Рецензии
Sucker Punch: Измислен свят

от Стефан Димов

Защо ходим на кино, при положение, че вкъщи имаме големи плазмени телевизори и мощен долби съраунд звук? Кое е нещото, което наистина ще ни накара да отлепим задниците си, да си платим и както някои казват – да изгубим два часа. Аз казвам обратното, да се изгубим за два часа.

Не е ли това една от основните цели на киното ... да ни накара за известно време да се отделим от черупките си и тотално да се погубим някъде в миналото, бъдещето, настоящето или в безконечното съзнание на едно момиче със зла участ.

Точно тези въпроси си е задавал и американския режисьор Зак Снайдър, когато е подготвял своята 5-та и изцяло авторска лента – „Измислен свят“.

Той е искал да създаде едно преживяване, което не виждаме всеки ден. Преживяване, което дерзае в дебрите на безумието и е достатъчно смело, за да живее в свой собствен свят наподобяващ философията на видеоигрите, но много по-жив, осезаем и динамичен, от която и да е видеоигра.

Свят от различни светове, преплитащи митология, история и фантастика. Да третираме този филм като нормален филм и да говорим за него по този начин е абсолютна лудост. Просто трябва да се отпуснем и да се насладим на пътешествието, начертано от визуалния господар Зак Снайдър – лирично и сиво на моменти и безкрайно диво, и възбуждащо в следващите.

Ако някои очаква филма да изглежда реалистично, по-добре прочете отново заглавието и да си избере друга зала, защото създателите не са виновни за неграмотността на зрителя и собственото му незнание за това, какво иска да гледа...

Едно от най-сладките неща във филма е факта, че не виждаме танца на Бейбидол, чрез който тя влиза още по-дълбоко в съзнанието си и изпълнява една по една мисиите, водещи до така жадуваната свобода.

Всички говорят за танца и са омагьосани от него, но ние не го виждаме, което го прави още по-невероятен. Подобен похват е използван в „Глутница кучета“, където основното действие във филма не е показано на екран.

Бързо след премиерата, критиците обсипват филма със снобарските си ревюта, оплюващи липсата на развитие при героите, слабия диалога и сюжета, което доказва, че след повече от 100 години кино, хората все още не знаят по какъв начин да го гледат. Един критик дори описва филма като „„Последният повелител на въздуха“ с бюстиета”?!?!?

И докато наистина филма няма да покори кинофестивалите с многообразието на героите си или брилянтна три-актова структура, „Измислен свят“ покори мен със своето безстрашие, с леко наивната, но истинска и красива идея, че ние определяме всичко около себе си и имаме силата да се БОРИМ!

Екшън енергията, която филма отприщва в баталните си сцени направо те намазва на седалката в киносалона и те оставя залепен, а експлозивната музика (в изпълнение на Bjork, Skunk Anansie и самата Emily Browning), чрез която героините влизат във фантастичните светове те довършва.

Тематичният монтаж, перфектната кинематография и сексапилните актриси допълнително вдигат адреналина, сравним единствено с другите филми на Снайдър и трите „Матрици”.

И все пак, каквото и да напиша, надали то би описало катарзиса, до които „Sucker Punch: Измислен свят“ води - трябва да го чуете, да го помиришете, да го видите и да го усетите.