1968. Изгорена книга. Провален живот. Унижения, които не се прощават. Травми, които не се забравят. Малки „бунтове“ и малки „предателства“. Пъзел от много човешки съдби, в които малките „не“-та образуват едно голямо „да“... Използвани са епизоди от сценария на Константин Павлов, незаснети във филма „Масово чудо” (1980 г.).
„Филмът проследява еднотипния начин на живот на коренно различни персонажи. Това е поетична филмова сатира, която не се вписва в нито един от условните модели. Бавното безвремие във филма, протичането на живота е далечен, но не носталгичен, а критичен спомен. Безцветната и беззвукова атмосфера обгръща мозайката от съдби, контролирани от ченгета. Цветовете са в емблемите, знамената и лозунгите. Изключително точно е уловен духът на онези 45 години, които уж са стигнали, но все още определят битието ни.“ Росен Спасов, ArtStudies.bg
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ „Златна роза“, Варна '16 – Специална награда на критиката
