Началото на 30-те години: пансионер в религиозно училище в Римини си представя Рим, какъвто му го описват неговите преподаватели и реториката на фашисткият режим. През 1939-а, вече 20-годишен, заминава за столицата и открива истинското й лице – разните образи от общежитието, гостилниците на открито, дечурлигата по улиците.
После внезапно скачаме в 1972-а, със задръстванията по околовръстното шосе и Фелини, който снима филм в препълнения с туристи град. След това действието се премества в изкопите на строящото се метро, които трябва да бъдат закрити заради току-що намерени археологически находки. Сетне – хипитата от площад "Испания" и (отново спомен от по-далечното минало) шарената "фауна" на посетителите в публичните домове от 40-те години. Включени са и дефиле на католическа мода, народно празненство в Трастевере, суматоха, полицаи с палки и гръмовни мотористи в нощта...
Жизнерадостен и изпълнен с въображение портрет на Рим, огледало на нежното и отвратено отношение на Фелини към Рим, градът-жена.
Награди и номинации: Кан '72 – Техническата награда Награда на Френската критика за чуждоезичен филм Номинация за „Златен глобус“ за чуждоезичен филм
