“Без цел нищо не струваме.” Карл, бивш Терминатор Т-800
“Терминатор”- франчайзът за роботите-килъри, който радва повече от едно поколение кино фенове отдавна е неотделима част от съвременната поп-култура. След поредица успешни и не дотам успешни продължения, последното му издание следва традиционната схема на историята, донесла слава и феноменални цифри в касите на киносалоните: емисари от бъдещето се връщат назад във времето, за да предотвратят фатални за човечеството събития. По отношение на сценарния скелет, зрителите биха открили много сходни точки с “Т-2” блокбастъра от поредицата излязъл на екраните през 1991. Но филмът залива публиката с много и разнообразни добавки, които му придават уникален привкус и определено го класират сред най-успешните издания на франчайза.
Зрителите се срещат с иконичната и яростна Сара Конър (Линда Хамилтън), с човешката бойната единица с кибернетични подобрения Грейс (Макензи Дейвис) и Дани Рамос (Наталия Рейес), мексиканската девойка, която може да спаси човечеството...ако оцелее. Триото от еманципирани и независими дами, е в прицела на дошлия от бъдещето REV-9 (Габриел Луна), който е несъкрушим робот-килър, последна дума на технологията, от който може само да се бяга.. и то не много дълго.
“Терминатор: Мрачна съдба” извежда на преден план моменти, които отразяват съвременните социално-политически теми и чувствителни места в глобален мащаб, като статута на емигрантите, съдбата на малцинствата и мястото на жената в обществото.
Едва ли може да има сполучлив “Терминатор”, без Арнолд Шварценегер. Той се появява във втората половина на филма, като Карл, задомен, тих и кротък търговец на драперии и перденца. Подобно на Сара Конър, годините не са го пощадили. Бившият робот Т-800 е лицето на покаянието, развил е съвест, съзнание, угризения и автономна мисъл. “Терминатор: Мрачна съдба” му отрежда второстепенно място, като извежда напред тройката колоритни женски образи, сред които Хамилтън заема водещо място. Тя разведрява дистопичната атмосфера à la Грета Тунберг с хумор, цвят и чувствителност като изгражда силен и уязвим персонаж. Това я превръща в звездата на филма, който може да приеме заглавието “Триумфът на Сара Конър”.
Режисьорът Тим Милър (познат на зрителите с работата си в “Дедпул”) се връща към корените и се придържа към първите истории за роботите дошли от бъдещето. Той се забавлява искрено, като примесва галванизираното си въображение с известни носталгични нотки, като понякога превръща христоматийните цитати в пародийни ситуации. Според очакванията, специалните визуални ефекти са основна част от филма и зрителят има право на няколко сензационни преследвания с автомобили и на уникални ръкопашни схватки.
“Терминатор: Мрачна съдба” е забележителен пример за неограничените сценарни измерения в рамките на една филмова поредица и поставя логичния въпрос за края на франчайза...или за неговото ново начало. А за зрителите остава предупреждението, че ако посред нощ намерят на тротоара гола манекенка в безсъзнание, твърде вероятно е тя да има нещо общо с Терминаторите.
Режисьорът 
