Рецензии
Тайната на горските пазители – покажи ми приказка

Анимационното кино запазва специфичните си предимства пред игралното, въпреки че за последните две десетилетия, в резултат на техническите новости, границата се заличава успешно. Анимационният автор, режисьор или продуцент няма проблеми с избора на място за снимки и със селекцията на  актьорите или техния напрегнат снимачен график.

Визуалните ефекти струват по-малко и за тях не се изсква наем на студио или екипи, които се щурат около зеления екран за компютърна доработка.

За условностите на анимационната вселена и за това, че реализмът е с доста по-гъвкави граници по отношение на анимацията дискусиите са приключили отдавна. В конкуренцията с Интернет и телевизията, рамо до рамо с игралното кино, топ-анимацията, към която се причислява и "Тайната на горските пазители" отговаря с триизмерен подход, подчинен на естетическите норми на съвременното кинозрелище.

"Тайната на горските пазители" не е случаен анимационен филм.. Зад него стоят няколко имена, чието реноме основателно би привлякло вниманието на публиката. Сценарият е вдъхновен от детско албумче Хората –листа, създадено от Уилям Джойс, носител на "Оскар" за късометражна анимация през 2012.

Неговият режисьор, Крис Уедж, напомня още в началото на филма за връзката си с поредицата за "Ледената епоха", тъй като персонажът на праисторическата катеричка, която напразно се опитва да докопа жълъда на нейните мечти се е превърнал в анимирано лого на продуцентската му къща. В оригиналната версия, зрителите могат да чуят гласовете на Колин Фарел, Бионсе, Кристоф Валц и Стивън Тайлър.

Историята е забавна приказка, която се развива в няколко взаимнопреплитащи се сюжетни линии. След дълго отсъствие от дома, тийнейджърката Мери-Кейт се опитва да установи нормален контакт с баща си, който е учен, обсебен от проучванията си за гората и нейните обитатели. Изолиран в къщата си насред планината, негови компаньони са няколко семейни снимки и едно позастаряващо симпатично трикрако куче.

Независимият и еманципиран нрав на девойката (Предпочитам да ме наричаш МК (ЕмКей) за по-кратко!) и подготовката на природоизследователя да посрещне пълнолунието не обещават идилично съжителство на баща и дъщеря. Разочарована от неуспеха на усилията си, на път за големия град, Мери-Кейт се натъква на Тара, умиращата кралица на хората листа, която й завещава цветната пъпка, която символизира Надеждата и Живота.

Пълнолунието допринася за смаляването на градската тийнейджърка до размерите на дребните горски буболечки, с което започва втората сюжетна линия. ЕмКей открива невидим свят, където всичко се развива с ускорена скорост, в който зелените сили на Доброто се сражават безмилостно с черните сили на Злото.

Оказва се, че дори и при бръмбарчетата, гъсениците и скакалците, съществуват конфликти между поколенията. Преследвания, вдъхновени от стилистиката на "Аватар", схватки в самурайски стил и напрегнати драматични моменти доближават "Тайната на горските пазители" до класическите екшън-филми.

Филмът представя многобройни феерични пейзажи, достойни за многоминутно съзерцание като отправя косвено и с финес голямото екологично послание за опазване и грижа за природата. Към разведряващата доза хумор характерна за автора на ледената епопея, са добавени и приятелски намигвания към съвременните технологии: една апликация на iPhone употребена навреме спасява гората от гибел (накъде без Apple?), а ЕмКей поддържа контакт с горския принц Нод; чрез система, чийто софтуер поразително напомня Skype.

Не бих посмял да подценя ролята на незабравимите моменти свързани с четенето на приказки преди лягане, но съм убеден, че родители и деца ще имат повод за дълги разговори след гледането на "Тайната на горските пазители".