„Георги Стоянов актуализира времето на съпротивителната борба, като ни предлага погледа на едно ново поколение, неучаствало пряко в борбата.
„Птици и хрътки” е изграден изцяло на базата на контрапункта между умиращото и раждащото се, между мухлясалия образ на „Царство България” (произволно пресъздаден от режисьора) и тази България на младите ремсисти (имащи образи на днешни младежи), която се ражда... Георги Стоянов гради един собствен свят – предложеният ни град е едно напълно алегорично селище. Постепенно външните форми се разрушават отвътре. Оказва се, че този пъстър бит е червив с насилие...”