните столични локации, из които са направени снимките, а геймърите ще се радват на няколко кадъра, пресъздаващи едно към едно най-популярните артове към играта.
Съчетанието от Анджелина Джоли в ролята на най-известния гейм секс символ Лара Крофт и една от тогавашните млади надежди на Холивуд – режисьора Саймън Уест, дебютирал земетръсно с “Въздушен конвой”, в крайна сметка се оказа провал.
Въпреки това Анджи пресъздава на екран доста добре арогантното поведение на Лара, което май е най-хубавото нещо, което може да се каже за тази лента. Беше обявено, че скоро ни очаква нов филм, с нова актриса в главната роля (слуховете нашепват, че въпросната ще бъде Меган Фокс) и по-добре изградена връзка с популярните игри, така че стисни зъби и чакай.
Тук с пълна сила важи казаното за екранизацията по Mortal Kombat. Филмът е тъп точно колкото си искаш, но е изпълнен с толкова много препратки към игрите, дори на ниво саундтрак, че феновете ще цвилят от кеф.
Моментът, който избива рибата е, когато камерата застава в популярната за екшън игрите перспектива от първо лице и зрителят наблюдава действието през очите на героя, който стреля по чудовищата със заелата централно място на екрана пушка. Абсолютно забранен за “непросветени” филм.
Кретенско и в крайна сметка доста забавно съчетание между биткаджийски екшън и софт порно. Последното всъщност е доста добро решение, предвид факта, че едноименната игра се гордее най-вече с физическия модел (благодарение на който гърдите на женските бойци се друсат реалистично).
Чест прави на режисьора Кори Юен, че е уважил онанистичните страсти на масите и е съсредоточил цялата си лента върху нежно поклащащите се полукълба в различна степен на разголеност, като кадансовите баталии се явяват само фон за поклащането. Емблематична сцена: чисто гола героиня пребива лошите, въоръжена само с хавлия и сутиен. Да, определено не си говорим за претендент за Оскар.
Изискан, стилен и... болезнено скучен филм, предвид факта, че е базиран върху изтъкана от кипнал адреналинов екшън игра.
"Max Payne" без съмнение е сред най-добрите във визуално отношение филми по игри, с уговорката, че някой е трябвало да сподели с режисьора Джон Моор (“В тила на врага”), че от него се очаква да заснеме бесен екшън, а не бавна и провлачена драма.
Нито една класация за игрите по филми не би могла да мине без лента на немското чудо Уве Бол, определян от отчаяните критици и ронещите сълзи след поредната гавра с любимата им игра геймъри като най-лошото нещо, което Германия е дала на света след Хитлер.
"В името на краля" без никакво съмнение е магнум опуса на завършения немски кретен, който е успял да събере наистина чудовищен каст (Джейсън Стейтъм, Рей Лиота, Джон Рийс Дейвис, Рон Пърлман, Клеър Флорани, Бърт Рейнълдс, Кристана Локън) и да го изсипе насред уникално съчетание от кошмарна режисура и ослепително тъп сценарий. Резултатът е филм, който ще те попилее от смях по начин, оставащ извън възможностите на повечето комедии. Е, ако си истински фен на едноименната игра ще си поплачеш, но това са си рисковете на геймърството.
Категорично и безапелационно най-добрият филм по видео игра, създаван някога. Легендарният сървайвъл хорър е пренесен на екран със стил и огромно уважение към изходния материал, който минава за една от най-страховитите и атмосферични игри в историята на гейминга изобщо.
"
Трудно е да направиш лента, базирана върху игра, в която подбран набор от изроди се налагат с тупаници и ритници и в резултат да получиш нещо, минаващо за сериозно кино.
Абсолютен връх в техническо отношение по времето, когато излезе на екран, филмът се опита да предложи доста странно съчетание между източна философия и класически холивудски сай-фай екшън.
Известен най-вече с факта, че е сниман в България и покрай финалната схватка взривяват купола на Александър Невски. Въпреки безкрайно лошия избор на Тимъти Олифант, който трябва да изиграе безмилостния, безчувствен и очарователно плешив наемен убиец от игрите, филмът всъщност става и предлага стилизиран екшън от френската школа.
Съчетанието от Анджелина Джоли в ролята на най-известния гейм секс символ Лара Крофт и една от тогавашните млади надежди на Холивуд – режисьора Саймън Уест, дебютирал земетръсно с “
Тук с пълна сила важи казаното за екранизацията по Mortal Kombat. Филмът е тъп точно колкото си искаш, но е изпълнен с толкова много препратки към игрите, дори на ниво саундтрак, че феновете ще цвилят от кеф.
Кретенско и в крайна сметка доста забавно съчетание между биткаджийски екшън и софт порно. Последното всъщност е доста добро решение, предвид факта, че едноименната игра се гордее най-вече с физическия модел (благодарение на който гърдите на женските бойци се друсат реалистично).
Изискан, стилен и... болезнено скучен филм, предвид факта, че е базиран върху изтъкана от кипнал адреналинов екшън игра.
Нито една класация за игрите по филми не би могла да мине без лента на немското чудо Уве Бол, определян от отчаяните критици и ронещите сълзи след поредната гавра с любимата им игра геймъри като най-лошото нещо, което Германия е дала на света след Хитлер.
0 гласа
всичките са луди филми и имат луди игри