„Една провинциална болница“ и „Моят чичо Любен“ в Документалния конкурс на 27-ия София Филм Фест
Едни от най-провокативните и любопитни заглавия от цял свят са включени в Документалния конкурс на София Филм Фест и през 2023 година; сред тях са „Една провинциална болница“ на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева, чиято премиера беше в конкурсната програма в Карлови Вари, където спечели Наградата на екуменическото жури, както и най-новата творба на Никола Бошнаков и Георги Стоев – Джеки – „Моят чичо Любен“.
„Една провинциална болница“ е посветен на Covid-ежедневието в болницата в Кюстендил. Макар че се чуват шеги из коридорите, смъртта е наблизо. Много пациенти живеят в постоянен страх от това, че ще се влошат бързо и ще ги изпратят на „горния етаж“ в интензивното отделение. Постоянният поток от случаи с усложнения се наблюдава и контролира от доктор Попов. Висок, добронамерен и сърдечен, той посреща някои от пациентите с остроумна сентенция, други - с цитат от Кант и сред тихия болничен ужас обгръща всички с човешка топлота... Екипът на българо-германската копродукция прекарва повече от 70 дни в коронавирусното отделение, за да заснеме този филм. „Погледът към обстановката в една обикновена българска болница е опит да насочим вниманието към неразвитата и недофинансирана здравна система в страната и чрез заснетите ситуации да документираме реакциите на хората при сблъсъка им с непознатата заплаха“, споделят авторите.
Илиян Метев е добре познат на българската публика с игралния си филмов дебют „3/4“, който спечели престижния „Златен леопард“ в конкурсната програма „Режисьори на настоящето“ в Локарно през 2017, а на следващата година му бе връчена и голямата награда „София – Град на киното“ за най-добър филм на 22-рия София Филм Фест. Премиерата на документалния му филм „Последната линейка на София“ бе в „Седмица на критиката“ в Кан 2012, като няколко месеца по-късно печели приза за най-добър документален филм в Карлови Вари. „Една провинциална болница“ е дебютен филм за Иван Чертов и Златина Тенева. Продуцент е Мартичка Божилова, „Агитпроп“, чиято филмография включва творби като „Георги и пеперудите“, „Проблемът с комарите и други истории“, „Коридор No.8“. Тя е копродуцент също и на румънския филм „Не ме докосвай“, удостоен със „Златна мечка“ на Берлинале 2018.
Филмът на режисьорите Никола Бошнаков и Джеки Стоев, с който участват в Документалния конкурс, носи заглавието „Моят чичо Любен“. Главен герой в него е Рей ван Цешау - фронтмен на легендарната германска пънкрокгрупа „Freunde der Italienischen oper“ (Приятели на италианската опера), чийто български чичо е художникът Любен Стоев, брат на баща му - режисьора Джеки Стоев. Рей пътува към София, за да продаде наследствения апартамент на чичо си след неговата смърт, но жилището на художника е препълнено с картини, инсталации, истории и видеоматериали. И Рей - парче по парче, като в пъзел или в криминален филм, подрежда и за себе, и за зрителя, образа на българския си чичо – като художник и личност… Племенникът следва чичо си на видеопътешествия до Африка, Индия и Куба, спуска се на дъното на българското общество, където Любен винаги е намирал теми и вдъхновение. В това пътуване Рей среща публиката с баща си, с голямата любов на художника в Дрезден, както и със самия дух на Любен, докато заедно си припяваме „Меки Ножа“ на Брехт и Вейл… „Моят чичо Любен“ е завладяващ филм, пъстър, освободен, еклектичен, отвъд времето, пространството и ограниченията, забавен, провокиращ и впечатляващ като личността на художника Любен Стоев.
Никола Бошнаков е роден през 1977 година. След като завършва средно образование, се хваща на работа в Завод за металорежещи машини, цех „Втора боя“; след това за известно време продава вестници в София, изкарва военна служба в граничен отряд в Драгоман през 1997, завършва кинорежисура в НБУ през 2006, където с Митко Таралежков и Олег Константинов стават „Бидон филм“. Сред документалните му филми са „Lifestyle“ (2004), „Алтънджиите идат“ (2006), „Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета“ (2010). Джеки Стоев от години е всепризнат за един от големите чешити в българското кино. В основата на всичките му проекти стоят таланта, любопитството и неуморното му чувство за хумор. Сред по-известните му филми са „Животът в търбуха на една крава“ (1977), „Ритуали на любовта“ (1977), „Броени дни“ (1977), „Ицко“ (1983), „Отец Иван и неговите деца“ („Златен Ритон“ 2010), както и игралните „Нашият Шошканини“ (1982), „Патилата на Спас и Нели“ (1987), „Летете с Росинант“ (2007).
В „Моят чичо Любен“, копродукция между България и Германия, участват Рей ван Цешау, Джеки Стоев, Джони Пенков и други колоритни герои, като сценарист e Ивайло Манев, оператор - Тони Стоев, а продуценти са Кирил Кирилов и Галина Тонева (Гала филм), в чиято филмография е един от най-гледаните български филми за 2022 година – „Бягство“, както и филми като „Авантюриста“, „Пустиняци“, „Откраднати очи“ и „Изток-Запад“ с номинация за чуждестранен Оскар. Копродуценти са Four Elements (България), Рей ван Цешау (Германия).
