Какво му трябва на човек, за да се почувства добре, по-изправен и по-българин. Ами немалко - един силен български филм. Такова чудо отдавна не се е виждало по българските кино земи. Не съм го забелязвала от около осем години, когато една родопска песен в “Писмо до Америка” (2000) на Иглика Трифонова не ми преобърна душата. Ето, че дойде време пак български филм да ни “разбута” емоциите.
За “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” става дума. Това е вторият български филм (другия е “Дзифт”), към когото непрекъснато се увеличават поканите за участия във фестивали, както и наградите! Филм с толкова ведро заглавие (и дълго) не знам дали е правен в българското кино. Хубавото е, че съдържанието отговаря изцяло на наименованието. В историята на Алекс (Карло Любек) хора от различни възрасти (решили да напуснат родината преди или след падането на Берлинската стена) могат да се огледат в нея.
Екранизацията по романа на Илия Троянов е разказана и изиграна с много любов и себеотдаване. Филмът е дълго мислен (осем години), затова пък резултатът заслужава много висока оценка, личи си, че целият екип е вложил всичко от себе си. “Светът е голям” е позитивен, топъл, радостен, истински. От филма блика надежда - едно от чувствата, които българина е заровил дълбоко в сивото си ежедневие. Искреният разказ ни уверява, че не е задължително да ни се случват само ужасни неща. Но, за да ни се подредят, за да продължим напред, трябва да си върнем в началото. Само връзката с корените може да е толкова здрава и толкова живителна.
От “Светът е голям” дебне спасение за българското кино. Защото е време за кино възраждане. Българските зрители бяха зажаднели за такъв филм - простичък, човешки, за нещата такива каквито са, и както се случват в живота. Лентата на Стефан Командарев идва точно навреме, за да ни зареди с положителност и добро настроение и да не спираме да вярваме в себе си и в думите на дядо.
0 гласа