Рецензии
„Стриптийзьор 2“ – урок по анатомия

„...Купонът тече... особено за някои.“
(резултати от социологично проучване)

Има нощни заведения, които периодично отварят вратите си само за дамска клиентела. Какво става зад въпросните врати, до скоро беше тайна за мен и глождеше любопитството ми. „Стриптийзьор 2“ предлага един от възможните отговори на този въпрос от средна обществена важност.

Магическият Майк (Чейниг Тейтъм) се завръща на екрана триумфално гол, придружен от четирима снажни мъжаги, също толкова голи. Тяхната цел – националното състезание в тази нелека дисциплина, тъй като трябва да премерят бицепси, коремни преси и танцови умения с изключително мотивирани конкуренти.

В последната си изява („Пътят на Юпитер“) секс-символът Тейтъм спасяваше Мила Кунис и човечеството. В „Професия: Стриптийзьор 2“ неговите планове са по-скромни – той спасява от отегчение дамската част на планетата.

След първото издание на франчайза от 2102, с което Стивън Содърбърг свърза името си като режисьор, стана ясно каква публика е готова да посети този вид визуални спектакли. Над 70% от зрителската маса се оказа дамска (мисля, че въпросът ми за сексуалната ориентация на останалите 30% е логичен), а от този процент повече от половината се оказа на възраст над 35 години.

„Професия: Стриптийзьор 2“ се обръща именно към тази аудитория, представена във филма от неувяхващата Анди Макдауъл и нейните приятелки – скучаещи и занемарени от съпрузите си пазителки на семейното огнище. От устата на петте гръцки бога звучат фрази, които те не са чували отдавна и жадуват да чуят отново. Става дума за опростен вариант на речника на Джакомо Казанова по отношение на чара и привлекателността на нежния пол.

Филмът предлага хореография, която е музикален прочит на кама-сутра, играещ опасно с границита на благоприличието и добрите нрави. От „Кармен“ на Жорж Бизе, до рап и хип-хоп, „Професия: Стриптийзьор 2“ е поредица клипове, в който, подобно на супермаркет, има избор за всеки вкус.

Мъжагите от сцената (някои, от които не могат да се окачествят като младежи) не си правят илюзии за очакванията на публиката и въплъщават почти пълната гама от женски фантазии и въжделения.

Облечени в костюми на полицаи, каубои, пожарникари и джеймсбондовци, те отприщват дамските страсти. Буйният поток либидо се насочва по посока на подиума придружен от екзалтирани крясъци, радостното дамско квичене и дъжд от зелени на цвят петолевки.

„Професия: Стриптийзьор 2“ е филм-купон, който напомня прелистване на журнал във фризьорски салон. Далеч от лековатата комедия с Деми Мур и Бърт Рейнолдс „Стриптийз“(1996) или британската елегантност на „Време за мъже“ (1997), той е весела и многоцветна салата от пайети и светлини.

Режисьорът Грегори Джейкъбс (този път Содърбърг е само продуцент) разумно спестява на публиката морализаторския тон и философските разсъждения на групата жигола и още по-разумно не е заснел филма с технологията 3D – сумарно техните мускули са достатъчни, за да напълнят екрана.

Филмът обещава голи мъжки тела и удържа на думата си. Затова не бива да се упрекват тези дъщери на Ева, които ще отидат в киносалона, за да помечтаят около два часа, преди да се върнат към бирените реалности на ежедневието. А за техните половинки, може би един поглед в огледалото ще е достатъчен за размисъл върху нуждата от известно усилие и воля, за да се доближат до Майк и неговите побратими. Или поне да опитат.