Да посветиш живота си на актьорската професия, означава да живееш винаги впространството между реалността и фикцията.
Някога обичан от всички актьор, сега клонящият към 70 Саймън е изпаднал в забвение буквално. След като се хвърля в оркестрината насред представление, той изпада в силна депресия, стигаща почти до деменция, довела до пребиваване в психиатрия. След изписването си се заклева, че изоставя актьорството, но той винаги играе. Едва когато започва неочаквана връзка с доста по-младата Пегийн – дъщеря на негови приятели и до момента лесбийка, - той сякаш се връща в реалността.
Тази изпълнена с черен хумор екранизация ни кара непрекъснато да се питаме кое от представеното на екрана се случва в действителност и кое е продукт на плодовитото въображение на Саймън. А Пачино е в стихията си като ранимия, смаян и все пак очарователен герой.