След интернационална кариера с променлив успех ("Небеса", "Парфюмът", "Интернешънъл") режисьорът на "Бягай, Лола" е отново в Берлин и прави това, което може най-добре – динамична и увличащо разказана приказка за любовта.
Винаги е хубаво, когато автор се завръща към нещата, заради които го обичаме. След интернационална кариера с променлив успех ("Небеса", "Парфюмът", "Интернешънъл") режисьорът на "Бягай, Лола" е отново в Берлин и прави това, което може най-добре – динамична и увличащо разказана приказка за любовта.
Любов, пулсираща с ритъма на модерните хора, вън от конвенциите на жанровото разказвателно кино, срещу условностите на обществото. "Три" (Drei) е свободен, искрен и краен – европейският арт филм от ново поколение.Ключ към темата му е стихотворението на Херман Хесе "Стъпки" (Stufen), изрецитирано цялото веднага след пролога.
То е химн на свободния и опитващ човек ("Сърцето трябва/ при всеки жизнен повик/ да е готово за раздяла и начало ново"), въстава срещу привързаностите от всякакъв вид, дори най-свещените (като родина). Прологът е арт в чист вид – бял фон, жена (хореографката Саша Валц) и двама мъже в черно разказват в метафоричен танц бъдещия филм, всеки минава през ръцете на всеки.
Хана (Софи Ройс) и Симон (Себастиан Шипер) са берлинчани с активен културен живот, тя води предаване по телевизията за "изкуство, екология и всекидневен живот", той изработва големи скулптури и инсталации по заявка на артисти. Заедно са от 20 години, без брак и деца (тя отказва), любовта им отдавна е навик. От рутината ги вади самоубийството на неговата майка (Ангела Винклер от "Изгубената чест на Катерина Блум"). Като запален нумеролог тя е избрала минутите на последния си час и броя на финалните хапчета да са кратни на 3. Нейното любимо стихотворение е Stufen, припомня го на сина си от отвъдното.
Третият човек в уравнението им е с показателното име Адам Борн (Девид Щрисоу), русоляв ариец микробиолог, занимаващ се с генетични експерименти. Хана го вижда на строга научна лекция и получава еротични видения (по екстремните реалистични картини на Джеф Кунс). Симон го среща в призрачно осветен нощен басейн и има порив да му покаже белега от скорошната си операция на гениталиите. Адам става утешител и на двамата, без да знае, че те имат нещо общо. "Три" е откровен, без да е вулгарен, деликатен, без да спестява нищо от случващото се с телата.
Интересът на Тиквер е към перипетиите на духа. Тезата му е, че без промяна няма хармония. Аргументите му са по границата на философията и науката. За мултплексната публика филмът ще е интелектуално предизвикателство - цитират се Ерих Фром и Спиноза, клонират се стволови клетки под микроскоп, включено е парче от спектакъл на американския театрален авангардист Робърт Уилсън. Но без това да убива човешкото в персонажите, напротив (както сме го виждали при Годар) - прави ги по-живи, реални, съвременни. "Изкуството има нужда от контекст" е буквална реплика от филма. И "Три" е изкуство.
При Тиквер формата е неразделна от съдържанието - така беше в "Бягай, Лола", така е и тук. Симетрични композиции се редуват с пулсиращ полиекран, в чиито части текат паралелни действия. Търсен е хаосът и многообразието на живота, камерата е авторовият коментар.
Тя постоянно прескача от субективната гледна точка на терзаещите се с метаморфозите си герои към обективния поглед на неутралния разказвач. Според Тиквер това е начинът му да покаже "летежа на времето, защото се случват твърде много неща и животът ни е много наситен". Толкова наситен, че понякога решението е кратно на 3.
.jpg)
.jpg)
