Прилично неуспешният опит за екранизация на цикъла "Речен свят" на Филип Хосе Фармър от преди седем години, ако не за друго, трябваше да послужи поне като поука за Syfy. Пък и самите творби на американския писател са добре известни с широката палитра важни за повествованието фигури и умелото примесване на елементи от различни исторически епохи с онази премерена доза приключенска фантастика, която да ги превърне в наистина увлекателно четиво. Нито едното, нито другото обаче изглежда е направило достатъчно впечатление, което дори малко изненадва при присъствието на толкова опитни сценаристи, и за втори пореден път, на една и съща тема, в края на краищата получаваме относително слаба продукция. А разочарованието определено е още по-голямо за почитателите на изтъкнатия фантаст.
Историята, всъщност, отново е променена в детайлите, макар че основната интрига остава същата - след смъртта си, неизвестен брой хора, сред които изтъкнати исторически личности, се оказват преродени на странен и огромен свят, опасан от безкрайни реки. Същевременно обаче, всичко поне от първа необходимост им се оказва осигурено едва ли не свише, а на сцената епизодично излизат и странни извънземни, което очевидно поддържат състоянието на нещата, макар и мотивите им да са пределно неясни. Всичко това в крайна сметка подтиква Мат, нахакан военен журналист, загинал при терористично нападение, да поведе група съмишленици, с чиято помощ да се опита да разплете загадката - а приключението му ще го сблъска с подмолния лорд Бъртън, арогантния Писаро и неговите конквистадори, както и с неостаряващия Марк Твен, без чийто дух нито едно приключение не изглежда същото.
Всичко това добре, а фактът, че главните действащи лица са подменени спрямо литературния оригинал реално не е чак такъв проблем - даже бих допълнил, че ако някой сценарист с повече фантазия се заеме да разклонява историята, то вероятно би могъл да направи успешен и немалко продължителен сериал. И може би точно тук е и коренът на основния проблем - при все двата си часа, минисериите просто не дават достатъчно пространство за изграждане на отделните персонажи. Всъщност, всеки един от тях може да бъде описан най-много с две думи, в следствие на което автоматично действията му стават напълно предвидими в момента на запознанството ни с него, а за някаква еволюция и дума не може да става - началният архетип се оказва шаблона, по който съответният е оформен.
Неминуемо, това се отразява вече и на действието, както и на диалога - вторият на отделни места е направо отчайващ, докато развоят на събитията е просто праволинеен и неповратлив, с твърде много елементи на деус екс махина и, при доста добро желание, два, най-много три полуизненадващи обрата. За последното пък спомага и сякаш не чак толкова неудачния подбор, колкото прийомът на боравене с историческите фигури - изключая Бъртън, който все пак до голяма степен движи действието, като главен антагонист, функцията на останалите е едва ли не колкото да осигуряват метод на придвижване, нужния инструментариум или частична охрана на главния герой. Като чак Сам Клемънс е сведен до женкар и комарджия, но пък с кораб, а какво ли да кажем за граф Цепелин.
Въобще, новият "Речен свят" прави впечатление на набързо нахвърляна около две-три интересни хрумки история, любопитна като цялостна постановка, но изпълнена в твърде разочароващ маниер. Нещо, което за съжаление е своего рода традиция при пълнометражните продукции на Syfy, и то такава, каквато видимо не може да бъде нарушена дори със задочната помощ на Фармър. А може би просто този тип творби с по-голям размах просто не са подходящи за телевизионна адаптация - като освен двете вече едноименни продукции, за пример спокойно можем да вземем и пълния провал със "Землемория".
И на фона на всичко казано дотук, ако трябва да сме честни, двата часа с Тамо Пеникет и компания не си заслужават особено загубата - не, че ще са чак тотално пропилени, но в момента се намират значително по-качествени фантастични продукции. Като отворен остава единствено въпроса дали все пак не иде реч за един от онези "скрити" пилотни епизоди, които може и да доведат до пълноразмерен сериал - тогава, наистина, биха се оправдали част от недостатъците и, но пък погледнато от обратната страна, при съмнителните и достойнства, прерастването в поредица изглежда също толкова невероятно.
Още рецензии: • "Последната песен" на Майли Сайръс по текст на Никълъс Спаркс • Деймън отново търси истината • Джедайска академия • Робърт Патинсън отново се бунтува и обича • Всичко му е наред ... на Робърт Де Ниро • Ангелско сърце
Прилично неуспешният опит за екранизация на цикъла "Речен свят" на Филип Хосе Фармър от преди седем години, ако не за друго, трябваше да послужи поне като поука за Syfy. Пък и самите творби на американския писател са добре известни с широката палитра важни за повествованието фигури и умелото примесване на елементи от различни исторически епохи с онази премерена доза приключенска фантастика, която да ги превърне в наистина увлекателно четиво. Нито едното, нито другото обаче изглежда е направило достатъчно впечатление, което дори малко изненадва при присъствието на толкова опитни сценаристи, и за втори пореден път, на една и съща тема, в края на краищата получаваме относително слаба продукция. А разочарованието определено е още по-голямо за почитателите на изтъкнатия фантаст.
Всичко това добре, а фактът, че главните действащи лица са подменени спрямо литературния оригинал реално не е чак такъв проблем - даже бих допълнил, че ако някой сценарист с повече фантазия се заеме да разклонява историята, то вероятно би могъл да направи успешен и немалко продължителен сериал. И може би точно тук е и коренът на основния проблем - при все двата си часа, минисериите просто не дават достатъчно пространство за изграждане на отделните персонажи. Всъщност, всеки един от тях може да бъде описан най-много с две думи, в следствие на което автоматично действията му стават напълно предвидими в момента на запознанството ни с него, а за някаква еволюция и дума не може да става - началният архетип се оказва шаблона, по който съответният е оформен.
Въобще, новият 
0 гласа