Ако се поогледаме внимателно, ще го открием. Става дума за дребният и невзрачен колега от офиса, който рядко е център на купона и решително не е най-атрактивният мъжкар на етажа. Става дума за Уолтър Мити.
Подобно на Душко Добродушков, героят на Елин Пелин, Уолтър Мити е архивар. Подобно на българския си колега, Уолтър Мити е свенлив, замечтан, зает със собствената си житейска криза, почти прозрачен, сливащ се почти със стените на сградата, в която работи. Облечен е с чисти, поизлиняли, демодирани и поотесняли дрехи. Неговото ежедневие е сиво без нюанси.
Той отговаря за фотоархива на Списание Лайф и подрежда в класьори негативите на недосегаемият Шон О’Конъл, елитен фоторепортер и звезда на изданието. Облаците се сгъстяват, когато на хоризонта се появява експертът по реорганизация, а това означава, закриване на много длъжности. Уолтър Мити е обречен, и като човек, който няма какво да загуби, той решава да направи тези неща, които винаги е искал да направи. Това е вторият от многото му проблеми. Първият е, че нашият човек е много здраво хлътнал по чаровната колежка Черил.
Бенстилъровият Тайният живот на Уолтър Мити е римейк на непретенциозна комедия от следвоенното американско кино и остава непретенциозна комедия от началото на второто десетилетие на века. Персонажът на Уолтър Мити печели симпатиите на публиката със своята обикновеност. Ситуациите в службата и у дома, душевните му терзания и произтичащите от тях разсъждения позволяват на масовия зрител да се идентифицира и стане съпричастен към екранната му съдба, дори и да му завиди с усмивка.
Без да е Джеймс Бонд, архиварят на Лайф се впуска в поредица приключения, в името на професионалните си задължения и до известна степен, в името на собствените си мечти.Търсенето на себе си и на границите на собствения потенциал, според авторите, е твърде рисковано пътешествие и те избират интересни и многопластови символи, за да възпеят дързостта на главния персонаж и споделят щастието от себепознанието до което той достига.
Филмът е просмукан от добри намерения и без да се състезава за титлата шедьовър на месеца е отлично заглавие за празничната кинопрограма. В историята, която звучи по-скоро като притча, в която границите на жанровете са размити, за да се получи приятно сиропиран миш-маш. Това е съвсем удачна форма за отправяне на универсални послания към универсална публика.
В такъв смисъл Тайният живот на Уолтър Мити не е далеч от езотеричната литература, която радва милиони читатели от свят. Почти всеки епизод от филма е призив към главния герой (и към зрителя, естествено) Хайде, можеш да го направиш, трябва само да се осмелиш!.
А подобно обръщение не може да остави аудиторията безчувствена, още повече, че терзанията на основния персонаж звучат познато и неговата реакция на житейската криза се увенчава с тотален успех. Нима има зрител, който не е пожелавал да промени оборотите на ежедневието си?
Подобно на Душко Добродушков, героят на Елин Пелин, Уолтър Мити е архивар. Подобно на българския си колега, Уолтър Мити е свенлив, замечтан, зает със собствената си житейска криза, почти прозрачен, сливащ се почти със стените на сградата, в която работи. Облечен е с чисти, поизлиняли, демодирани и поотесняли дрехи. Неговото ежедневие е сиво без нюанси.
Бенстилъровият 
Филмът е просмукан от добри намерения и без да се състезава за титлата шедьовър на месеца е отлично заглавие за празничната кинопрограма. В историята, която звучи по-скоро като притча, в която границите на жанровете са размити, за да се получи приятно сиропиран миш-маш. Това е съвсем удачна форма за отправяне на универсални послания към универсална публика.
