Председателят на международното жури Саболч Хайду и продуцентът на неговия нов филм “Денят на Калман” Джим Старк ще коментират днес в “Кафе с автограф” темата Как да направиш нискобюджетна европейска копродукция
Председателят на международното жури Саболч Хайду и продуцентът на неговия нов филм “Денят на Калман” Джим Старк ще коментират днес в “Кафе с автограф” темата Как да направиш нискобюджетна европейска копродукция
Филми Председателят на международното жури Саболч Хайду и продуцентът на неговия нов филм “Денят на Калман” Джим Старк ще коментират днес в “Кафе с автограф” темата Как да направиш нискобюджетна европейска копродукция
Саболч Хайду е сценарист, актьор, филмов и театрален режисьор. Завършва кинорежисура в Университета за театрални и филмови изкуства в Будапеща през 2000 година. Първият му пълнометражен филм „Без изход“ (2000) печели награда за най-добър филм по време на Унгарската филмова седмица, както и наградата на журито на МФФ „Молодист“ в Киев. Следващите му филми, „Тамара“ (2004) и „Off Hollywood“ (2007) също получават международно признание. Премиерата на „Бели палми“ (2006) е в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан и получава почетен диплом в конкурса „На изток от запад“ на 41-вия МФФ Карлови Вари. „Живял съм и по-добре“ (2016) печели „Кристален глобус“ в Карлови Вари и приза за най-добър актьор (Саболч Хайду). Театралната версия на „Живял съм и по-добре“ излиза през 2015 година, последвана от два други театрални проекта - „Денят на Калман“ (2017) и „One Percent Indian“ (2019). Следващата творба на Саболч Хайду „Градът на съкровищата“ (2020) излиза в онлайн формат повреме на пандемията от Ковид-19, превръщайки се в първия унгарски филм, излъчван и рекламиран изцяло онлайн. Джим Старк е американски независим продуцент, който от 1983 година се занимава с писане на сценарии, развитие, финансиране, продуциране, продажба, дистрибуция и промотиране на нискобюджетни игрални проекти. Филмите му са носители на многобройни награди и са били с премиера на фестивалите в Кан, Берлин, Венеция, Торонто и Сънданс. Сред многобройните режисьори, с които Джим е работил, са Джим Джармуш ("Извън закона", "Кафе и цигари", "Мистериозният влак" и "Нощ над земята"), Рубен Йостлунд ("Идиотският триъгълник"), Саболч Хайду, Сиро Гуера, Самуел Маоз, Бент Хамер. Фридрик Тор Фридриксон.
Двамата гости ще се срещнат с публиката на „Кафе с автограф“
във фестивалния център Кафе и галерия„Синтезис“ *„Фотосинтезис“
ТЕМА на разговора: КАК ДА НАПРАВИШ НИСКОБЮДЖЕТНА ЕВРОПЕЙСКА КОПРОДУКЦИЯ. ДНЕС, 21 март, начален час 11:00.
„Денят на Калман“ и „затишието пред бурята“
Филмът на Саболч Хайду „Денят на Калман“ е камерна история, която ни въвежда по няколко различни начина в клаустрофобията на брака. Има я и фината, меланхоличната, субтилната страна на това, което героите преживяват, но и един сдържан сатиричен елемент на границата на черния хумор в диалозите, който ни потапя в абсурдизма на ежедневието по начин, подобен на този, по който го правят класици на световното кино като Каурисмаки. Или като Джармуш, продуцент на чиито ранни филми е, да не забравяме, също Джим Старк.
Ритъмът на речта (а и езикът, който неминуемо го задава) тук обаче е друг. Това не са кратките сентенциозни реплики на героите на Каурисмаки. Саболч Хайду се заиграва, както самият той разказа на публиката след прожекцията, с начина, по който се говори унгарският в родния му Дебрецен. А героинята Зита, чиято реч (почти без поемане на дъх) е като изречение с дължината на изреченията в прозата на Бекет или Джойс, има за прототип майката на самия режисьор.
Филмът описва крах (или поредица от крахове), но в него има и топлота, защото и самият му автор я носи. Едно от най-важните неща, които каза на публиката след прожекцията на филма си Саболч Хайду, беше, че ако погледнем съвременното кино, а и други изкуства, както и обществената атмосфра през последните 20 години, от тях е изчезнало чувството на радост (и тук не става дума само за комедиите). Тази загуба на радостта също е засегната (не с коментар, а практически) и в „Денят на Калман“.
А сега нека чуем историята на направата на този филм в контекста на съвременния абсурдизъм в унгарската киноидустрия през погледа на продуцента Джим Старк...
Джим Старк: Саболч е заснел много филми и е утвърден и опитен режисьор. Но през последните години – времето, откакто Орбан е на власт – начинът, по който се управляват филмовите фондове в Унгария е такъв, че хора като него не могат да получат обществено финансиране. Това е така, защото филмовият център финансира само филми за славната история на Унгарската империяили на католическата църква, или друга някаква пропаганда... Така че творците като Саболч трябваше да прибегнат до повече изобретателност. Той създаде малка театрална трупа, за която написа три пиеси и те се играеха не в обичайните театрални зали, а в по-малки пространства, галерии, понякога дори в апартаментите на хората, и добиха изключителна популярност. Преди 7 години реши да филмира първата от трите пиеси. В този филм играят той, съпругата му и децата му. Заснет е в апартамента им. Цялостният бюджет е 3000 евро и с него беше селектиран и награден на фестивала в Карлови Вари. Така „Живял съм и по-добре“ стана първият филм от тази трилогия, а съвсем наскоро завършихме и втората, и третата част – съответно „Денят на Калман“ и „Бдението на лешояда“, който предстои да излезе в началото на следващата година. Може би обърнахте внимание в надписите накрая на филма, че няма никакво финансиране от Унгарския филмов фонд. Има малко финансиране от Словакия, малко от Швейцария, малко от Великобритания и аз успях да привлека малко средства от Щатите... Получиха се някакви пари и от това, че в Унгария по закон се връщат част от данъците за кинопродуции и така... Хубавото е, че този филм се превърна в пример за множество млади унгарски кинотворци за това как може да се прави кино и при такива условия.
Саболч Хайду е познато има на зрителите на София Филм Фест дори и от творбите на неговик олеги – нека примомним, че сме го гледали в малки роли и в ъндърграунд филмите на братя Бухарови, които са цяла отделна глава в независимото изкуство в Унгария. Много често – с оглед и на унгарската независима музика (единят от братя Бухарови – Нандор Хевеши е легенда на DIY-джаза в Будапеща), и на театъра, и на визуалните изкуства, и на киното сме си казвали, че за да има независимо изкуство, първо трябва да има независими хора, каквито в Унгария винаги е имало. Да, в киното е малко по-трудно по чисто технически съображения...
Саболч Хайду: Изкуството има воля за живот и дори когато властта се опитва да го подтисне, то все намира начини да избуи, може би под някаква друга форма, но все пак, защото хората на изкуството продължват да работят – и това, което създават, избуява като тревичката във фугите между плочките на тротоара. Ако погледнете културния афиш на Будапеща, ще видите, че месечно има около две хиляди театрални събития, така че сцената е доста жива. Но конкретно унгарското кино е сведено почти изцяло до независимо кино, което се прави с много нисък бюджет или с никакъв бюджет. „Денят на Калман“, благодарение на Джим Старк и нашите чуждестранни копродуценти от Словакия и Швейцария, пак е нискобюджетен, но не чак толкова. Бюджетът беше малко под сто хиляди евро, така че успяхме да платим нещичко поне на актьорите. Заснет е за 10 дни в апартамента на мой приятел режисьор. Но да ви кажа – след четири филма, снимани по този начин, вече съм уморен. За да работиш така, трябва непрекъснато да звъниш на приятелите си и да искаш услуги, услуги, услуги... и това е доста натоварващо.
„Денят на Калман“, а и цялата трилогия, има още едно измерение – описва процеси, които вие също сте преживели…
Саболч Хайду: Драмата на моето поколение е, че в последните 20 години всичко се случи много бързо, а нашият ритъм на живот и осмисляне е друг. Докато се притеснявахме за това как растат децата ни, те изведнъж пораснаха в едно съвсем друго време. Върху това се опитвам да размишлявам също в трите филма. Искам някак си да приключа с този начин на снимане и защото с всеки етап от създаването на тези филми, установявах, че те предхождат подобни събития в собствения ми живот. Със съпругата ми, която играеше в пиесите, също впоследствие се разделихме. И ако се върнем към кризата в брака на хора, прекарали 20 години заедно, каквито са и флмовите ми герои, днес смятам, че трябва винаги да се търси решение как да продължите заедно. Освен ако всичко наистина не се е изпразнило от съдържание. Спрямо третия филм от трилогията, „Денят на Калман“ е по-сдържан, по-обран, по-тих... Но това е като затишие пред буря…
