Начало »

Новини

Интервюта Специалният ФИПРЕССИ майсторски клас на Малгожата Шумовска събра почитателите на нейното творчество и киномани в Полския институт - София

Специалният ФИПРЕССИ майсторски клас на Малгожата Шумовска събра почитателите на нейното творчество и киномани в Полския институт - София

Интервюта
Специалният ФИПРЕССИ майсторски клас на Малгожата Шумовска събра почитателите на нейното творчество и киномани в Полския институт - София

18.03.2024, 13:40 | Видяна: 364 | синефиш.бг | ИНТЕРВЮТА

Като част от гостуването си в София, прочутата полската режисьорка Малгожата Шумовска се срещна с български киномани в рамките на майсторски клас на ФИПРЕССИ. Дискусията беше водена от Савина Петкова, киновед и журналист, член на Международната федерация на филмовата критика. Представяме ви акценти от този разговор.

Как решихте да станете режисьор?

Историята ми не е от най-типичните. Следвах история на изкуството и всъщност не съм се стремила да ставам режисьор. Просто търсех начини да се занимавам с творчество в живота си. Открих, че историята на изкуството ми е някак скучна. По това време се пробвах във всякакви артистични дейности. В един момент спонтанно реших да се подготвя за изпита за филмовото училище в Лодз и трябваше да го направя адски бързо - имах един месец. И всъщност бях много изненадана, когато ме приеха. В този смисъл, изборът не беше мой. Имам чувството, че киното ме избра. Започнах да правя късометражни филми още като част от следването ми и с тях постигнах доста голям успех. Което също беше някак изненадващо. В един момент започнах да си мисля, че това е, което искам да бъда - че искам да стана филмов режисьор, че обичам киното, но в началото просто обичах изкуството като цяло. Стихове, литература, класическа музика и не само - всяко изкуство.

Темите на вашите филми не могат да бъдат обобщени, не може да кажем, че правите филми на определена тема. Но вие сте написали и повечето от сценариите, които снимате. Откъде черпите идеите си?

До голяма степен разковничето е в моя оператор Михал Енглерт, който е и мой съсценарист, съпродуцент, а все повече и сърежисьор. Това е целта ни - да се превърнем в режисьорско дуо. Имам чувството, че всъщност никога не сме планирали какви теми да избираме, какъв стил. Всичко в началото беше движено от нашият артистичен инстинкт. Подхождахме по детски в някакъв смисъл. Когато баща ми беше още жив, впрочем той беше много голям журналист и документалист, винаги се дразнеше от това - че не знам какво правя, че не премислям поне всичко по два пъти, че нямам някакъв конкретен план какъв режисьор искам да бъда, какво искам да кажа, какъв е стилът ми. И може би донякъде беше прав. Но сега имам чувството, че съм достигнала този момент. Дошло е времето в нашата кариера, моята и на Михал, когато сме готови да намерим правилния тон и правилния език. С всичките си разнообразни проекти достигаме все по-близо и по-близо до собствената си визия и стил.

Имам чувството, че за мен правенето на филми е път, който трябва да се извърви. Все още съм пътешественик. Търся нещо. Не съм от типа режисьори, които знаят точно... и също така това ме държи много жива. Не съм си затворила нито една врата. Все още съм на път да стигна някъде в киното.

Във филмите ви често става дума за нещо, което преминава границата -трансформации, транснационалност, в „Жената от...“ е за живота на една транджендър жена...

Предполагам, че се дължи на това, че не съм особено последователна. Все още търся. Понякога почти ме е срам, че не знам точно накъде съм тръгнала, но може би това е част от опита, който трябва да натрупам. Може би е следствие от това да си много съзнателен режисьор. Трансформирам всичко. Колкото до това, къде снимам филмите си - имаше моменти в кариерата ми, когато исках да разказвам само полски истории или само истории за промените в Полша. После исках да избягам и бях намразила до известна степен собствената си страна. Реших да правя филми в Холивуд. Поработих в Америка, докато не осъзнах, че Холивуд е страшна глупост. Тогава реших да снимам в Европа, да правя западно-европейското кино, защото може би се чувствах западнячка, но и това ми се стори страшна глупост. Корените ми са на изток. За мен е трудно да реша къде да правя кино. Предизвикателство е да намеря собствената си идентичност. Така че може би моите филми са за търсенето на идентичност.

Филмите ви се занимават с телесността и го правят с едно грижовно отношение. Как създавате и развивате героите си, защото винаги се усеща, че филмът се грижи за тях?

Опитвам се да обичам моите герои. Това винаги личи на екрана. Много е трудно да се идентифицираш с хора, които не са обичани. Понякога не ми е лесно да ги обичам, но се опитвам да усещам съчувствие към тях - какво бих почувствала аз в тяхната конкретна ситуация.

Телесността на моите герои е много важна, наистина ме интересува. Разказвам истории, които са много свързани с тялото и душата. И мисля, че мога да създам връзка със зрителя през телесното. Вълнуват ме и смъртта, стареенето на тялото - трансформациите. Винаги се опитвам да гледам на героите си с любов.

Духовността e важна тема във филмите ви...

В мен е истинска битка. Ето защо моите филми имат тази динамика. Защото от една страна аз съм много прагматичен човек, но от друга съм и много духовен човек. Някога бях много религиозна. Сега вече не съм. Но някак си, когато пристигнах вчера в София, отидох направо в катедралата и се озовах пред патриарха. Почетох го. Защо се случи това - нямам обяснение. Винаги е така в живота ми. Започвам да приемам факта, че съм водена от духовните преживявания в живота си и бих искала да споделя тези преживявания с публиката... но от друга страна съм цинична и изпълнена с ирония - това е парадоксът.

Във видеото може да проследите целия ФИПРЕССИ майсторски клас. Последната прожекция на “Жената от…” е на 30 март във Френски институт - зала “Славейков”, начален час 15:00.