Малин Малинов Кръстев e роден на 23 април 1970 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Е. Баева в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1995). Дебютира в ролята на Уилям („Както ви харесва” – У. Шекспир) в Театър „Българска армия” (1993).
Работи в Народен театър за младежта (от 1995), гастролира в Театър 199, ТР „Сфумато” и др.
Роли: АА („Емигранти” – Сл. Мрожек), Писател („Френският квартал” – Т. Уилямс), Лу Танър („Джин и медени питки” – Н. Саймън), Мето („Оркестър „Титаник” – Хр. Бойчев), Дамис („Тартюф” – Ж. Б. Молиер), Исай, Кучето („Януари”, Лазарица” – Й. Радичков), Оливия („Дванайсета нощ” – У. Шекспир), Княз, Пристав, Икономка, Дете на Брандахалистова („Веселите Разплюеви дни” – по А. В. Сухово Кобилин), персонажи („Старицата от Калкута” – Х. Левин) и др.
Има участия в киното и телевизията.
Носител на национални награди.
Малин Кръстев:
„Обичам да играя провокативни роли – образи, които са далеч от мен самия.”
„Три сестри” от А. П. Чехов, режисьор Крикор Азарян, Младежки театър „Николай Бинев”
„Проф. Азарян винаги е успявал да ме провокира с изненадващи и непривични за мен образи (Кучето в „Лазарица”, Оливия „Дванайсета нощ”), сега и с Вершинин от „Три сестри”. Гледал съм повечето спектакли по тази пиеса, направени в последните години, някои от тях превърнали се в хитове, но за мен най-важното беше да се срещна с Чехов през погледа на проф. Азарян. Актьорът трябва да се среща с великите автори през погледа на велики режисьори, за да разбере същината на професията си. Винаги трябва да си адвокат на ролята си, но в този случай ми е много трудно да вкарам Вершинин в рамка и да го определя. Мисля, че и самият Чехов не го прави. Тежко семейно положение, влюбчив, вечният оптимист, чувствителен, безпардонен, всичко има в този човек, но най-любопитното е как се вписва в останалата амалгама от образи.”
Бюлетин (1) към 16 МТФ „Варненско лято”, 2008, с. 2.
„Веселите разплюеви дни” – по А. В. Сухово Кобилин, режисьор Младен Киселов, Театър 199
„За първи път работих на такива страшни обороти. 110 страници текст. Всеки от нас имаше по пет роли и всичко това само за един месец. Натоварването беше огромно за всички, така че нямаше време за евтино и сервилно присъствие на нито един от нас по време на работа. Това веднага ни превърна в страхотен екип. Младен създаде прекрасна атмосфера за работа, не само защото бе подготвен много добре с материала, но и с това че отключи у всеки от нас свободата. Свободата да си отговорен към текста, свободата да импровизираш до лудост и свободата да зададеш най-точните „отговори” на публиката. Няма по-влюбен режисьор в актьорите си от Младен.”
Бюлетин (4) към 15 МТФ „Варненско лято”, 2007, с. 3.
„Другият човек” от Пьотр Гладилин, режисьор Стилиян Петров, Театър 199
Койна Русева
„С него съм работила един единствен път, и то съвсем за малко. Пет минути. Но партньорство от пет минути на сцената не може да се сравнява с 1 час и 15 минути съвместен живот на сцената. Сега сме само двамата на сцената. Като магия е. Малин е невероятен актьор, който знае какво да направи, за да работите на едни и същи честоти. Той непрестанно бранеше моето лично пространство. Пазеше ме. Аз отвръщах със същото и така изградихме наистина едно умно присъствие на сцената. Понякога и проклето. Ако не беше партньорството на Малин, изобщо не съм сигурна дали щеше да се получи този проект.”
в. Демокрация, 13.07.2007, с. 17, интервю на Пламен Петров.
|
