Животът винаги е бил източник на достатъчно увлекателни и в същото време важни истории, които само чакат някой да се сети да ги разкаже на филмова лента.
Животът винаги е бил източник на достатъчно увлекателни и в същото време важни истории, които само чакат някой да се сети да ги разкаже на филмова лента. За съжаление сериозните истории все по-често се подминават, защото масовата публика предпочита да си стои затворена в собственото егоистично всекидневие и предпочита отивайки в местния мултиплекс да си остави парите за поредната глава от потресаващо глупава поредица, която ще забрави на секундата след края на прожекцията.
Никой не иска да бъде обезпокояван с гледки на разчленени детски тела докато си хрупа пуканките и отпива от безалкохолното. Именно в това състояние на света днес се корени неуспехът на безкомпромисната сатира на Андрю Никол „Цар на войната“ (чийто основен персонаж пресъздаден от Никълъс Кейдж е вдъхновен от истинска личност), който неуспех застигна и настоящата премиера „Проповедникът с картечница“.
Под неуспех, разбира се, имам предвид липсата на финансова възвращаемост, а не липсата на художествени качества във всеки един от двата филма, всеки, от които, несъмнено ще допадне на зрителите с повече сиво вещество и будна гражданска съвест.
И в „Проповедникът с картечница“, подобно на „Цар на войната“, действието се развива основно в Африка – един определено забравен от Бога континент, който векове наред е разкъсван от Великите сили, които го оставят в състояние на хаос и разруха, което и до днес не се е променило, а само се задълбочава. Глад, болести, кървави граждански войни – населението на Африка (известна още като люлката на живота) се „радва“ на всички екстри, които новинарските емисии едва ли могат да предадат достатъчно ярко за всички нас, които седим удобно във всекидневната на своя дом.
Един представител на най-долните прослойки в американското общество, Сам Чилдърс (Джерард Бътлър), обаче решава да скъса с тъмното си минало, приема христовата вяра и поема на път, който ще го отведе до опустошения от гражданска война Судан, в който малки деца са принудени да убиват майките си и да се присъединят към кръвожданите местни военни диктатори.
Станал веднъж свидетел на неописуемите зверства в тази изоставена на произвола африканска държава, Сам вече не може да приема за даденост живота си в САЩ и е готов на всичко, за да изгради сигурна среда за безбройните редици деца, останали без родители, които сами ще станат жертви на войната, освен ако някой не ги защити.
Сам става човек с мисия, която отива отвъд пределите на която и да било църква и написаното в Библията, защото само с добри помисли нищо на този свят не може да се промени – трябва да вложиш всичко от себе си и да действаш твърдо и решително, когато мигът го налага.
Режисьор на филма е Марк Форстър („Пътят към Невърленд“, „Спектър на утехата“), който има достатъчно опит, както с изграждането на убедителни екранни образи, така и с поставянето на амибициозни екшън сцени. Именно подобен автор е необходим за реализирането на проект като „Проповедникът с картечница“ – емоционална човешка история, която се разиграва на фона на активни военни действия, които дават реалната основа за екшън епизодите във филма.
Именно под режисурата на Форстър Джерард Бътлър успява да направи една от по-значителните и запомнящи се роли в кариерата си, която ще изтрие спомена от скорошни недоразумения като „Геймър“ и „Отстреляй бившата“. Негласна холивудска истина е, че Бътлър е нещо като по-евтин вариант на Ръсел Кроу.
Въпреки че наистина не е на нивото на австралийския носител на „Оскар“, Бътлър вероятно притежава повече актьорски талант отколкото изискват досегашните му проекти и „Проповедникът с картечница“ е стъпка в правилната посока към роли, които да оставят някакъв стойностен отпечатък в историята на филмовото изкуство, а не да бъдат просто маркери в една лесно забравима кариера.
Интерес буди и следващата му роля, която го изправя срещу Ралф Файнс в модерна интерпретация по пиесата на Шекспир „Кориоланус“, която бележи режисьорски дебют за прочутия британски актьор от артистичната фамилия Файнс. Военната драма очевидно е жанр, който приляга на Бътлър, защото още два от бъдещите му проекти са в тази плоскост.
„Проповедникът с картечница“ е независима продукция, защото големите студия в Холивуд едва ли искат да имат нещо общо с подобна тематика, която да срещне американската публика със суровата действителност в една африканска държава, в която хората измират като мухи, докато популацията на САЩ харчи над 50 милиарда долара за покупки само в рамките на един уикенд. Чест прави все пак на тези продуценти, които са се нагърбили с подобен проект, при все, че вероятно добре са си давали сметка за ниските парични постъпления.
Ако следваме обаче философията на самия Чилдърс, то трябва да се запитаме кому е нужно да се хвърлят 30 милиона долара за направата на игрален филм, когато със същата сума децата, които Сам брани с цената на живота си, могат да живеят предълго време в блажено спокойствие. Ако обаче и неколцина последват примера му в реалния живот, то значи филмът е изпълнил една по-висша задача от това да бъде просто произведение на изкуството.
Никой не иска да бъде обезпокояван с гледки на разчленени детски тела докато си хрупа пуканките и отпива от безалкохолното. Именно в това състояние на света днес се корени неуспехът на безкомпромисната сатира на Андрю Никол „
И в „
Станал веднъж свидетел на неописуемите зверства в тази изоставена на произвола африканска държава, Сам вече не може да приема за даденост живота си в САЩ и е готов на всичко, за да изгради сигурна среда за безбройните редици деца, останали без родители, които сами ще станат жертви на войната, освен ако някой не ги защити.
Режисьор на филма е Марк Форстър („
Въпреки че наистина не е на нивото на австралийския носител на „Оскар“, Бътлър вероятно притежава повече актьорски талант отколкото изискват досегашните му проекти и „
„
Ако следваме обаче философията на самия Чилдърс, то трябва да се запитаме кому е нужно да се хвърлят 30 милиона долара за направата на игрален филм, когато със същата сума децата, които Сам брани с цената на живота си, могат да живеят предълго време в блажено спокойствие. Ако обаче и неколцина последват примера му в реалния живот, то значи филмът е изпълнил една по-висша задача от това да бъде просто произведение на изкуството.
