Танди Нютън е на 36 години, но изглежда на не повече от 25. В „Рокенрола” тя е фатална, красива, малка, нежна и разбира от цифри.
Тандиве Аджева Нютън е родена на 6 ноември 1972 г. в Лондон, Англия, Великобритания. Майка й е от Зимбабве, а баща й е англичанин. Живеят в Замбия, защото избухват политически вълнения и семейството не може да се премести на Острова. След успокояването на обстановката, семейството се връща в Корнуел, Северозападна Англия, където живее докато Танди става на 11. Вече в Лондон тя постъпва в арт училище, където учи модерни танци.
След лоша контузия обаче се налага да се откаже от танците. Започва да се явява на кастинги за филми и така получава първата си роля – в лентата на Джон Дуган „Flirting”. Малко по-късно се мести в Лос Анжелис с тогавашния си приятел. Но британският акцент на г-ца Нютън й създава проблеми и тя се връща в Англия, където се записва да учи антропология в Кембридж. Между семестрите продължава да се снима, забелязват я и започват да я търсят за други филмови роли. През 1994 г. застава до Том Круз и Брад Пит в „Интервю с вампир”, а на следващата година се снима при Джеймс Айвъри в „Джеферсън в Париж”. Следват два филма на Джон Дуган - "The Journey of August King" (1995) и "The Leading Man" (1996). През 1998 г. се омъжва за Ол Паркър. През 2000 г. се ражда дъщеря й Рипли, кръстена на героинята на Сигорни Уивър в поредицата „Пришълецът”. Същата година отказва роля в „Ангелите на Чарли” (2000) заради забавянето на снимките на „Невъзможна мисия 2” (2000). През 2004 на бял свят се появява второто й момиченце Нико – кръстено на певица от германската рок група Velvet Underground.
След като дава живот, Танди се снима с Вин Дизел в „Хрониките на Ридик” (2004) и супер хита „Сблъсъци” (2004), който спечели „Оскар” за най-добър филм. Междувременно взима участие в сериала „Спешно отделение”. С Уил Смит и сладкия му син си партнират в „Преследване на щастието” (2006), а с Еди Мърфи в „Норбит” (2007). След „Рокенрола” ще я чакаме като Кондолиза Райс в „W.” на Оливър Стоун и може би чак следващата година в „2012” на Роланд Емерих.
0 гласа