Понякога ти се случва нещо толкова силно, толкова въздействащо, че просто не можеш да намериш думите, с които да го опишеш. Започваш да преравяш речника от „страхотно, невероятно, уникално , поразително, изкъртващо“ и т.н., но ... нито едно от тези определения не е достатъчно. Не е пълно. Такова събитие е новия филм на Тони Скот – „Неудържим“.
След като гледах за първи път трейлъра на филма, не бях особено зашеметен, всичко изглеждаше в добрите норми (прилична история, обикновени персонажи, солиден екшън и вероятен въздействащ край със саможертва на главния герой в името на другите), но нищо специално или както хората обичат да казват – „нищо, което не сме гледали преди“ ... да, но не.
Когато зад даден филм стои името на човекът, виновен до голяма степен за оформянето на вкусът ти към киното (+ този на Майкъл Бей), любимец на Куентин Тарантино и по-малък брат на един от най-великите в бранша, тогава спокойно може да зачеркнеш всякакви съмнения и просто да влезеш в киносалона.
Какво прави един филм наистина добър? Неговата различна история, свръхперсонажите му ... изкривената режисура ... заслепяващото снемане ... грандиозната музика или просто частичка от всичките тях + онова мъничко искрено човешко усещане, универсално за всички нас. Усещане, което се разпознава от километри, прави те част от изкуството, а не просто негов наблюдател. Усещането, което те кара да потрепнеш ... да видиш в него „вечната истина” и да се запиташ „А как бих постъпил аз?“, независимо дали става въпрос за измислени светове, подводни експедиции, обири на банки или гладиаторски битки. Усещане, което е запазена марка на Тони Скот.
Вдъхновен по действителни събития от 2001 година, „Неудържим“ разказва хронологически за последствията от една глуповата човешка грешка в съчетание с малшанс – неуправляем товарен влак, пълен с взривоопасни вещества, лети с цялата си мощност към високо населения Стентън, Пенсилвания.
Опитите за спирането му се провалят, а насреща излизат железопътния ветеран, Франк Барнс и току-що назначеният млад кондуктор, Уил Колсън – привидно противоречиви герои със сходни съдби, които се превръщат в последния шанс за спасение.
Проследявайки действието от начало до край, „Неудържим“ следи събитието с документална точност (филмовото време е равно на реалното време).
Докато телевизионните канали предават напрегнатата история на жителите на Стентън, заснемайки я с хеликоптери, кръжащи около влака, Тони Скот я препредава на нас, като добавя още безброй гледни точки, телефонни разговори и тонове класически експлозивен екшън, залагащ изцяло на динамично снимане и монтаж, а не на излишни ефекти.
И при скорост над 100 км/ч, Скот не забравя за своите персонажи и отношенията между тях – малките спорове, споделянето на трудното в живота им, шегичките, усмивките и общата им готовност за саможертва, а ни ги поднася в умерени дози в точните моменти, за да изгради желания от него въздействащ ритъм на филма.
Опитван да се осъществи още от 2004, няколко режисьори са били свързани с проекта (Мартин Кембъл, Робърт Швентке), докато накрая през 2009, Тони Скот подписва и се заема с петия си съвместен проект с Дензъл Уошингтън.
Химията между тях отново работи с пълна сила и въпреки, че вече сме гледали Дензъл в какви ли не роли, тук за пореден път показва своята големина и постоянство. След съмнително представяне в миналогодишния хит „Стар Трек“ Крис Пайн допълва чудесно Уошингтън и не издиша дори за момент.
Като добавим великолепната Росарио Доусън, говореща по телефона през целия филм, Лю Темпъл („Домино“), чийто герои преследва неуморно влакът беглец със своя червен пикап, „Неудържим“ е поредното доказателство, че 2010 е най-добрата кино година от много време насам. Докато го гледаме, няма как да не си припомним с умиление класиката на Андрей Кончаловски от 1985 – „Влакът беглец“.
Филмът е супер.Неудържим ми хареса много, въ-преки, че по принцип филми, които се развиват на едно място не представляват особен интерес за мен.Било то ансаньор или влак, къща и прочие.Но този филм ме грабна.Актьорите няма смисъл да се коментират като цяло понеже са много добри наистина.Действието се движи бързичко и сякаш това, че всъщност всичко става в рамките на влак и няколко километра се губи и остава единствено удоволствието от прекрасно направеният филм.Напрежението на моменти е много силно и те кара да се замислиш какво ще стане, въпреки, че лесно можеп да се досетиш.Мога да си пожелая и другите филми за влакове да са такива готини и приятни за гледане.
Обичам да гледам успешни развлекателни филми с напрежение. Филмът очевидно е постигнал единство между форма и съдържание или да кажем, цел и резултгат. Това не е проста работа защото във всеки сполучил филм има магия, която не може 100% да се обясни или повтори рационално
Ако бе възможно – всеки филм би бил успешен, но повечето не са.
1 гласа
Филмът е супер.Неудържим ми хареса много, въ-преки, че по принцип филми, които се развиват на едно място не представляват особен интерес за мен.Било то ансаньор или влак, къща и прочие.Но този филм ме грабна.Актьорите няма смисъл да се коментират като цяло понеже са много добри наистина.Действието се движи бързичко и сякаш това, че всъщност всичко става в рамките на влак и няколко километра се губи и остава единствено удоволствието от прекрасно направеният филм.Напрежението на моменти е много силно и те кара да се замислиш какво ще стане, въпреки, че лесно можеп да се досетиш.Мога да си пожелая и другите филми за влакове да са такива готини и приятни за гледане.