Ако името Индиана Джоунс ви звучи само като кинолегенда, то тогава може и да се възторгнете от приключенията на Бенджамин Гейтс. В противен случай те ще ви се сторят само бледо копие на безсмъртната приключенско-съкровищо-търсаческа сага за археолога Инди.
Във втора серия от своите „търсения“ Бен Гейтс трябва да намери Златния град Сибола (да не се бърка с Ел Дорадо, защото в случая става дума за северноамерикански индианци!), за да докаже, че прародителят му Томас Гейтс няма пръст в убийството на Ейбрахам Линкълн. Сложна комбинация за „обезпетняване“ на семейната чест, нали?! Особено като се има предвид, че търсенето на картата на съкровището принуждава Бен, асистентът му Райли и бившата му любима Абигейл да проникнат не само в кралския дворец в Лондон, но също и в овалния кабинет в Белия дом...
Странно нещо е киното. Ако просто изслушаш поредица от невероятни приключения (да не забравяме отвличането на президента и разхождането навътре-навън по хълма Ръшмор) като тези, които сполетяват персонажите в „Съкровището: Книгата на тайните“, човек би предположил, че го очакват два напрегнати и увлекателни часа пред големия екран. Но дали защото вече сме преситени от сюжетни изхвърляния и ставаме все по-взискателни или понеже Никълъс Кейдж не е първата физиономия (нито дори десетата), за която се сещаме, когато става дума за снажни, изобретателни герои в киното от началото на XXI век, филмът се озовава в категорията „отидох, гледах, забравих“.
Не може да се каже, че му липсват развлекателни качества, но освен освен отсъствието на нещо наистина оригинално, недоволните няма как да пропуснат да отбележат и факта, че Ед Харис в ролята на (уж) злодея е далеч по-интересен като екранно присъствие. Също и двойката родители Джон Войт-Хелън Мирън. Май е крайно време Ник да се откаже от екшъна и да се върне към независимата драма а ла „Да напуснеш Лас Вегас“!
