Да започна така, със стария рефрен на нов глас, който малко се поуморих да повтарям в последно време - още един филм за Втората световна война. Като че ли през отминалата година наистина излязоха малко повечко, а както се оказва в настоящия случай - и малко повече от необходимото.
Този път действието се пренася в Беларус, а годината е 1941. Страната е под немска окупация, а Холокостът е в разгара си, вземайки около петдесет хиляди жертви сред близо милионното местно еврейско население още в първите дни на завоеванието. "Съпротива" разказва истинската история на братята Биелски, които се присъединяват към руската съпротива срещу нацистите, и - боя се, че трябва да отбележа - с претенцията му за историческа достоверност се изчерпват основните му положителни черти.
Сюжетът, като цяло, се състои от редуващи се драматични сцени от Липичанската гора с периоди на откровен екшън, количеството олово в които на места откровено ме накара да се съмнявам в акуратността му. Но докато последните все пак хващат окото ако не с друго, то с динамиката си, то драмата страда силно, за сметка на което от множество дефекти. И на първо място сред тях е озадачаващо слабият диалог - не само плачевно елементарен, но редовно несвързан. Като абсолютно забравяме на места хумористичните опити англоезични актьори да говорят руски, или още по-лошо - английски с руски акцент.
Напълно заслуженото второ място на подиума пък е за напълно излишно разтеглените драматични сцени, които за капак на това са и безкрайно тривиални като съдържание. Резултатът - цели пасажи от филма, изпълнени с една голяма... празнота. А за усилието да се запълни тази празнота ще стане дума след малко, но преди това едно лирично отклонение.
По принцип е чест прийом на военно-историческите филми, особено за този период, е да разчитат на няколко особено силни сцени, чрез които да предадат посланието си - колкото и да ни е до болка познато, и да нямаме реална нужда от тях. И в този ред на мисли, изключително изненадваща поне за мен беше липсата на поне една или две, или ако е имало опит в тази насока, той ще да е бил твърде незабележим.
На фона на всичко това не е никаква изненада, че "Съпротива" е номиниран единствено в категория най-добър саундтрак за предстоящите награди Златен глобус.
Огромната изненада обаче е, че е номиниран изобщо - защото именно опитът да се попълнят дупките с мелодраматични музикални включвания довършва трагичния му облик.
Крайният резултат е, че ако от общо малко над двата му часа бяха изрязали единия час драма и добавили още доза екшън, вероятно щеше да е хубав филм. Като за екшън, разбира се. Всъщност - ако можете да се абстрахирате от скучните моменти - сигурно си и заслужава да го гледате. Тъй като аз обаче не успях, не мога да си прекърша езика нито да го препоръчам, нито да го оценя особено високо.
0 гласа
много ме впечатли филма