Картър и Едуард имат само едно общо нещо: диагнозата рак в напреднал стадий. Споделяйки обща болнична стая, мъдрият автомонтьор с голямо щастливо семейство и намусеният милионер с личен секретар постепенно се сближават и решават да предприемат заедно едно рисковано пътуване по стъпките на нещата, които много биха искали да притежават/осъществят, преди... да умрат.
“Ритни камбаната с финес” е един от онези филми, които не се притесняват да обърнат поглед навътре към сложния вътрешен свят на персонажите си и да повдигнат въпроси за наистина важните неща в живота. В своеобразния списък на двамата чешити мъжките капризи стоят редом с дълбоко философските илюзии на индивида и простите му човешки потребности, сред които на първо място е тази да бъде щастлив.
На върха на пирамидата на Хефрен в Гиза, Джак Никълсън и Морган Фрийман обсъждат красотата на света и тленността на човешкото битие... Но ако някой каже, че филмът на Роб Райнър (“Когато Хари срещна Сали”) е твърде сантиментален, ще сгреши. И това най-вероятно се дължи на великолепното актьорско изпълнение, както и на чувството за хумор, което блика от сценария, въпреки всичко...
Самият режисьор признава, че не би могъл да си представи друг в ролята на Картър освен Морган Фрийман, а актьорът сам е избрал своя партньор. Едно трябва да им признаем – двамата са си лика-прилика на екрана и е истинско пиршество за публиката да слуша мъдростите и щуротиите, които извират от въображението на персонажите им.
Хуманността, с която е подходено към толкова сериозна тема като смъртта, провокира у зрителите смях през сълзи и сълзи през смях. Простичкият сценарий с относително предвидим финал ни предлага наистина разтърсващо преживяване и последвал размисъл за преходността на живота и ценността на малките радости от ежедневието.
